53 милиарда. Толкова според първоначалните изчисления на Световната банка ще струва възстановяването на Газа. 90% от сградите са повредени фатално, а земеделската земя е почти унищожена. 120 000 сгради са сринати със земята. По улиците на анклава има милиони тонове отломки и отпадъци.
Почистването на Газа ще е една от най-мащабните операции на века. Нещо невиждано за съвременния свят. Според различни модели в момента из ивицата, която е 365 квадратни километра, с една трета по-малка от София, има около 60 милиона тона строителни и битови отпадъци. Ако българските фирми, които искат да чистят София с предложения от по 420 лева на тон, се включат с оферти в Газа, това би струвало над 25 милиарда. Не че ще го направят и не че биха успели.
Знаете, че италианците са много напред в разделното събиране. Но имат и много смесени отпадъци. През 2023 г. Рим подписа договор с инсталация край Амстердам за транспортиране и изгаряне на част от отпадъците си – 5-10% не повече. Римският боклук пътува по 1 700-километрова влакова линия, за да се обработи в инсинератор край Амстердам. За целта Римската община плаща, а пък холандците горят отпадъците и произвеждат топлина за хиляди домакинства. Цялата тази операция струва на общината в Рим точно по 200 евро на тон - по-малко от офертата за двата столични района, които вкараха в София в боклучена криза.
Ако средната цена в Рим за транспорт, разтоварване и третиране е 208 евро, няма причина в „Люлин“ и „Красно село“ да плащат същата сума. Защото „Люлин“ не е Трастевере, а „Красно село“ не прилича на Изкуствените острови в Амстердам. През "Люлин" и „Красно село“ също не минават по няколко милиона туристи всяка седмица - всеки със своите преживявания и своите отпадъци - хартийка от пица, кенче от безалкохолно, бутилка от вода, ще хапнеш вафличка, ще си хвърлиш опаковката. Ако български фирми чистеха на тези цени и там – Илон Мъск и технологичните милиардери щяха да са доста назад в класацията по богатство за сметка на нашите боклучени предприемачи.
Иначе би било хубаво – представете си тълпи с чужденци обикалят люлинските забележителности „А това, скъпи туристи, е пазарът на Красно село!“ – щракат телефони, усмихват се японци - сравняват цени на доматите в „Красно село“ и Киото.
Но ако трябва да бъдем сериозни, си мисля, че някой много се изсилва в София, бъркайки софиянците не с бали, а с балами. Защото и на децата е ясно, че бизнесът с мръсното обикновено върви и с не особено чисти интереси. Поне така изглежда.
При наличието на толкова голямо социално напрежение, рекордно нисък рейтинг на институциите и недоверие, от друга страна - идването на есента, а с нея и по-високите сметки за... всичко, една подобна ситуация може да взриви столицата. София не е просто град, тя е барометър. Ако налягането тук се покачи, натискът ще се усети навсякъде. Ако някой предизвиква тази „боклучена криза“ трябва да се запита - нужно ли му е това? И какви последствия може да има.
Вярвам ще се съгласите с мен като софиянец, че някой ден ще сме съгласни да плащаме за сметоизвозване като в Рим. Но до тогава нашата столица има да извърви доста дълъг път – като тръгнеш от велоалеята на „Борис“ и стигнеш чак до Колизеума. Толкова дълъг.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
