Той беше само на 17 и неговите действия щяха да променят хода на историята. Беше роден в Хановер, но Германия вече беше станала твърде опасна за него. Пристигна в Париж, за да учи и от Херман започна да използва еврейското си име – Хершел. Но неговите близки не предполагаха, че на 7-ми ноември, той ще влезе в германското посолство в Париж с молба за среща с посланика, ще извади пистолет и ще изстреля пет куршума в тялото на германския дипломат Ернст фон Рат.

„Нека Господ ми прости, но трябва да протестирам така, че целият свят да разбере“. Последните думи на 17-годишния Херман, за когото повече светът не чу нищо. Но това нямаше значение.

48 часа по-късно заповедта беше дадена. Беше вечерта на 9-и ноември 1938 година. В отговор в Германия започваше „Кристалната нощ“, в която живота си загубиха стотици. А след нея Адът отвори вратите си. Загинаха милиони.

Да поглеждаш към тези събития в миналото е коварно занимание. От дистанцията на времето всяко следствие изглежда ясно видимо. Към бъдещето обаче ни водят десетки, стотици малки разклонения на хаотично преплитащи се случайности, които могат да предизвикат неочаквани събития, които да разтърсят света.

Ако беше обратното, със сигурност властите в Тунис щяха да се отнесат по по-достоен начин към продавача на зеленчуци Мохамед Боазизи, който се самозапали на 17 декември 2010 г. на пазар в столицата, без да знае, че само дни по-късно това ще доведе до всенародно въстание. То пък ще възпламени целия арабски свят, а медиите ще нарекат това Арабска пролет.

От Арабската пролет до Хонконг, от цунамито до Доналд Тръмп: Декадата в снимки (ГАЛЕРИЯ)

Всяка крайност има потенциал да предизвика неочаквани последици. Включително и покушението срещу словашкия премиер Роберт Фицо. Самият той безславно падна от власт, след като местен олигарх поръча убийството на разследващия журналист Ян Куцяк през 2018 г. Убийците ликвидираха него и годеницата му, докато спят в дома си, а реакцията на Фицо беше крайно неадекватна.

Той излезе пред камерите с предложение от 1 милион евро за информация за извършителите, знаейки, че е политически пътник. Но той се завърна, смекчавайки антикорупционното законодателство и заплашвайки гражданското общество със закон за „чуждестранните агенти“, какъвто действа в Русия.

 

Публичната среда в Словакия ставаше все по-истерична и токсична, а политиците приеха грозна и агресивна лексика едни срещу други, използвайки всички средства. Тази лексика се пренасяше в живота и бита на обществото, подтиквана от омразата и сблъсъците, които алгоритмите на социалните мрежи толкова силно подхранват.

Нищо не може да оправдае убийство или опит за убийство. Но радикалните модели на поведение, токсичното говорене, агресията, която излъчват политиците публично имат трагични последствия за всички ни. Като следващата история.

В мразовитата вечер на 13 януари 2019 г. кметът на Гданск Павел Адамович се качи на сцената в центъра на града с мисълта, че ще поздрави публиката на най-големия благотворителен концерт в страната.

Пред очите на зрителите обаче се разигра страшна гледка. Докато кметът на втория по големина град в Полша, дал на Европа движението „Солидарност“, говореше пред хората, на сцената се качи мъж, който го прободе в сърцето.

Хиляди се простиха с кмета на Гданск – Павел Адамович

Непознатият започна да размахва оръжието, а 15-сантиметровото острие хвърляше отблясъци пред смаяната публика. Павел Адамович издъхна за секунди, а записът с неговото убийство обиколи света и показа до какви крайности може да стигне едно общество, живеещо в токсична политическа среда.

Няколко месеца по-късно съпругата му Магдалена беше мой гост в специално издание на „120 минути“ от Европейския парламент. Тогава тя ми каза, че езикът на омразата заедно с дезинформацията, фалшивите новини, така нареченият социален инженеринг, са големите проблеми в Европа в момента. „Този феномен е много по-опасен дори от атомните оръжия, защото Европа може да бъде унищожена отвътре, от сърцето ѝ, така както уби моя съпруг“. 

В Главната роля: Вдовицата Адамович, която загуби мъжа си пред очите на света

Тази седмица още веднъж се убедихме в това. Живеем в опасни времена на радикализация. Колелото на историята се завърта отново и миналото се озъбва от тъмнината на забравата. Зловещото е, че ако се вглеждаш твърде дълго в него, може и то да се огледа в теб.