Европа е тук. Но тя е различна. В навечерието на първата годишнина от началото на войната в Украйна, Европа се сбогува с илюзии, които бяха живи в продължение на десетилетия. Но докато с екипа пътувахме насам си мислех за всички онези етикети, които през годините толкова често се повтарят по тези коридори по адрес на България - най-бедната, най-корумпираната, най-болната, най-зависимата от Русия…
От друга страна, тъй като за първи път дойдох в тази сграда през 2004 г., си давам сметка колко дълъг път извървя България и колко много неща успяхме да променим, без дори да си даваме сметка. Не е ли време да се опитаме да изтрием някои от тези етикети? Например, етикетът "най-бедната" е доста ретро, освен това е нещо неправилно. Защото едно е просто да си най-бедната сред бедните, друго е да си най-бедната страна сред богатите.
И ако изключим някои от петролните монархии и държави като Швейцария, България е по-богата страна от над 70% от останалия свят.
Това, че сме най-бедната държава в ЕС трябва само да ни амбицира, а не да служи като повод за вечно самобичуване. Особено след като отдавна расте едно ново, младо поколение българи, завършили своето образование в някои от най-добрите европейски университети и заемащи висши позиции тук или в големи европейски компании. Ние много се гордеем с тях и знаем, че България им липсва и много се ядосват, че нещата у нас не се случват по-бързо. Но не трябва да забравяме, че вече има и български компании, и български предприемачи, които по нищо не отстъпват на европейските и парите им не са свързани с източване на държавен ресурс или престъпления, а с много труд и стратегия.
Най-корумпираната. Следващият етикет. През 2006 г. най-актуалната тема в залата до мен беше дали България да бъде приета с така наречената "предпазна клауза" в сферата на правосъдието. Казано накратко - решенията на българските съдилища да не важат за останалите страни от съюза. Това беше кошмарен сценарий, с който ни плашеха холандците, който беше избегнат в последния момент и заменен от по-приемливия "мониторингов механизъм" в сферата на правосъдието и борбата с престъпността и корупцията.
13 години европейците пишеха доклади, в които ни повтаряха почти едно и също, а управляващите в София приемаха закони, някои от които след това не се прилагаха от счупената система. Корупцията е проблем, който неизменно съпътства политиката.
От декември тук се развива скандал, който има ядрен потенциал да взриви и парламента и комисията. Ева Каили, заместник-председател на парламента, беше уличена в корупция и лобиране. В момента красивата бивша телевизионна водеща от Гърция се намира в килия в покрайнините на Брюксел, под постоянно наблюдение и право само на две свиждания на месец.
Тя е обвинена в приемане на подаръци и пари от Катар и Мароко в замяна на влияние върху ключови резолюции в ЕП. Катар - да намали критиките за правата на работниците по време на строителството на инфраструктурата преди световното и Мароко около дебатите за спорна територия в Западна Сахара.
Беше задържан и парламентарният секретар на Каили и директор на неправителствена организация, който е и бивш депутат, което пък повдигна въпросите - каква е ролята на неправителствения сектор в подобни казуси.
Последваха още арести - отново човек от неправителствения сектор, а парламентът поиска имунитета на още двама депутати. Това е скандал, който набира сила като снежна топка и никой не може да предположи колко голяма ще стане тя. Всичко е в ръцете на белгийската прокуратура, която води разследването без изобщо да се интересува кой кой е и какви биха били последствията за Европейските институции от разкритията, които следват. Защото Европа е силна само тогава, когато има силни институции, прочиствани от работеща съдебна система, в ролята на която в момента е белгийската прокуратура.
В този смисъл, никой няма да чуете тук да казва, нито гърците, нито италианците, каквато е националността на другите задържани - "ние сме най-корумпираните". По-скоро рефренът е - ние ще хванем корумпираните и ще ви ги покажем. Точно тук се крие ключът - навсякъде има корупция. Но на някои места има и качествени разследвания и обвинения.
В началото ви казах, че Европа е различна. Тя се сбогува с много илюзии през последната година - че мирът в даденост, че евтината енергия е по-важна от надигащия се авторитаризъм, че икономическият растеж на всяка цена е абсолютна цел, че просто посочването на проблемите в страните-членки е достатъчно те да бъдат решени.
Всичко това е в миналото. Въпросът е – ние с кои илюзии се сбогувахме в последната година? За да знаем и кои етикети ще се опитаме да изтрием от себе си и кои вероятно ще останат.
