За нас Близкият изток е „близък“, а за Запада по-скоро той е по средата (middle east). Но все пак – какъв е този термин?

Кой го измисли? Какво иска да ни каже? Близък до какво? На изток от къде?

Когато в началото на 20. век в стаята, сред дим от пури и аромат на старо вино, е имало двама европейци, надвесени над географска карта, винаги нещо е предстояло да бъде разделено.

Особено ако уважаваните господа са били британци и французи. Или както пише Тим Маршъл в „Пленници на географията“ – европейците обичали да чертаят граници с мастило.

Близкият изток и ескалацията: В преддверието на пълномащабна война ли е регионът?

Така се случило и онази вечер преди малко повече от 100 години, когато английският джентълмен Марк Сайкс и френския му колега дипломат Франсоа Жорж-Пико имали важна задача. Те трябвало да решат какво да правят с арабските владения на разпадащата се Османска империя.

 

Векове наред османския султан бил господарят на Изтока и пазител на „двете светини“ – Мека и Медина. Титла, която днес носи кралят на Саудитска Арабия.
Както обикновено се случва при съдбовните решения за народите, тези които ги вземат, не се задълбочават особено. Това бил случаят и сега – историята мълчи кой първи – мосю Пико или сър Сайкс  извадил писалката си в онази вечер, но с нея била прокарана една права линия през картата на изтока – от Киркук в днешен Ирак до Хайфа в днешен Израел и работата била свършена. И кутията на Пандора – отворена.

Соченият за нов лидер на

Британците обещавали и на арабите, и на кюрдите собствени държави срещу подкрепа в Първата световна война, но в крайна сметка ги събрали в една – съединили бившите османски санджаци – Басра, Багдад и Мосул, и казали – „Това ще е Ирак!“. Кюрдите останали без държава.

Французите векове наред протектирали маронитите – католиците в планините, които опирали в Средиземно море. На север и юг от планините се били заселили друзите, шиитите и сунитите, но французите решили, да ги съберат в една държава, която за по-лесно кръстили на планината – Ливан. За по-сигурно посъветвали: „Президентът ви винаги трябва да е християнин, премиерът – сунит, а председателят на парламента – шиит!" И скрепили тази „сглобка“ с преброяване на населението през 1932 г.

Гражданската война била въпрос на време и погубила десетки хиляди. Може би заради това след 1932 г. година никой не си е и помислял да организира ново преброяване, защото то означавало нови потенциални проблеми. Не че това спасило Ливан от брутално разпарчетостване на властта на конфесионален принцип, което е истинското проклятие и за състоянието на държавата и кървавите граждански войни.

Кризата в Близкия изток продължава с още израелски удари по Ливан

Така отново било време някой да застане в тъмна стая, надвесен над карта. „Имате ли писалка, сър?“, прозвучал познатият въпрос. През центъра на Бейрут, по протежението на булевард „Дамаск“, от север на юг била прокарана отново права линия, разделяща града на Източен и Западен – християните оставали в източната част, а мюсюлманите в западната. Нарекли я „Зелената линия“ – не търсете символика, по цвета на мастилото от писалката е...

Снимка: btvnovinite.bg

В палестинския случай нямало писалки. Британците обещали през 1939 г. палестинска държава до 10 години. Но си тръгнали на деветата година в месеца, в който на картата се появил Израел... 

Историците смятат, че по времето на Мохамед в родната му Мека живеели много евреи и християни. От тях главния пророк в исляма изучил свещените книги на юдаизма и християнството, за да се изолира в пещерата Хира, където според мюсюлманите архангел Джибрил, познат в Библията като Гавриил, започва да му диктува словото на Аллах.

Върховният ирански лидер призова за обединение на мюсюлманските страни

За да се убеди, че неговият господ съществува, една нощ Мохамед се качва в просъница на гърба на летящ кон с лице на човек, който полетял в небето, за да го стовари на една скала в Ерусалим, където започва „Нощното пътуване“ на пророка към „небесата на съзиданието“. На тази скала мюсюлманите издигнали джамията „Ал Акса“ и векове наред се молели с лице към нея, а не към Мека.

Имало обаче един проблем. В стария завет същото това място, известно като „земята Мория“, включвало същата скала, където Авраам вдигнал ръка, за да пренесе в жертва сина си Исаак, за да докаже вярата си в Бог. Там евреите вече били издигнали последователно Първия и Втория храм – съответно на Соломон и Ирод Велики, от които е запазена единствено стената. Стената на плача...

Какво следва през вековете и какво се случва и до днес по тези земи виждаме всички, така както виждаха поколенията преди нас и тези преди нас и така – векове назад. Има неща на този свят, които не могат да се разделят с прокарване на права линия върху карта. Защото след като мастилото засъхне започват войните. Нужно е и разбиране и човещина.

Това беше коментарът днес с уважение към всички мои приятели араби, евреи, мюсюлмани и християни по тези земи. И болка за страданията на всички хора, които не приемат смъртта като оправдание за праведност. Давам си сметка, че тези пет минути бяха просто едно леко и много незначително драсване по повърхността на историята. Извинявам се на всички, че си позволявам да я опростявам. Сякаш с писалка...

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш