Магдалена Адамович е с жена, преживяла по особено жесток начин огромна загуба, но въпреки това е намерила сили да продължи. Благодарение, на което е тук днес.

В мразовитата вечер на 13 януари 2019 г., Павел Адамович, кметът на Гданск, се качи на сцената с мисълта, че ще поздрави публиката на най-големия благотворителен концерт в страната.

Пред очите на зрителите обаче се разиграва страшна гледка. Докато кметът на втория по големина град в Полша, дал на Европа движението "Солидарност", говори пред хората, на сцената се качва мъж. Никой не осъзнава това, което се разиграва за по-малко от секунда.

Кметът пада на земята, прободен в сърцето. Непознат мъж размахва оръжието, а 15-сантиметровото острие хвърля отблясъци пред смаяната публика, в която има и много деца. Павел Адамович е убит пред всички. Той издъхва часове по-късно в ръцете на съпругата си Магдалена. Записът с неговото убийство обикаля света и показва до какви крайности може да стигне едно общество, живеещо в токсична политическа и медийна среда.

Магдалена Адамович, която влезе в Европарламента само няколко месеца след убийството на мъжа й, в студиото на "120 минути" в Страсбург.

– Благодаря ви за участието.
– Много ви благодаря, благодаря за поканата. Здравейте на зрителите на bTV.

– "Представете си, че няма омраза". Какъв е отговорът ви?
– Това е слоган, който използвам след убийство на съпруга ми. Беше много драматична история в живота ми. Езикът на омразата и други фактори като дезинформация, фалшиви новини, така нареченият социален инженеринг, са големи проблеми в Европа и не само, в цял свят.

Този феномен е много по-опасен дори от атомните оръжия, защото Европа може да бъде унищожена отвътре, от сърцето ѝ. Вместо да седя вкъщи, плачеща в стаята си с месеци, реших да действам. Искам да променя лошото нещо, тази трагедия, смъртта на съпруга ми да не е била напразна, да я обърна в нещо добро. Искам да помогна на други хора, да се предотврати трагедия като тази на моето семейство и на Гданск.

Реших да организирам международна коалиция и си мислех какво да бъде мотото – "Край на омразата", "Не на омразата", има много такива слогани. Хрумна ми "Представете си, че няма омраза", нещо позитивно, и като си затворим очите, можем да си представим нещо такова. Така започнах кампанията си.

– Разбирам. Съпругът ви беше член на Гражданската платформа в Полша и критик на управляващата партия. В много държави, критиците на правителството често са нападани в проправителствени медии посредством репортажи, пропаганда и твърдения, целящи уронване на престижа им. Мога ли да ви попитам как бихте описали отношението на медиите в Полша спрямо съпруга ви преди трагедията през януари 2019 г.?
– Преди да отговоря на въпроса ви, съпругът ми беше член на Гражданската платформа няколко години, но последния мандат, последните четири години, беше независим кандидат и на тези избори също беше независим кандидат. Но да, той критикуваше действията на управляващата партия "Право и справедливост", чиято политика се основава не на приобщаване, а на изключване на определени групи от нашето общество, да разделя хората. С моето семейство се чувствахме преследвани от така наречената национална медия…

– Националната медия, това е много важно, не са стратегически атаки от таблоиди, а националната медия…
– Националната медия, понякога и десни вестници. Репортерите гонеха мъжа ми по улиците и викаха по него, ходеха в службата на майка ми, искаха да ни уплашат чрез семейството ни. Правеха репортажи за семейството ни, дори далечни роднини, някои чичовци, търсеха факти и използваха непълна истина, доукрасена с фалшиви новини, за да ни представят в такава светлина, че сме непочтени хора, че имаме някаква мрежа, като мафия или нещо такова.

Бяхме преследвани и ни беше страх, в годината на изборите дори изпратихме дъщеря ни далеч в чужбина, чак в Щатите, защото езикът на омразата, омразата, фалшивите новини бяха толкова много, че ни беше много трудно да го понесем. Независимият съвет за медийна етика публикува доклад, в който показват, че през 2018 година е имало над 100 предавания за съпруга ми.

– 100 и колко?
– Повече от 100 предавания за мъжа ми, без да го питат, едностранно показват и от материалите, които те са събрали. Другата експертиза показва, че над 1700 пъти е показвана дезинформация, 100 предавания, които са били преповтаряни. Целта е била единствено да принизят семейството ни, да принизят съпруга ми, така че хората да започнат да го мразят и да не му вярват. Но за щастие жителите на Гданск му имаха доверие и го показаха на последните избори, като го избраха с над 65-процентно мнозинство.

– И смятате, че този образ, тези етикети, тази отвратителна кампания срещу вас, семейството ви и съпруга ви е повлияла на решението на убиеца да извърши това…?
– Цялата система не застава на страната на жертвите, а на тези, които нападат. Цялата атмосфера в Полша доведе до трагедията. Има и други примери. Съпругът ми и други кметове получиха така наречени "актове за политическа смърт".

Прилича на оригинален акт за смърт, взет от службата, но надписан "акт за политическа смърт". Разбира се тези политици, тези кметове, уведомиха и предадоха информация на прокуратурата, но година по-късно, те не искаха да ги съдят. Казаха, че не било истинска опасност, а било просто "зрелище", така да се каже. Седмица след като прекратиха производството, когато прокуратурата отказа да повдигне обвинение пред съда, аз трябваше да ходя до службата да извадя истински акт за смърт за съпруга ми…

– Разбирам.
– Другият пример е с някои от полските евродепутати от последния мандат, беше същата ситуация с езика на омразата. Техните портрети бяха окачени по улиците от националисти.

– И токсична атмосфера…
– И токсична атмосфера. И вчера научихме, че прокуратурата, след 2 години разследвания по случая, не иска да продължава. Счели, че не може да бъде принудително за някого, не било опасно, било само за зрелище. Бих искала да попитам дали е някакъв нов навик вече в Полша на всеки ъгъл да висят портретите на политици, които не харесваме, и то не увиснали като на стена, а като на бесило?


– Описвате какъв е бил съпругът ви според тези пропагандни статии в медиите. Невероятно е, че е минавало през националната медия, на такова равнище. Но вие, реално, как бихте го описали? Какъв човек беше?
– О, мъжът ми беше прекрасен съпруг и прекрасен баща на двете ни дъщери. Но, честно казано, преди всичко беше политик и то от местната власт. Обичаше хората, обичаше Гданск, който беше неговата страст. Той започна кариерата си, ангажиран в самоуправлението, беше на двадесет и няколко години, като беше заместник-ректор на университета, един от най-младите в света, защото беше адвокат и работеше в съда.

В началото на 90-те години имаше нужда от високообразовани хора, адвокати, с познания за закона, за самоуправлението. Така започна и повече от 30 години беше активен в града. Първите 10 като общински съветник, един мандат председател на съвета и после 20 години кмет на града.

Работеше много усърдно, но и постоянно учеше, учеше и се самообразоваше, беше много взискателен спрямо хората, с които работеше, но и спрямо себе си. Докато бяхме заедно, 20 години – през цялото време, докато беше кмет – наблюдавах как се променяше, как се развиваше на позицията си. Много бях горда с него.

– Горда?
– Да.

– А когато се случи инцидента, каква беше реакцията в града? За вашата реакция няма да питам, защото е много лично, само вие знаете през какво сте преминали с дъщерите си…
– Когато се случи, за съжаление или може би за щастие, бях в чужбина... Обикновено дъщерите ми винаги бяха до съпруга ми. Те винаги бяха до него, така че в момента на убийството му, сигурно щяха да бъдат там. Но тогава бяхме в Щатите. Разбира се в рамките на час, след като разбрахме, вече бяхме на летището и се прибирахме. Но, както разбрах по-късно, още в момента, в който се е случило, хората са започнали да подкрепят съпруга ми, да се молят заедно. Имаше хиляди души, чакащи пред университетската болница, докато го оперират. След операцията и на следващия ден, когато почина, хората се събраха спонтанно не само в Гданск, но и в цяла Полша. Беше седмица, в която хората – 15-20 хиляди души в Гданск – се събраха на бдение и слушаха "The Sound of Silence", символична песен след гибелта му.

Получих писма и съболезнования от цял свят. Знам, че дори в Брюксел, в деня на смъртта му, много хора се събрали на площад Солидарност, до Парламента, и по символичен начин искали да му отдадат чест. Действията им бяха страхотни и ми помогнаха, като ги видях.

– Абсолютно, дали са ви сили…
– Да, сили, и показва колко добър човек бе той. И за момент, около седмица, положението в медиите, дори в националната, се промени и се поуталожиха нещата. Но след седмица, като почнах да чувам обвиненията, кой бил виновен, чия била отговорността, тогава… Все още трябва да се работи, за да се преборим с езика на омразата.

 – Къде е убиецът в момента?
– Той е под психиатрично наблюдение.

– Четох интервю с майка му, тя молеше за прошка, твърдейки, че той страда от шизофрения.
– Мхм.

– Реагирахте ли на това?
– Все още не знам, не се знае точно какви са доказателствата от медицинските или психиатричните прегледи. Има една експертиза, но не е достатъчно изчерпателна, така че ще видим. Аз лично простих на майката, защото тя не може да носи отговорност за стореното от сина ѝ. Не тая никаква омраза към човека, убил съпруга ми. Смятам, че той беше като инструмент в ръцете на цялата ситуация, системата, езикът на омразата, който е навсякъде около нас, но обществената телевизия, обществените предавания, хората отговорни за това, което се излъчва по телевизията, те трябваше да се погрижат какво се показва.

Знам, че е много тънка границата между език на омразата и свобода на словото. Не искам да ограничавам хората, не искам да им затварям устата. Но може много неща да се кажат по друг начин, нали? Да се кажат така, че децата, майката, съпругата, приятелите да не плачат после и да не са уплашени, както бяхме ние.

– Казахте, че мъжът ви е бил добър човек, но според мен вие сте добър човек, защото само добър човек би казал такова нещо. Накрая, имахте ли възможност да се сбогувате с него?
– Ами… Той ни посети в Щатите и си замина седмица, преди да се случи това. Закарахме го до летището, за да се сбогуваме, но полетът му имаше закъснение, така че имахме още няколко часа на летището. Беше ни много приятно. Винаги се прегръщахме и целувахме, когато се разделяхме, много се обичахме в семейството. Затова, въпреки че когато се прибрахме в Полша, той вече беше загинал, нямах усещането, че не сме се сбогували, защото постоянно поддържахме връзка. Разбира се, както и при всеки брак е имало спорове, но онези дни бяха много хубави. Същото бе и с дъщерите ми. После сме си говорили, даже и с терапевти, защото след подобна случка трябва да говориш с експерти и не ме е срам да го призная, те ни казаха, че е хубаво, че нито аз, нито дъщерите ми имаме усещане, че не сме имали възможност да се сбогуваме с него, а сме се разделили с мир.

– Много ви благодаря за споделеното, за интервюто. Хората ще оценят това интервю, нашите зрители. Благодаря ви.
– Много ви благодаря и се надявам телевизията в България да нямате подобен опит като нашия в Полша.

– Към момента нямаме, надяваме се и в бъдеще да няма.
– Стискам палци да можете да защитите свободата на медиите, защото това е особено важно. Много ви благодаря.
– Благодаря ви, Магдалена.