Тази нощ България звучеше различно. И ние се чувствахме различно. Чувствахме се като победители. Дара успя. Тя показа, че талантът, трудът, екипът и характерът могат да изведат едно момиче от България на върха на света.
И като всеки талантлив човек, тя превърна емоциите и излъчването си в оръжие, с което покори Евровизия.
Това се случва в момент, в който все по-често се питахме през годините - ние с какво се отличаваме? С какво се гордеем? С какво може да се похвалим? И кое ни обединява в тези толкова разделящи ни времена.
Безспорно това са успехите като победата на Дара и нейният екип снощи. Този успех има много по-голям ефект върху обществото. Той дава сигнал, че е време да погледнем напред, да вдигнем глава. Да ценим таланта на другите, да уважаваме труда им и да се радваме на победите им. А също и да помечтаем, да започнем да споменаваме България без нихилизъм.
Да спрем с присмеха и соченето с пръст по социалните мрежи. Това е стъпка към нормализацията срещу токсичния език и токсичното поведение.
Това има и огромен поколенчески ефект върху децата ни.
Ако ти, който ме гледаш в момента, си млад човек, който държи да е добър, открит, усмихнат, дисциплиниран, свестен, готин, възпитан, ти знаеш за какво ти говоря. Която и област да си избрал, снощи ти нагледно получи пример как мечтите се превръщат в реалност. Световна реалност. Как големият труд се възнаграждава. Ти го видя с очите си снощи от Виена. Koлкото и да си чувствителен и на моменти да се усещаш неразбран.
Отговорът, скъпи приятели, е че няма голям талант без голяма чувствителност.
Тази чувствителност е цената на таланта и може би ще те превърне в личността, която още не предполагаш, че можеш да станеш. Тя е суперсилата на талантливите хора. Защото само чувствителните могат да усетят малките детайли на света около нас и само чувствителните могат да дадат цялото си внимание и любов на това, което обичат да правят.
В този смисъл, искам да си спомним само преди няколко седмици за сълзите на Дара и колебанието й дали да не се откаже заради коментарите на непознати в социалните мрежи. Това, че не го направи, е още един урок, как талантливият човек минава през шума винаги изправен. Да, може би с рани, с болка, със сълзи, но той винаги се изправя и продължава, за да стигне до върха. До голямата сцена, пред милиони погледи, за да покаже какво може. А то е просто - това, което най-много обича да прави.
Когато снощи около 2 часа най-големите световни медии в един и същи момент публикуваха извънредни новини с едни и същи заглавия, които гласяха, че България е стъпила на върха на Евровизия, си помислих за заглавието на този коментар. Няма подходящи думи от "Здравей, свят. Дара се обажда".
