Аспирациите на Тръмп за Гренландия и опасенията от руски заплахи извеждат сигурността в полярния Север на преден план.
Регионът придобива все по-голямо геополитическо, икономическо и военно значение.
Политиката и координацията в Северния ледовит океан се осъществява от Арктическия съвет. Той включва 8 държави: Дания, Норвегия, Исландия, Канада, Финландия, Швеция, Съединените щати и Русия, както и 6 коренни народа на Арктика.
Заради агресията срещу Украйна, Москва на практика е изолирана от неговата работа. Със статута на наблюдатели са още 12 страни, които нямат излаз на Северния ледовит океан.
Сред тях е и Китай, който има специална стратегия за използване на Арктика.
Причината е по-краткият път на стоките до Европа и вноса на руски втечнен газ.
Северният морски път е много по-кратък от плаването през Индийския океан и Суецкия канал.
Разстоянието от Китай, Южна Корея или Япония до големи пристанища като Ротердам и Хамбург е около 14 000 километра. А през Суецкия канал маршрутът е 23 000 километра.
През Северния ледовит океан отпада рискът от пиратство, каквито случа често има в Арабско море в близост до Сомалия и край бреговете на Индонезия и Малайзия.
Недостатък на този маршрут е, че може да се използва само около половин година заради ледовете.
По него не могат да преминават и тежки контейнеровози заради плитките води на шелфа.
През Северния ледовит океан преминава и Северозападният път, който свързва Тихия и Атлантическия океан. Маршрутът е през Канадския полярен архипелаг.
Канада го смята за свои вътрешни води и честата поява там на американски подводници и кораби всеки път предизвиква напрежение между двата партньора в НАТО.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
