Известна учителка от Червен бряг подреди изложба от картички и писма, адресирани до нея по повод и без повод през годините от благодарни ученици. Най-големите успехи с децата тя е постигнала в прочутата Търговска гимназия.
Малкото, но будно читалище „Светлина” в Червен бряг кани екипа на bTV с гордост на необичайна изложба. Поводът за нея е 70-годишнината на една необикновена жена, която пред камерата се чувства не на място, защото винаги първото е отреждала на своите ученици и техните знания.
„Това, това, трето, пето, винаги английски език. Няма разходка до пещерите, не, имаме да вземаме страдателен залог”, казва Симеонка Лалова.
Ако ги води на театър, заради пустия английски ще е Шекспир. „И в часовете сме имали една жестока решителност по английски”, посочва тя.
Симеонка Лалова показва и спомени от подготовка за кандидатстудентски изпити. „Тук сме на подготовка на кандидатстудентски изпити. В Рибарица бях ги организирала децата. Коментар под контролното: „Ставаш все по-зле” – и той го помни. „Докато не сложите очила, няма да ви оставя.” Това са им спомени”, разказва тя.
За себе си почти нищо лично не споделя. Едва разбираме, че е израснала в семейство на безкомпромисни педагози. Баща ѝ е дългогодишен директор на Търговската гимназия в Червен бряг.
След учителстване тук и там и дъщеря му се закотвя в гимназията като преподавател по чужд език. Икономика и английски език – каква по-добра комбинация за амбициозните възпитаници. Картичките от цял свят проговарят.
„Тази, тя е отскоро и пише: „Изпращам любовта си от Лондон. Не бих била тук, ако не бяхте вие”, цитира Симеонка Лалова.
Има и ръчно изработени послания. „С английски лягам, с него ставам – затова не изоставам”, гласи едно от тях.
Безкомпромисното усвояване на английския вървяло ръка за ръка с едно друго умение. „Всичките ми ученици, които съм учила, най-накрая излизат с едно абсолютно чувство за хумор, може да попитате когото искате. Не може да се постигнат сериозни резултати само със строгия поглед, който съществуваше”, казва Лалова.
„А тук имаме картичка от Ниагарския водопад, където Росен пише: „На госпожа Лалова за най-страхотното обучение евър. Във вас има магия”, посочва тя.
Симеонка Лалова се връща към времето, когато у нас се провежда първата общонационална олимпиада по английски език, в която по правило трябвало да участват възпитаници на гимназиите по чуждоезиково обучение. Тя се преборила и за своите – от Търговската гимназия.
Резултатът на регионално ниво бил смайващ за другите, за нея – не. „Казаха: „Вие не”. Аз казах: „Аз ще доведа деца”. Доведох шест деца. Вижте какво е крайното класиране. Първо място с 955 точки – Червен бряг, нашето училище. Второ място – с 935 точки – нашето място. Седмо, 11-о и 13-о – за шестте ми амазонки”, разказва тя.
Картички от Австралия, Великобритания, скандинавските страни, Щатите и откъде ли не пристигат по пощата през годините. Дори във времената на технологиите благодарността е на хартия.
Усилието да купиш и да изпратиш послание по трудния начин, а не по интернет, при спомена за едно всеотдайно обучение, родило успешни мениджъри, финансисти, лекари, учени и изследователи, си струва. Една от ученичките ѝ е част от колектив, разработил животоспасяваща ваксина. А друг управлява финансите на един от най-богатите хора в света.
Има и видеопослания, изпратени специално по повод на изложбата и на 70-годишния юбилей на любимата учителка. Едно от тях е от далечна Гренландия.
„Аз ги учех на английски, но подтекстът винаги беше сила, стабилност, много знания, знания, знания. Много хора казват: „Абе, той има късмет”. Късметът е, когато твоята подготовка, добрата подготовка, срещне шанса”, казва Симеонка Лалова.
Освен картички бившите ученици изпращат снимки, но вече като родители, обличайки в думи надеждата, че и техните деца ще имат шанса да срещнат в класната стая човек с главно Ч като госпожа Лалова. Пожелават ѝ здраве и още нещо – естествено с шега.
„Като на първа братовчедка Ви съветваме – не се тревожете толкова много”, гласи едно от посланията.
Колекцията с картички, много от тях написани на английски, към днешна дата надхвърля хиляда. Написани с любов.
