В Иран протестите срещу режима на аятоласите ескалират. Русия за първи път използва балистична ракета, способна да носи ядрена бойна глава, срещу Украйна.
На този фон венецуелският диктатор Николас Мадуро вече е подсъдим в САЩ, но най-близките му съратници все още са на власт във Венецуела, докато Вашингтон заяви готовност да експлоатира петролните залежи на страната.
Европа е в напрегнато очакване, след като Доналд Тръмп отново насочи погледа си към Гренландия.
Тези теми коментира в рубриката „Роуминг“ на предаването „120 минути“ един от най-четените геополитически автори в света — Тим Маршъл.
Тим Маршъл е световноизвестен британски журналист и геополитически анализатор. Бил е дипломатически редактор в „Скай Нюз“, а преди това е работил за Би Би Си. Предавал е от 40 държави и е отразявал конфликти в Либия, Хърватия, Босна, Македония, Косово, Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия и Израел.
Книгите му „Пленници на географията“ и "Силата на географията", обясняват много от процесите, конфликтите и войните в света днес. Маршъл навигира умело през географските дадености, природните ресурси и външнополитическите цели на държавите в регионите, които ще определят живота на бъдещите поколения.
– Съединените щати отстраниха Мадуро, но оставиха на власт много от най-близките му съюзници. Каква стратегическа цел във Вашингтон обслужва тази – полуреволюция, полупреврат или както и да го наречем?
– Мисля, че тук се случват две, а може би три неща. Разбира се, има петрол – всички знаят това, американците го казват открито. Но има и доста повече. Има стратегия зад петрола, защото ако – и подчертавам, ако – контролираш венецуелския петрол, можеш да спреш доставките му за Куба и по този начин сериозно да отслабиш Куба, което е дългосрочна цел на администрацията на Тръмп.
Освен това, тъй като венецуелският петрол е много сходен с руския – доста тежък е – можеш да кажеш на клиентите на Русия: „Не купувайте от тях, купувайте от Венецуела и от нас“, и така да отслабиш Русия. Но това все още е твърде тесен поглед. Има още две неща.
Първо, ти изпращаш послание към съперниците си – Китай, Русия и Иран, като Иран е силно ангажиран в Латинска Америка чрез „Хизбула“: „Това е нашият заден двор. Махайте се.“ Това е ясно и недвусмислено послание.
И накрая идва въпросът: Защо ти изобщо да си толкова загрижен за тяхното присъствие там? Често чуваме за Доктрината Монро – американската представа, че Латинска Америка е тяхна сфера. А какво има в Латинска Америка? 60 процента от световните залежи на литий, 40 процента от световните запаси на мед и много други метали, които са абсолютно жизненоважни, ако искаш да бъдеш успешен през XXI век.
Така че, правейки това, което направи във Венецуела, според мен САЩ действат като част от много по-широка стратегия.
– Това означава, че Венецуела не е просто петрол – тя е и вход към много повече?
– Да, тя не е най-голямата страна по отношение на благородни метали и редкоземни елементи – Бразилия, например, има много боксит, Перу и Чили имат огромни количества мед. Литиевият триъгълник е в Латинска Америка – Боливия, Аржентина и Парагвай.
Но когато отстраниш Мадуро, първо – опитваш се да накараш венецуелското правителство да сътрудничи с теб. И второ – изпращаш послание към цяла Латинска Америка: „Вижте какво сме готови да направим. Сътрудничете ни и започнете дългосрочния процес по изтласкване на китайците и другите“. Така че, както разбирате, изобщо не става дума само за Венецуела.
Венецуела е сигнал към Китай, Русия и Иран: „Латинска Америка е нашият заден двор!“
– Добре, но не създава ли това опасен прецедент – че силни държави могат открито да използват сила срещу своите съседи, ако това обслужва техните т.нар. стратегически интереси?
– Не. Само защото това не е прецедент. Кажете ми кога това не се е случвало? Включително и с България. Вие бяхте окупирани от Съветите, което за мен беше част от Руската империя. Погледнете Латинска Америка през XX век – американците са там още от 1904 г., намесват се в Никарагуа през 70-те, в Хондурас, в Панама през 1980 г. Кога те не са правили подобни неща? Разбирам логиката на аргумента ви и съм съгласен, че това е опасно. Просто не мисля, че е нещо ново.
– Ако се придвижим на север към друга глобална гореща точка – Гренландия. Ако венецуелските петролни резерви са доказани и достъпни, то арктическите ресурси все още са заключени под много, много лед и са изключително скъпи за добив. Защо тогава Гренландия е толкова важна за САЩ и за Тръмп?
– Тя е важна за всички – европейци, китайци, руснаци, американци. По редица причини. Да, напълно сте прав: природните богатства, петролът и газът, са изключително трудни за извличане от земята или от морето. Но въпреки това ние няма да се откажем от изкопаемите горива още десетилетия, докато управляваме прехода. Затова не можеш просто да игнорираш този огромен ресурс, особено когато виждаш, че конкурентите ти също се интересуват от него. Това е едната страна. Но мисля, че има и повече от това. Говорихме за редкоземните елементи в Латинска Америка.
Е, Гренландия е буквално пълна с всички тези метали! Отново – много трудни за добив, но ти искаш да си в първа позиция, за да можеш да ги добиеш, когато това стане възможно.
В момента не мисля, че САЩ са на път да нахлуят в Гренландия. Те използват похвата на звукова граната в стаята по време на среща. Взривът привлича вниманието на всички и те си казват: „Аха, май е време да сключим някакво споразумение.“ Това е част от процеса.
Но да се върна към географията. Освен петрол и газ в целия регион, има и морските маршрути, които сега се отварят – Северният морски път, който минава над Русия и може да съкрати транспортните разходи и времето с около седмица. Китайците са много заинтересовани от този маршрут, наричайки го „Полярният път на коприната“, а руснаците, разбира се, също. Те биха казали, че това е техният заден двор.
Но има и още нещо. Най-краткият маршрут за руските подводници към източното крайбрежие на САЩ е под арктическата ледена шапка, под Гренландия – място, където можеш да се укриеш. Най-краткият маршрут за руските ракети минава над Гренландия. Какво ти трябва за да противодействаш на това? Много системи за ранно предупреждение. Американците вече имат една такава в базата си там, но мисля, че искат да имат контрол над цяла Гренландия, за да правят каквото пожелаят. Това е сериозна военностратегическа причина.
И последно, обещавам – извинявайте, че се отплеснах толкова. Сателитите – космическите станции за ранно предупреждение, които американците контролират. Те са изключително полезни, но американците искат да създадат още и да имат повече системи за ранно предупреждение. Комуникационните сателити обикновено се движат от запад на изток. Разузнавателните, военните разузнавателни сателити се движат от юг на север или от север на юг – тоест, минават над полюсите. Комуникационните сателити летят по-високо, разузнавателните – по-ниско, и именно те минават над полюсите.
Така че, при положение че сателитите са толкова важни през XXI век, ти искаш да контролираш територията, над която те преминават. Затова това не е лудо или диво мислене. Може да не ви харесва или да не сте съгласни с него, но в него има ясна и логична стратегия.
– Ако Доналд Тръмп някога направи ход да поеме политически или икономически контрол над Гренландия – какво би означавало това за НАТО и за Европа?
– В случай на военно превземане – това между другото би изисквало само няколкостотин войници. Не би било като в Ирак, но говорим за употребата на сила. В такъв сценарий съм абсолютно сигурен, че НАТО не може да оцелее, защото не можеш да имаш ситуация, в която една страна от НАТО по същество напада друга страна от НАТО.
Реалността е, че никой няма да тръгне да воюва с американците заради Гренландия. И тогава възниква въпросът – какъв е смисълът от НАТО?
В такъв момент имаш два варианта: или изключваш Съединените щати и наричаш организацията по друг начин, или – и това е по-вероятното, макар и да отнеме поне десетилетие – създаваш истинска европейска военна отбранителна структура, нещо като „евро-НАТО“.
Но не мисля, че ще се стигне дотам. По две причини. Първо – използвах аналогията с хвърлянето на граната в стаята, за да привлечеш вниманието на всички: „Хайде да направим сделка.“ Мисля, че в някакъв момент през следващите няколко години ще има сделка. Има всякакви начини това да стане.
Самите гренландци могат да гласуват за независимост и след това да сключат договор за асоцииране със Съединените щати – подобно на този, който Микронезия има с Америка. По силата на този договор САЩ се грижат за отбраната, контролират водите, но инвестират и дават разрешителни за работа – такъв тип отношения. Това ми се струва по-вероятният сценарий.
Втората причина, поради която не мисля, че американците биха атакували, е следната: ако това разруши НАТО, част от страните членки ще кажат на САЩ „напуснете нашата територия“. Например – във Великобритания имаме две американски военновъздушни бази и един разузнавателен център. При последната операция срещу танкера край бреговете на Обединеното кралство – Венецуелския танкер – американците използваха именно ресурсите, които имат във Великобритания.
В такава ситуация някои европейски държави биха казали: „Дотук бяхме. Тръгвайте си.“ Не всички, разбира се. Вашият съсед Румъния, където американците строят най-голямата си военновъздушна база в Европа, вероятно няма да го каже. Американското командване за Африка е базирано в Германия. Така че не знам кои точно държави биха казали „махайте се“, но някои със сигурност биха го направили – а това, разбира се, би отслабило американската мощ.
– Говорим за Запада, говорим за Арктика. Как виждате събитията в Иран в момента?
– Всъщност те са донякъде свързани. Както казах по-рано, американската стратегия към Иран е частично свързан с Венецуела. В смисъл че, ако американците контролират Венецуела, те възнамеряват да прекъснат връзките с „Хизбула“ и Иран и така да отслабят Иран.
Но разбира се иранците в голяма степен правят това сами – поне така изглежда. Това е от решаващо значение за почти всичко, което се случва. Ако моллите паднат – а заедно с тях и Революционната гвардия, което е огромно „ако“ – лицето на Близкия изток ще се промени.
Още сега, ако погледнете Сирия и начина, по който иранското влияние беше отслабено заради случилото се с Асад, както и отслабването на „Хизбула“ и „Хамас“, ще видите, че цялата картина на Близкия изток се променя. Това ще има верижен ефект върху редица държави – Армения, Азербайджан, Турция, Ирак и прочее.
Това, което ме тревожи, е едно изречение, което чух в Иран. Не съм бил в Техеран от няколко години, но го научих последния път, когато бях там. Казаха ми: „През 1979 г. сменихме короната – шаха – с тюрбана, с моллите. Това, от което някои се страхуват сега, е, че ще сменим тюрбана с ботушите.“ Тоест – с военните ботуши.
И макар да има огромен изблик на желание за свобода и макар че много хора по улиците искат истинска демокрация в модерна, развита държава, не съм сигурен, че Революционната гвардия и генералите са напълно съгласни с това.
Така че, дори ако те успеят да свалят моллите, това не означава автоматично демокрация. Но мисля, че дори един военен режим в Техеран би променил курса и би започнал да се отваря повече към света.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
