Един различен пазител на вярата, който от четвърт век възстановява вековни параклиси в подножието на Южните Родопи - скулптурът Анастас Иванов.

„Родопите са били бастиона на християнската вяра, а тука в момента толкова безверие цари, че не е истина“, казва Иванов.

Тук, сред старите непроходими пътеки често може да се видят единствено гумите на неговия автомобил. Художник по образование, той не търси ново призвание. А да възстанови онова, което времето е забравило в тишина. Тишина, в която вековете шепнат през камък, през корен, през изоставен олтар.

„И вярата взе да се губи, примерно дивото животно звярът не си изоставя децата, а съвременното общество не е проблем това, защото цари безверие, човек губи вяра първо към себе си и тогава в Бог, аз не разделям хората на религия, а вярващи и невярващи, защото имам приятели мюсюлмани, които ми помагат“, обяснява Анастас.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: bTV



Анастас Иванов е от село Чокманово. От 25 години строи параклиси в Южните Родопи. Не по план, не по поръчка. А по съвест. По сън. По дълг. 

„Почнах от този параклис Св. Кузма и Дамян, те са светиите лечители на душата и тялото в християнската вяра, баща ми го беше почнал, само че се спомина и аз реших да го довърша. Всичките параклиси се правят на старите си места, където са били, някъде ги заварвам на зидове, а другаде ги заварвам на руини. На темел“, обяснява той и показва:
 
„Този олтар, той е така наречената овчарска резба, предполага се че датира от 1700 година, а самия параклис…се предполага че датира от 1600 година… защото след 1700 година кованото желязо влиза като материал за работа, но дотогава са слагали каменни кръстове на покривите и с каменни тигли са ги покривали Последният завършен храм е — "Възкресение Христово".  Името му почти не се среща в тези места, а вратата му е отворена и денем и нощем. За  всеки , който има нужда от мълчалив разговор със себе си.

Снимка: bTV

Най-голямата болка за Анастас днес е рушащият се  манастир "Св. Атанас", някога вторият по значимост в региона след Бачковския. Днес е затворен. А най-голямата му радост ще бъде не параклисите, които вече е направил, а този, който още не е. Дори куц и немощен, казва, пак ще тръгне, ако може да го върне към живот.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK