Учени са открили на Луната кратер, по-голям от Римския Колизеум, предаде Асошиейтед прес. Той е в резултат от мощен удар преди 2 години, но първоначално е останал незабелязан.
Стръмният кратер е с диаметър около 222 метра и дълбочина до 43 метра. Той е най-големият известен кратер в Слънчевата система, образуван при удар в сравнително близък период.
Според изследователите подобно мащабно събитие се случва приблизително веднъж на 132 години, което превръща откритието в изключително ценен източник на информация, докато НАСА се подготвя да изгради база за астронавти на Луната.
„Това събитие представлява статистически рядко наблюдение, което на практика се случва веднъж в живота“, пишат учените в едно от двете изследвания по темата, публикувани в сряда в списание Science Advances.
Кратерът е заснет от космическия апарат на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на видимата страна на Луната през май 2024 г., малко след като се е образувал при сблъсък с фрагмент от астероид или комета. Ударът в Луната не е бил засечен в реално време от телескопите на Земята и в Космоса.
Широкоъгълните изображения, направени от LRO, не са били идентифицирани сред огромното количество данни до август 2025 г. Миналата есен космическият апарат е събрал по-подробни снимки, а откритието е било потвърдено в началото на тази година.
Свързана новина
Кратерът, наречен на покойния Томас Макгечин, бивш директор на Института за лунни и планетарни изследвания в Хюстън, е три пъти по-голям от предишния рекордьор, открит от LRO преди десетилетие. Покрита с кратери още от древността, Луната има някои от най-големите ударни кратери в Слънчевата система, включително един с диаметър над 2400 километра.
Последният удар е раздвижил лунната повърхност на площ, простираща се на повече от 100 километра. Прах и скалиста почва са били изхвърлени под по-висок ъгъл от очакваното, според Марк Робинсън, главен учен, отговарящ за камерите на LRO, който работи в компанията Intuitive Machines. Робинсън е водещ автор на едно от изследванията.
Отделно проучване е установило студена зона с ширина около 7 километра около новия кратер, което съответства на разместване на горния слой на лунната почва. Съавторът на изследването Дейвид Пейдж от Калифорнийския университет в Лос Анджелис сравнява процеса с градинарството.
„Вече разглеждаме ударите като начин за обработване на реголита - разбъркване на утайките и изкарване на повърхността на материали, които обикновено се намират под нея“, казва Пейдж в изявление.
Многобройните кратери, открити от LRO след изстрелването му през 2009 г., показват, че най-горният слой от лунната почва с дебелина около 2 сантиметра се преобръща от изхвърления при ударите материал на всеки 80 000 години - по-бързо, отколкото се смяташе досега, според Робинсън.
Противно на популярното схващане, че прашните следи от стъпките на астронавтите от мисиите „Аполо“ на Луната ще останат завинаги, те „със сигурност ще са отдавна изчезнали в този времеви период“, казва Робинсън в имейл.
Следващата стъпка е да бъде изчислен рискът изхвърленият при образуването на кратера материал да достигне до планираната от НАСА лунна база, допълва той.
„Тази информация ще помогне на инженерите да укрепят конструкциите, така че да няма нужда да се тревожат за щети или поне тревогите да са по-малки.“
