Ако Софийският университет е храмът на знанието на стотици учени, то иконите в него са книгите и черните дъски.
Проф. Николай Витанов е във Физическия факултет от поне 20 години. Първо като студент, а след като минава цялата академична стълбица – сега като преподавател и заместник-ректор. През годините има множество постдокторантури и е преподавал в повече от 10 университета в Западна Европа и Скандинавието.
„Ако човек специално в науката иска да се реализира, трябва да е готов на тежък физически труд, както ние казваме. Не в смисъл на физика, а изтощителен труд – много работа много четене, често пъти нещата не се получават, човек не трябва да се отказва, трябва да има амбиция, трябва да има упоритост, малко талант, разбира се, но най-вече много работа“, казва проф. Витанов.
Напуска страната ни през 1992 г., а 12-те години опит в чужбина му дават много: „Веднъж човек влезе ли в някой престижен университет, после е много лесно да продължи в друг, създаваш връзки, контакти, познанства. Когато е млад, човек в живота си между 20 и 30, може да прави много грешки – може да експериментира много, но като стане на 30-35, поне на времето беше така, трябва да мисли за нещо по-постоянно. Аз се върнах тук във Физическия факултет на СУ, веднага ме натовариха с много сериозно преподаване. Изглежда бях малко по-различен от останалите – като подход, като мислене, като начин на изразяване. Много бързо към мен се присъединиха някои от най-добрите студенти и така много бързо направих една изследователска група, беше почти с летящ старт, за моя голяма изненада“.
Проф. Витанов се пленява във физиката като дете – и до днес държи в кабинета си космическа карта, която създава сам.
Изучава различните начини за ефикасност на процесите в квантовата механика и чувствителността на квантовите сензори, които ще имат приложение в живота на всеки.
Работата на проф. Витанов е оценена от Станфордския университет като го поставя сред първите 2 процента най-добри в света: „Аз мисля, че интелектуалният потенциал на нацията не е напълно използван. Ако се инвестират повече средства в науката – и като финансови средства, и като промяна на нормативната база – има доста недомислици, доста спънки в нея. Аз мисля, че след 2-3 години може да имаме 100 или 150 души в тези топ 2 процента“.
И казва, че класацията трябва да бъде на фокус най-вече на политиците у нас: „Учените, това което ги отличава повече от другите хора, е може би най-много критичното мислене, нищо не се приема на доверие, всичко да се проверява многократно, да се съмняваш във всичко – това прави в известен смисъл някои неща по трудни. Човек трябва да се довери на 100 процента че решението е правилно. Например, от учените не излизат добри политици, разбира се има и изключения, но политиците не трябва ако много се чудят просто ще изпуснат момента за взимане на решения“.
Проф. Витанов не крие, че в Германия например, учен от неговия ранг получава заплата в порядъка на десетки хиляди евро. И все пак той избира България: „Просто България с някои дребни забележки е прекрасна държава за живеене и има много умни млади хора, а аз и вече съм на възраст, когато да говоря за ново начало, но го разглеждам като вид предателство към младите умни хора, които искат да останат тук“.
Вижте цялото интервю във видеото!
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
