Гренландия – с територия от над 2 милиона километра, това е най-големият остров в света. Слабо населен, покрит с дебела ледена покривка и все по-често споменаван в разговорите за бъдещето на глобалната сигурност.
Гренландия е автономна територия в рамките на Дания. Тя има собствен парламент и правителство, но външната политика и отбраната остават в ръцете на Копенхаген.
Топенето на ледовете прави региона на Арктика по-достъпен – за корабоплаване и за добив на природни ресурси, включително редкоземни елементи, ключови за съвременните технологии.
Преди две седмици в „Роуминг“ световноизвестният геополитически анализатор Тим Маршъл обобщи:
„Най-краткият маршрут за руските подводници към източното крайбрежие на Съединените щати минава под арктическата ледена шапка, под Гренландия – място, където можеш да се укриеш. Най-кратките траектории за руските ракети също минават над Гренландия“.
Още през 2019 година Доналд Тръмп предизвика международна реакция с идеята, че Съединените щати биха могли да купят Гренландия – тема, към която той се върна и след второто си влизане в Белия дом.
Но как изглежда всичко това от Гренландия? Ексклузивно в предаването „120 минути“ говори министърът на природните ресурси Наая Натанаилсен.
– Госпожо министър, благодаря, че приехте поканата ни.
Благодаря за поканата.
– Какво е времето в момента при вас?
Малко по-топло от обичайното. В Гренландия сме изправени пред климатична криза и зимите стават все по-топли.
– Което означава… минус пет?
В момента е плюс три. Не е зле. Свикнали сме на много по-студено.
– Как живеят хората в Гренландия? Много от нас никога не са били там. Как бихте описали страната – не само като представител на правителството, но и като гражданин?
Мисля, че живеем съвсем обикновен живот, подобно на много други места. Ставаме сутрин, ходим на училище, на работа, прибираме се, вечеряме със семействата си, спортуваме, имаме различни занимания в свободното време. Разбира се, ние сме в Гренландия, така че тук свободното време означава да си сред природата – плаване, ски, такива неща. Но извън това – животът ни е напълно нормален.
– Как бихте описали много накратко стандарта на живот? По-близо ли е до Дания, или до САЩ? Особено като имаме предвид, че скандинавските държави често се свързват с по-висок стандарт.
Ние нямаме същите социални стандарти като скандинавските страни в Европа. В Гренландия има значително неравенство и има семейства, които не разполагат с много средства. Средният доход не е висок. Бих казала, че сме някъде по средата – може би по-близо до средното за САЩ, но далеч от скандинавските държави. Освен това живеем много по-различно, защото сме изключително отдалечени. Ежедневието ни не прилича на това в много части на Европа.
На много места няма кафенета, няма къде просто да излезеш и да харчиш пари. Затова и хората подреждат приоритетите си по различен начин. Преките сравнения са трудни. Но факт е, че много хора тук живеят скромно, защото не разполагат с много средства. Живот, който в много отношения е по-малко управляван от очаквания – ако мога така да се изразя – и повече воден от времето, природата и други ценности.
– А как стоят нещата със здравеопазването и образованието? Те държавно финансирани ли са?
Да. Имаме безплатен достъп както до здравеопазване, така и до образование. Гренландските деца учат 10 години в училище, след което могат да продължат в по-висока степен на образование – и то също е безплатно. Университетското образование също е безплатно. Професионалното обучение също е безплатно, така че в това отношение има голяма сигурност. Здравеопазването също е безплатно и като цяло е на сравнително високо ниво в сравнение с много други места по света. Но отдалечеността си казва думата – на много места има недостиг на лекари и медицински сестри. Така че достъпът до здравни услуги не е равномерен. Има населени места, където почти няма медицински персонал.
– Задавам всички тези въпроси, защото се питам: може ли Гренландия да бъде „купена“? Могат ли гренландците да бъдат изкушени да се присъединят към друга държава?
Разбирам защо задавате този въпрос. Но за нас, гренландците, самата идея е отблъскваща. Не можеш да купиш хора – дори хора, които не разполагат с много. Какво би било нужно, за да не сте българи? Или американците – да не са американци? Това не е въпрос на пари. Това е въпрос на гордост от културата, от наследството, от страната ти. И ние имаме това в много голяма степен. Самата идея, че можеш да сложиш ценови етикет на подобно нещо, е нещо, което категорично не приемаме.
– Смятате ли гренландците за горд народ?
Да, много горд. Оцелявали сме векове наред в Арктика, в далечния Север. Грижили сме се за ежедневието си и сме го правили, мисля, доста добре. Имаме демокрация. Въпреки че сме били бивша колония, днес разполагаме със силни демократични институции. Хората – дори при по-ниско образователно равнище – работят, изкарват прехраната си, намират решения. Затова мисля, че сме горди и работещи хора, много креативни в това да накараме нещата да се случват. И изпитваме силна гордост от културата си.
– Когато Доналд Тръмп преди година, в речта си при встъпването в длъжност, каза, че иска да купи Гренландия, каква беше вашата реакция? Изненада ли ви?
Може би не бяхме изненадани, защото знаем, че Съединените щати имат дългогодишен интерес към Гренландия. Това не е нещо ново. Този интерес съществува от стотици години. В този смисъл – самият интерес не е изненада. Изненадващ беше начинът, по който темата беше поставена. Защото ние не сме за продан. Ние не сме нещо, което може да бъде купено. Ние не сме стока. Ние сме хора.
– Преди седмица в Давос Тръмп каза, че след Втората световна война Съединените щати са „върнали“ Гренландия на Дания, като добави, че това е било „глупаво“. Исторически е ясно, че в нито един момент Гренландия не е била прехвърляна на друга държава. Как реагирахте на подобно твърдение?
Ние се опитваме да стоим настрана от подобни спекулации в медиите и от крайни изказвания, и да се фокусираме върху това как реално да накараме нещата да работят. Ние сме хора, които искат диалог и спокойствие. Не се опитваме да изпадаме в паника, ако мога така да се изразя. Разбира се, ние не сме нещо, което може да се купува и продава. И да – по време на Втората световна война бяхме благодарни за американското присъствие. Те направиха много добро в период, който беше изключително труден за много хора в Европа и в Съединените щати. За това – благодарим. Но оттам не следва, че можем да бъдем продавани като дреха или като парче месо.
– Как вървят преговорите в момента, госпожо министър?
Това ще оставя на работната група на високо равнище. Те водят разговорите. Ние сме много доволни, че диалогът върви. И мисля, че е важно те да имат спокойствието и тишината, необходими, за да водят тези разговори.
– Разбирам напълно. В медиите в момента често се обсъждат два основни аргумента, свързани с Гренландия. Първият е стратегическото ѝ геополитическо положение. Гренландия е на важни морски пътища, по нея минава и най-кратката траектория за ракети между Русия и Съединените щати. А вторият аргумент, разбира се, е икономическият. Чувствате ли се застрашени от Русия или Китай през последните години?
Не, не се чувстваме застрашени от Русия или от Китай. Осъзнаваме, че и двете държави имат интерес към Арктика. Затова, разбира се, в рамките на западния съюз трябва да сме наясно с това и да вземаме мерки, за да сме сигурни и в бъдеще. Към момента обаче не виждаме военна заплаха. Затова трябва да намерим баланс – да сме бдителни, да сме подготвени, но да не реагираме на заплаха, която в момента не съществува. В същото време трябва да мислим за бъдещето и да сме по-добре подготвени. В Гренландия нямаме възражения срещу повече наблюдение в Арктика, например. За нас това може да има двойна полза. То може да бъде полезно и за местните общности – с повече информация за случващото се по нашите крайбрежия и в региона като цяло. Опитваме се да извлечем най-доброто и от двете страни. Но не искаме да нажежаваме реториката, когато няма непосредствена заплаха.
– А вторият аргумент, разбира се, са огромните минерални ресурси на Гренландия. Това е вашият ресор, госпожо министър. Какво има под леда?
Имаме много ресурси под леда, но имаме и много, които са достъпни и извън ледената покривка. Опитваме се да ги разработваме там, където е възможно. Но минната индустрия е много специфичен сектор. Това е дългосрочен процес. Средно отнема около 16 години, за да бъде разработен един минен обект. Изисква огромни инвестиции. Това е капиталово интензивна, технически сложна дейност, която изисква висока експертиза. Не е лесна сфера за навлизане. Освен това не всички находища са икономически рентабилни. Рискът е висок, хоризонтът е дългосрочен, инвестициите – сериозни. Ние искаме да работим с партньори, които споделят нашите ценности. Ние сме отворена икономика. Но минното дело не е бързо решение на какъвто и да е проблем. Това е труден път.
– Какво очаквате от Европа и от държави членки като България – като реакция и позиция по този въпрос в отношенията със Съединените щати?
Смятам, че в момента Европа се позиционира много добре. В Гренландия сме изключително благодарни за подкрепата, която получихме от европейските ни партньори. Тя беше не само окуражаваща, но и стратегически разумна.
Ние вече работим тясно с Европейския съюз в много области – образование, развитие, минно дело, научни изследвания, рибарство и други. Имаме дългогодишни отношения с ЕС. Очаквам да ги надградим през следващите години. Виждаме вече и в предстоящите бюджетни дискусии, че Европейският съюз иска да насочи повече инвестиции към Гренландия. Очакваме това с интерес и се надяваме диалогът и партньорството да се задълбочат.
– И накрая, за да сме напълно ясни: ако, условно казано, много влиятелен инвеститор в недвижими имоти дойде в Гренландия и предложи, например, по един милион на човек за земята му – бихте ли приели?
Не. Ние не сме за продан. Ние не само сме горд народ, но когато си бил колония – а мисля, че много хора във вашата страна могат да се припознаят в усещането да бъдеш застрашен от по-голяма сила – това не е само въпрос на гордост. Това е и настояване за правото ти да съществуваш по свои собствени правила, дори когато си малък. И мисля, че е важно да отстояваме това. И не съм срещнала нито един гренландец, който да е бил изкушен от парите.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
