Японски учени подготвят мисия до спътниците на Марс, която трябва да донесе на Земята проби и да помогне за разгадаването на произхода на Слънчевата система и живота на нашата планета. Проектът цели да осъществи първото пътуване до района на Марс и обратно със събиране на материал от негов спътник.
Безпилотният апарат MMX (Martian Moons eXploration), разработен с участието на американски и европейски космически агенции, университети и технологични компании, ще бъде изстрелян с японската ракета H3 от космическия център Танегашима. Очаква се той да достигне района на Марс след около година и да обикаля спътника Фобос до три години, преди да кацне и да събере най-малко 10 грама материал.
Преди кацането малък марсоход, наречен IDEFIX на името на кучето на героя от френските комикси Астерикс, ще изследва повърхността, за да помогне за избора на безопасно място.
„Вземането на проби от Фобос ще бъде първо в света, но това означава и първото пътуване до системата на Марс и обратно“, заяви ръководителят на проекта Ясухиро Кавакацу пред АФП, цитиран от БГНЕС.
Мисията ще изследва и другия спътник на Марс — Деймос, без да каца на него. Според японската космическа агенция JAXA Фобос може в бъдеще да се използва като своеобразна „естествена космическа станция“, която да подпомага пилотирани мисии до Червената планета.
Как са се образували спътниците на Марс?
Учените се надяват пробите да помогнат да се установи произходът на Фобос и Деймос. Според една хипотеза те са се образували след сблъсък на небесно тяло с Марс. Друга теория предполага, че са астероиди, уловени от гравитацията на планетата.
Разграничаването между двете версии може да хвърли светлина върху това как на скалистите планети, включително Земята и Марс, са се появили условия, подходящи за живот.
„MMX ще помогне да разберем как водата, летливите вещества и органичните съединения са били пренасяни от външните части на Слънчевата система към вътрешните скалисти планети“, обясни френският астрофизик Патрик Мишел, който работи по проекта IDEFIX.
Ако Фобос и Деймос са останки от подобни ранни процеси, те може да съдържат сведения за произхода на материалите, необходими за възникването на живота.
Трудности при кацането и връщането
Мисията е международен проект с участието на френския Национален център за космически изследвания, Германския аерокосмически център, НАСА и Европейската космическа агенция, както и около 20 университета и технологични компании.
Едно от основните технически предизвикателства е разработването на опорите за кацане заради изключително слабата гравитация на Фобос. След събирането на пробите апаратът трябва да напусне района на Марс и да се върне на Земята — сложна задача заради силното гравитационно поле на планетата.
Япония вече има опит с подобни мисии. През 2020 г. апаратът „Хаябуса-2“ достави на Земята 5,4 грама скали и прах от астероид. През 2024 г. японският апарат SLIM също успя да предава данни след кацането си на Луната, въпреки че се преобърна.
Надпреварата за проби от Марс
САЩ и Китай се надпреварват да върнат на Земята проби директно от повърхността на Марс. Американският марсоход „Пърсивиърънс“ събира проби от 2021 г., но програмата на НАСА за доставянето им на Земята на практика беше отменена от администрацията на президента Доналд Тръмп след гласуване в Конгреса през януари.
Китай планира да изстреля мисията „Тянвън-3“ около 2028 г. и се надява да достави марсиански проби още през 2031 г., което може да се случи преди завръщането на MMX.
Японските учени смятат, че пясъкът и скалите от Фобос могат да предложат по-разнообразен материал за изследване от пробите, взети директно от Марс, особено ако спътникът се е образувал при сблъсък с планетата.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
