За първи път астрономи идентифицираха зелена звезда, като документираха необичайния цвят на плътен звезден остатък, известен като бяло джудже. Звездата е придобила призрачен жълтеникаво-зелен оттенък, след като е погълнала скалисти отломки от планети, които някога са обикаляли около нея.

Обикновено цветът на звездите се определя от тяхната температура. По-хладните звезди изглеждат оранжеви, Слънцето и подобните на него звезди са бели, а най-горещите имат бледосин оттенък.

При белите джуджета обаче действат и други фактори. Те представляват останалите ядра на звезди с малка или средна маса, които са изчерпали ядреното си гориво и са изхвърлили външните си слоеве. Повечето бели джуджета имат цветове, сходни с тези на останалите звезди, като средният им цвят е бял. Промените в химичния им състав с течение на времето обаче могат да придадат на някои от тях много по-редки оттенъци.

Как една звезда придобива зелен цвят?

Новооткритата зелена звезда, наречена WD J1330+6435, е бяло джудже в Млечния път, разположено на около 280 светлинни години от Земята, в съзвездието Дракон.

Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година – приблизително 9,5 трилиона километра.

„Първоначално се заинтересувахме от това бяло джудже, защото частици от планетарен материал са попаднали върху повърхността му, обогатявайки външните му слоеве с елементи, сред които калций, литий и най-вече натрий“, обяснява астрофизикът Марк Холандс от Университета на Уоруик във Великобритания.

Той е водещ автор на изследването, публикувано в научното списание RAS Techniques and Instruments.

При обикновените звезди натрият поглъща светлина с определена дължина на вълната в оранжевата част на спектъра – същата, която придава характерния цвят на уличните лампи с натриеви пари.

Снимка: Reuters

„В това конкретно бяло джудже обаче плътността е толкова висока, че натриевите атоми непрекъснато са бомбардирани от околните хелиеви атоми, което променя енергийните им нива“, обяснява Холандс.

„В резултат натриевите атоми вече не поглъщат светлина само в един много тесен участък от оранжевия спектър. Вместо това те поглъщат жълтите, оранжевите и част от червените дължини на вълната. Така остава звезда с красив жълтеникаво-зелен блясък – нещо, което не би било възможно при звезди, подобни на Слънцето“, допълва ученият.

Откритието е направено в рамките на проект, чиято цел е да установи как биха изглеждали цветовете на белите джуджета, ако бъдат наблюдавани с човешко око.

Обикновено бялото джудже има около половината от масата на Слънцето, събрана в тяло с размерите на Земята.

„Тъй като белите джуджета са изключително плътни звезди – размерите им са приблизително колкото тези на Земята, но масата им е около 165 000 пъти по-голяма – дори малко количество натрий може да блокира значителна част от оранжевата светлина, излъчвана от звездата“, обяснява астрофизикът Борис Генсике от Университета на Уоруик, съавтор на изследването.

Според него процесът наподобява смесването на бои от художник.

„Всичко много прилича на смесването на цветове в палитрата на художник. Той започва с няколко основни цвята, след което ги комбинира, за да получи желания оттенък. Ако премахнете част от цветовете в сместа, крайният резултат ще се промени“, казва Генсике.

Звезда с цвят на сьомга

Изследователите са проучили 151 бели джуджета, разположени на разстояние до около 65 светлинни години от Земята. Установили са, че средният им цвят е бял.

Една от звездите обаче се отличава с може би най-наситения червеникав оттенък, наблюдаван досега при подобно небесно тяло – цвят, наподобяващ този на сьомга.

Звездата се нарича WD J1011+2845 и се намира на 48 светлинни години от Земята, в съзвездието Малък лъв.

В този случай необичайният цвят не се дължи на натрий, а на въглерод.

„За разлика от предишния случай, тук не става дума за материал, попаднал върху звездата отвън. Въглеродът идва от дълбоките ѝ вътрешни слоеве“, обяснява Генсике.

За изследването учените са използвали данни от спектрални наблюдения, извършени в рамките на проекта Sloan Digital Sky Survey с телескоп в Ню Мексико, както и разработени от тях модели на спектрите на белите джуджета.

Белите джуджета могат да имат почти всички цветове на спектъра

Учените са установили, че цветовете на белите джуджета се разделят на ясно разграничими групи в зависимост от химичния състав на атмосферите им.

Белите джуджета, богати на въглерод, обикновено имат розови или виолетови оттенъци. Тези, чиито атмосфери са обогатени с отломки от разрушени планетни системи, клонят към жълто.

По-хладните бели джуджета със смесени атмосфери от водород и хелий обикновено имат синьо-зелен или бледосин цвят.

Като цяло изследваните звезди обхващат почти всички цветове от видимия спектър.

Макар WD J1330+6435 да е първият документиран пример за зелена звезда в действителността, подобни небесни тела отдавна присъстват в научната фантастика, включително в неотдавнашния филм по комикси „Супергърл“.

„Това показва, че Вселената понякога може да бъде също толкова странна, колкото всичко, което научната фантастика е способна да измисли“, заключава Холандс.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google