Американската мечта. Западноевропейският стандарт. Това бяха двете основни мотивации, с които беше свързан пътят на България и останалата част от Източна Европа. Ние се стремяхме към нещо по-добро, по-богато, по-справедливо.
С това бяха свързани и политическите, и обществените усилия, които осмислиха времето след промените преди повече от 35 години.
Вървейки по този път, България постигна своите големи и малки успехи - от опашките пред празните магазини в младостта на предишното поколение, през падането на визите и свободното пътуване, до присъединяването към Обединена Европа и най-големият отбранителен съюз в света, какъвто е НАТО. Адаптира и голяма част от европейското законодателство и правила, разбира се - не съвсем, с побългаряване на някои системи като правосъдната, но в контекста на времето това е поправимо.
В рамките на нашето време и нашия живот Изтокът в Европа срещна Запада.
Западът беше примерът, който следвахме. Той беше нагледната надежда как трябва да изглежда една демократична държава. Много наши сънародници заминаха именно с тази мисъл, за да устроят живота си на Запад. Но дойде време, в което тази граница постепенно започна да се размива. Бавно, но категорично Западът започна да прилича на Изтока, а докато Изтокът се отваряше, за да приеме стандартите на Запада. Дойде времето, в което можем да кажем, че в по-голямата си част в Европа имаме общи проблеми и те се усещат по сходен начин, независимо дали говорим за Пловдив или Мюнхен, Варна или Порто.
Дали Западът изгуби част от преднината си или Изтокът успя да навакса част от изоставането си, е въпрос на различни тълкувания, но в момента тази граница почти не съществува. За Изтока това означава, че ценностно няма пример, към който да се стреми, а за Запада - че няма периферия, която да тегли напред.
Никъде в момента не е лесно.
Това могат да ви потвърдят всички ваши близки, които живеят на Запад. Икономически, социално и политически ситуацията в Европа е много различна от това, което беше преди десетилетие.
Дори напротив, в много държави в момента трябва да положиш много повече усилия, за да изкараш достатъчно, за да живееш достойно. Това се усеща, но още не е напълно осъзнато.
Докато Изтокът и Западът в Европа започнаха да си приличат повече, светът около нас се променяше още по-бързо. Новото състезание не е между Изтока и Запада в Европа, а между континенти.
То се характеризира с абсолютно окрупняване. На полето на изкуствения интелект и технологичната сфера например имаме доминация на американски компании и китайските им конкуренти. Тук Европа, с цялата си индустриална мощ на миналите десетилетия не може да се конкурира.
След малко в предаването ще чуете бившият италиански премиер Енрико Летта, с когото разговарях през седмицата да казва, че ние се превръщаме във финансова колония на САЩ, които с милиарди европейски спестявания изкупуват европейски компании. И то на фона на факта, че американската мечта отдавна е в историята. Въпросът е каква е днешната европейска мечта? Как звучи българската мечта?
Може би сме на прага на изместване на парадигмата. И моята надежда е, че идва поколение, което осъзнава това и има достатъчно самочувствие, че може да участва наравно във всички тези процеси. Поколение на пораснали, честни и образовани хора, с достатъчно самочувствие и без никакви комплекси, наследени от битките и разделенията на своите предшественици. Граждани на България. На Европа. И на света.
Забравете за Изтока и Запада в Европа. Това вече е клише.
Защото вече няма готов модел, който просто да копираш. Няма общество, което автоматично да посочиш като пример. Може би това е краят на една представа за света, която също се случва пред очите ни.
Западът свърши ли? Не, просто започва нова епоха.
