Учени от Софийския университет и от БАН са сред първите два процента от най-добрите учени в света, събрани в класацията на престижния американски университет в Станфорд. Професорът по физикохимия Николай Денков е сред отличените.

"За мен най-радостното е, че имаме 12 отличени от Софийския университет и общо 50 от България, което означава, че българската наука е жива. Получаваме международно признание – това е огромен потенциал за България, ако използваме добре", сподели проф. Денков в студиото на "Тази сутрин".

Ученият е сред първите 1% учени от САЩ, Германия, Франция, Нидерландия, които са признати с работата си.

"Това е съревнование, което тече непрекъснато и за да си в този 1%, трябва да имаш подход и интересни задачи, по които работиш", обяснява той, като допълва, че е много важен и екипът, с който си.

Научните интереси и разработки на проф. Денков са в областта на физиката и химията и в момента едно от нещата върху, които работи, е въпросът за произхода на живота. 

„Учените все още не знаем къде е възникнал, това е огромна тема“, казва той.

"Ако доскоро учените предполагаха, че въпросът е как да получим органични молекули, сега големият въпрос е как тези молекули се събират и имат такива важни свойства като живите клетки. Разликата е, че в живите клетки, в резултат на еволюцията, имаме молекулни мотори, сложни системи за събиране на енергия", обяснява той.

"Една от големите задачи на науката днес е как от неживото да получим живо. Ние се занимаваме с една част от този огромен пъзел", категоричен е професорът.

Той сподели, че в момента учените спорят, като едните казват, че животът е възникнал на дъното на океаните, а другите казват, че е възникнал на сушата в малки езерца. Втората теория е по израза на Чарлз Дарвин. Той не е казал откъде е възникнал животът, но е казал, че може би е възникнал в някое плитко езерце, подчерта Денков.

"Има други изследователи, които казват обаче, че Земята е твърде млада и животът е възникнал много преди това и е донесен на Земята. Оказва се, че не е толкова невъзможно това твърдение – големият проблем в Космоса е радиацията, която убива всички живи клетки, но се оказва, че има клетки, които живеят в скали, така че при удар от астероиди може да се откъсне такъв камък, скала, който вътре да съдържа такива клетки", допълва ученият.

По темата за коронавируса и дистанционното обучение професор Денков, който е бил и министър на образованието, каза: "Аз съм за това да има динамична система и смятам сегашния подход за правилен. Трябва да има критерии докъде издържа нашата здравна система. Трябва да обучаваме децата, но трябва да се съобразяваме със здравната система".

Според него ситуацията ни е помогнала да развием дистанционното обучение.

"Важно е да променим чипа. Имаме огромна информация, до която студентите могат да стигнат сами. Нашата работа е да ги научим да мислят критично", категоричен е той.

Николай Денков е професор по физикохимия, доктор на науките в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на над 160 научни публикации с голям международен отзвук в специализираната научна литература.

Ръководил е над 40 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Специализирал е в Япония и в Швеция и е работил като водещ учен в изследователски институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция).

Носител на голямата награда "Питагор" на МОН (2010 г.), на почетния знак със синя лента на СУ "Св. Кл. Охридски" (2013 г.) и на голямата награда на СУ "Св. Кл. Охридски (2016 г.) за високи научни постижения. Член-кореспондент на БАН в секция химически науки (2018 г.).

Служебен министър (2017 г.) и заместник-министър на образованието и науката (2014-2016 г.).

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!