Коментар на водещия: Сметката

Каква е цената? Това е въпросът, който ще разгърнем в следващите „120 минути“. Защото в днешния свят всичко има своята цена. Правителството тепърва ще усети в следващите месеци каква е цената на очакванията, от една страна, и каква е цената на обещанията - от друга.

Цена имат и реформите, както и липсата на реформи - както показва проектът за бюджет на правителството.

Цена има и свободата, както ще се убедите след малко от специалното ни интервю с журналиста Анжей Почобут, който след пет години беше освободен от затвор в Беларус след сделка за размяна, координирана от службите на няколко държави.

В края на предаването пък ще говорим за цената на устрема към върха на спорта. Ще чуете 17-годишния тенисист Иван Иванов, който през седмицата дебютира при мъжете на Уимбълдън да казва, че когато катериш планината на мечтите си, дори и да паднеш осем пъти, просто трябва да се изправиш девет пъти.

Построихме днешните 120 минути като живота - първата част ще е тежка, но важна, с много драматични въпроси. За да стигнем до светлината в края - и на седмицата, и на нашето предаване.

През тези дни си мислех колко мимолетно е вниманието в публичната среда в днешния свят. Той наподобява вихър, но в кратки форми. Информацията вали, но с дребни капки. Яде се, но на дребни хапки.

За да разбереш какво наистина се случва, е необходима малко концентрация и дистанция от целия този шум. Във вихъра на събитията това е трудно. Например - представяйки бюджет с почти двойно по-голям от разрешения от Европейската комисия дефицит, правителството поставя важен въпрос.

Това ли е истинското състояние на държавните финанси? Или това е политическа маневра за подчертаване на наследството от последните пет-шест години? Та нали бяха избрани, за да изведат обществото от тази сложна ситуация, която за мнозинството българи вече беше нетърпима?

Ако вървим директно срещу правилата на ЕК за 3% дефицит, представяйки бюджет с двойно по-голям, това нещо като отмъщение за влизането ни еврозоната ли е? Изобщо не ми се иска да мислим в тази посока, затова отговорите на тези въпроси, които ще чуете след малко, са от ключово значение.

Защото всичко има своята цена. И във финансите, и в политиката, и в живота. И не трябва да забравяме свободата си, която преди всичко означава отговорност.

Защото тя е тази, която може да държи България в посоката на развитието. А и нали знаете онази стара мисъл на Конфуций - "Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка".

Историята показва, че всяка цена рано или късно се плаща. Въпросът е кой плаща сметката.