Земя, вода, въздух и огън оживяват в новата изложба на скулптора Павел Койчев „Четирите елемента“, която ще бъде открита на 15 септември в София.
Скулпторът събира потопа на Ной в зала на закрито. Още от входа посетителите ще видят Ной преди потопа, животните и ковчега като спасителна лодка — примери от Стария завет, които Павел Койчев подрежда в новата си изложба.
Вече 6 десетилетия Павел Койчев доказва, че няма пространство и материя, които да спрат неговото въображение. „Световни художници на хилядолетието“ в ООН, Венецианското биенале и хиляди изложби у нас са малка част от форумите, които го налагат като един от най-влиятелните творци на нашето време.
Свързана новина
„А защо пък не. Защото четирите елементи това са най-важните елементи, в които е възможен човешкият живот и не само“, казва Павел Койчев за заглавието на изложбата.
По думите му идеята за изложбата се ражда, след като кураторът Иво Милев му казва, че в галерията може да има жива вода.
„Когато кураторът Иво Милев ми каза, че може жива вода да има в галерията, аз не мислех да правя изложба, да ви кажа право, но като ми каза, че е възможна вода жива да има, аз веднага така включих и реших да правя тази изложба“, разказва Койчев.
„Изненадаха ме тук с водата, ще има капки, които ще падат, ще стане истински потоп. Аз избрах Ной да представлява, да участва в елемента вода“, казва още скулпторът.
Свързана новина
В изложбата „Четирите елемента“ има и хора, които се топлят на собствените си отражения, сякаш пред запален огън, летящи фигури във въздуха и отделна зала, посветена на земята.
„Тук ще бъде жътварка и жътварят, там ще бъде оранта, това е разкопаването и сеячът. Тук е земята. Там са вода, въздух и огън, а тук е земята“, казва Павел Койчев.
В залата, посветена на земята, той поставя и Адам и Ева до дъб.
„Тук са Адам и Ева като че ли до дъба. Сега, чакат ябълка, ама не, дъб е. Няма да движа буквално нещата, все пак мисля, че е закачка“, посочва скулпторът.
„Въобще, нямаме работа във въздуха. Водата е за рибите, въздухът е за птиците. Нашият живот, нашата форма е на земята. Това нито ни прави по-нисши, нито по-висши“, казва Койчев.
„Изглежда лесно се пада. Който смогне. Ние в началото лазим, изправяме се, после пак лазим — като мен още малко. Така че тука ни е, това е нашата форма, това е нашият свят. От пръст сме, на пръст ще станем. Неслучайно е казано — от пръст сме. Човешката форма е това“, допълва той.
Публиката свързва Павел Койчев с композициите му „Водната паша“ в Южния парк в София, „Градежът“, галерията му на открито в село Осиковица и още много други. Сред важните моменти в работата му са и участието в НДК през 80-те години, както и изложението в ООН от края на 90-те.
„Направил съм тук за толкова, 60 и повече години, над хиляда и триста скулптури. И моето винаги притеснение е да не се повтарям“, казва Койчев.
„Имаш парче материал, отнемаш, отнемаш. Но той има един предел, докъде трябва да правиш, защото иначе ще унищожиш всичко“, посочва скулпторът.
На въпрос дали по време на творчеството отнема от себе си, той казва: „То е като от акумулатор. Черпиш непрекъснато от собствения си опит, от собствения си живот. Мога да кажа само едно, че съм благодарен на съдбата, че ми отреди такава професия“.
Свързана новина
Койчев коментира и отношението към скулптурата в България.
„В България като цяло просто няма скулптура. Българи си имаме от освобождението насам. Какво е имало дотогава? Имало е пластика и триизмерност само в иконостасите. Българинът изобщо не е виждал скулптура“, казва той.
На въпрос кое е надделявало в така наречения зрял социализъм — идеологията или умението и творческият заряд, Койчев отговаря: „Основното беше идеологията. Идеологията, но...“.
„Ами, благодаря, добре се справих“, казва той за това как се е справял с нея.
Според него истинският творец е извън времето.
„Не, не. Самотен остров е! Истинският творец е извън времето. Извън времето и извън конкретното. Така че сменят се времена, политики, партии, идеологии. Изкуството остава“, коментира Койчев.
„Ограниченията идват от самия теб. Външните условия са безкрайни ограничения. Но основното ограничение е в самия човек. Могат да се правят и огромни неща, и пак да бъдат човешки, и пак да бъдат изкуство, скулптура. Могат да се правят и малки неща, и пак да не са нито скулптура, нито изкуство“, казва още той.
Койчев посочва, че не съобразява изкуството си с финансирането.
„Ами, да ви кажа право, не го съобразявам с финансирането. Трудно е. Но някак си правиш, пък ако някой прояви интерес, ще го вземе. Не съм идеален, но не мисля кое ще се купи и кое няма“, казва скулпторът.
„Ами компромисите са ми в некадърността. Като направиш нещо некадърно, това е компромис. Не си го искал, обаче го правиш. Компромисът винаги е лъха. Той някак си не може да се скрие. Има го, лъха“, допълва той.
На въпрос каква е цената на безкомпромисността, Койчев отговаря: „Висока е. Много висока“.
Свързана новина
„Ами, много лично става, не желая да говоря. Нито да се изкарваш ангел, нито такова, но иска жертви“, казва още скулпторът.
Според него само времето отсява кое е кадърно и кое е некадърно.
„Ох, не желая да говоря по въпроса, защото не знам кое е кадърно, кое е некадърно. Откровено ви казвам. Само времето отсява кое е кадърно и кое е некадърно“, посочва Койчев.
Срещата с Павел Койчев е седмица преди откриването на „Четирите елемента“, а пренареждането дебне на всеки ъгъл.
„Всичко. Абсолютно всичко. Абсолютно всичко. Всеки материал. Всяка ситуация. Всеки момент. Няма лош материал или добър. Не. Всичко е възможно“, казва той на въпрос дали всичко може да се превърне в изкуство.
„Изкуството е как го правиш. Не какво, къде, защо и така нататък, а как“, допълва Койчев.
За начина, по който твори скулптурите си, той казва: „Ами... И аз не знам. Мисля ги. Правя ги цялостно. Стават. Някои пъти стават така, бързо. Друг път мъчително и така нататък“.
Свързана новина
Койчев казва, че отдавна не го измъчва мисълта да се хареса на определен тип публика.
„Ами, твърде отдавна не. Вече твърде отдавна не. Сега и на тая възраст обикновено не сме за харесване“, казва той.
„Особено докато си млад. Искаш да се утвърдиш, не можеш да си намериш мястото, виждаш се пред очите на другите“, коментира Койчев за творците, които робуват на публиката.
На въпрос дали творецът може да стане жертва на публиката, той отговаря: „О, много често. За съжаление, много често. Много често“.
„Ами не до добро, според мен. Не до добро. Да те изхвърли тази публика“, казва Койчев за робуването на вкусовете.
Свързана новина
Според него публиката не обича роби и „май обича пастири повече“.
„Пали ме следващата идея. Следващото правене ме пали“, казва скулпторът.
„А, няма да ви я казвам. Защото още не е узряла. Има, но още не е в тенджерата“, казва той за следващата си идея.
Потопът на Ной ще бъде на живо в Софийската градска художествена галерия от първия учебен ден. Там ще е и Павел Койчев, който продължава да подрежда своя свят. Без компромиси. И здраво стъпил на земята.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
