Пет кратера на Марс разкриха неочаквани свойства на повърхността му

Част от изхвърленото оборудване по време на мисията на НАСА „Марс 2020“ неочаквано се превърна в научен инструмент, съобщава уебсайтът “Live Science”. Два волфрамови баластни елемента и фрагменти от крейсерския модул на космическия апарат са се врязали в повърхността на Марс и са образували пет нови кратера.

Сблъсъците са станали по време на спускането на апарата, който достави марсохода „Пърсивиърънс“ на Червената планета. Двата баластни елемента са тежали по 77 кг, а крейсерският модул – близо 540 кг. Тъй като учените са разполагали с точни данни за масата и характеристиките на тези обекти, получените кратери предоставят необичайно добра възможност за изследване на марсианската повърхност.

Изследването установява петте кратера чрез изображения от две камери на орбиталния апарат на НАСА „Mars Reconnaissance Orbiter“. Те се намират на около 70 километра северозападно от кратера Йезеро, където в момента работи „Пърсивиърънс“. Районът е от особен интерес за учените заради данните, че преди милиарди години там е имало вода и условия, потенциално подходящи за живот.

Космическите отломки са се ударили в повърхността под малък ъгъл – около 10 градуса. Анализът на размерите и формата на кратерите, както и на материала, изхвърлен при сблъсъците, показва, че два от тях вероятно са образувани от волфрамовите баластни елементи, а останалите три – от фрагменти на крейсерския модул.

Най-интересният резултат е свързан със структурата на марсианската почва. Компютърните симулации и анализът на кратерите показват, че материалът е значително по-слаб, отколкото предвиждат стандартните модели за образуване на ударни кратери. При определени условия тези модели могат да надценят размера на кратера с до един порядък – особено когато плътен обект се удари в сравнително рохкава повърхност под малък ъгъл.

Изчисленията показват, че сцеплението на материала е около 7 килопаскала. Това означава, че повърхностният слой е сравнително рохкав и песъчлив. Получената стойност съответства и на предишни наблюдения от мисията на НАСА „InSight“, при която специална топлинна сонда изследва свойствата на марсианския грунт.

Естествените метеоритни кратери също могат да разкрият информация за свойствата на Марс, но при тях обикновено липсват точни данни за размера, масата и скоростта на ударилите се тела. В случая с отпадъчните елементи от мисията учените знаят тези параметри, което превръща непланираните сблъсъци в своеобразен контролиран експеримент.

Подобен подход вече се използва в други космически мисии. Апаратурата „Хаябуса2“ например умишлено изстреля снаряд по астероида Рюгу, а мисията DART на НАСА промени орбитата на спътника Диморфос чрез кинетичен удар.

Според авторите резултатите показват, че бъдещите космически мисии могат да извличат допълнителна научна информация и от собствените си отломки. Дори непредвиденото падане на части от космически апарат може да се превърне в своеобразен експеримент, който разкрива физическите свойства на далечни светове.