24 май миналата година, по пладне. Някъде около Доспат, екипът на „Гранична полиция“ се изкачва на 1500 метра надморска височина. Старият път за колата е само донякъде. 20 минути по-късно Пламен Мериски и още двама дежурни гранични полицаи стигат пеша до 204-та гранична пирамида. И попадат на четирима иманяри.
„Установихме четирима мъже. Трима бяха вътре в дупката, която бяха изкопали. Единият от тях беше отгоре. Доста, доста голям ров бяха изкопали – около 2 на 4 метра, голяма дупка. Проверихме ги. Имаха лопати, кирки, подготвени бяха“, обясни Пламен Мериски.
Белезниците щракват на ръцете на иманярите веднага. Две седмици по-късно и Пламен Мериски, и жителите на община Доспат научават, че в планината над тях се простира новото светилище на гръцкия бог на войната – бог Арес.
„Искам да видя тук посещаемост. Наистина да излезе това, което предполагат Николай и Маргарита, да се окаже това, което те предполагат, и да стане туристическа дестинация“, казва Мериски.
В ранната пролет на 2026 г. Пламен повежда по този път археолога д-р Николай Бояджиев и Маргарита Люнчева от музея в Смолян. Започва спасителното теренно-археологическо проучване със средства от Министерството на културата.
„И се оказа, че става въпрос за обект, непознат досега на науката. Според материалите, които открихме наоколо – единични керамични фрагменти имаше, а и у иманярите бяха открити няколко единични монети – успяхме още тогава да датираме мястото – около III-V век“, обясни Маргарита Люнчева.
„Става въпрос за светилище, функционирало през Римската епоха от началото на II до средата на V век. Вече знаем и на кого е било – на върховното божество, което се е почитало тук. Това е Сурегет – тракийският еквивалент на гръцкия бог Арес. Затова, освен надписите, ние намерихме две оброчни плочки, в които той е изобразен в оригиналната си иконография – той е с шлем, с копие, както подобава на бога на войната“, добави Николай Бояджиев.
„Може би на мястото има и римски път, което не е изключение – близо до път да има римско светилище. Интересното на това светилище е, че сградата е била доста красива. Повечето досега са били от обикновен каменен градеж, а тази е била opus mixtum, тоест редове камъни, редове тухли се редуват по цялата височина на сградата“, обясни Люнчева.
Вниманието на археолозите привлича и самата сграда на светилището. Тя се е намирала в днешна Гърция, а останалата част – в България. Археологическият екип се свързва веднага с колегите си в Гърция.
„Вие много добре разбирате, че тази граница е изкуствена, тя е от XX век. Навремето тук е била Римската империя, нямало е такива вътрешни граници между държави. Така че те не са знаели, че в бъдеще ще има такива граници. Самото светилище включва няколко части. Едната част е храмът, другата е свещеното пространство около самия храм – така нареченият теменос. И цялото това пространство е оградено с ограден зид, който отделя сакралната част от профанната, от околната местност“, заяви Николай Бояджиев.
Като дарове в светилището са поднасяни някои доста интересни предмети. Открити са 60 метални предмета, между които има част от ризница, доста стрели и други части от въоръжение, много монети и една стригила. Всички те са много важни за изследователите, защото им дават възможност да реконструират цялата история на мястото.
Находките се обработват около три месеца в Археологическия музей в София. Специалистите реставрират всички 60 предмета и до края на лятото ги връщат на смолянските си колеги.
„Тази стригила е красива и много важна за обекта. Стригилата е този предмет, с който спортистите са си мажели телата с масла и след това всъщност са обирали тази мръсотия, която се е събрала върху маслото. И вече след това идва къпането“, обясни д-р Петя Пенкова – гл. асистент, реставратор.
Голям интерес предизвикват и фрагментите от оброчните плочки. Те са с изобразен Тракийски конник, което доказва, че култът към него е доста стар и просто се доразвива през всички епохи. А някои от оброчните плочки пък са със запазени посветителни надписи.
„За наше щастие доктор Шаранков успя да разчете доста от тези оброчни плочки. Те са няколко на брой. Имаме и имената на двама от дарителите тук. Единият е бенефициарий – това е военна длъжност. Така не ни изненадва – след като е почитан богът на войната, е нормално те да са дарителите тук. Другият посетител е с рядко римско име – Ебуций. В Тракия ние нямаме това име“, каза още Бояджиев.
Екипът ни успя да открие доктор Николай Шаранков на цели 296 километра от светилището. И то не къде да е, а в музея в Кюстендил, където се пазят вещите от другото светилище на бог Арес в България, наблизо до село Долна Козница.
„В античността е било разрушено. Но след това то е продължило да съществува, като най-активният период е втората четвърт на IV век“, обясни Лидия Стайкова-Александрова –
Какво ще запомните Вие от това откритие?
Големите надежди, когато отидохме за първи път.
„Траките в Античността имат слава на добри воини. Още от най-ранен период, според гръцките автори, самият Арес обитава най-често в Тракия. Дори имаме едно сведение, че древното име на Тракия било Ария, тоест страната на Арес. От друга страна, светилищата и въобще надписите, посветени на Арес по нашите земи, са малобройни. И точно затова е интересно, че имаме няколко светилища с концентрация на такива паметници и вече от надписите в тях можем да си създадем някаква представа и за самия култ, за това как е бил организиран, какви хора са участвали в него“, казва Николай Шаранков.
Надписите при двете светилища се различават доста. Тези на границата с Гърция говорят за една административна организация, която римляните в първите десетилетия на римската власт запазват.
„Допускам, че това е бил надпис, свързан със самото основаване на светилището, вероятно от представители на тракийската аристокрация, защото се чете частично запазено тракийско име. Посвещението започва със стандартния израз „Агате Тюхе“ – на добър час, с който започват голяма част от официалните и не само официални надписи“, добави Щаранков
Около Кюстендил, старата Пауталия, надписите показват създаването на едно религиозно сдружение, а имената на хората са разделени на три групи – хора от елита на града, други длъжностни лица и жители на селото.
„Тоест и тогава, и сега, и във всички векове хората са живели заедно. Имаш най-висшата власт и местната власт, и обществото, така да кажем. И хората, които са свързани с политически длъжности, са на първо място, естествено. И много от тях са, виждаме тук, съкращението от „бул“, което е от „булевтес“ – член на градския съвет. И винаги, и досега е така, знаем, че примерно областният център винаги стои по-високо, отколкото местната община. Тази йерархия не е от вчера“, обясни Шранков.
Свързана новина
Всички тези имена са изписани на една от най-големите стели у нас, която се съхранява в музея в Кюстендил.
„Този фрагмент, който беше открит при разкопките на светилището, се оказа, че е част от стелата с големия надпис. Може да се добави. Приляга идеално. И всъщност това доказва, че стелата наистина произлиза от Долна Козница. А стелата всъщност иманярите я бяха пренесли в друго село и я бяха заровили в земята, като чрез снимки, които имаха, се опитваха да я продадат в чужбина, доколкото зная“, добави той.
Само тази минута от кадри е останала от светилището, открито преди 19 години. Отново от иманяри. Хората днес могат да стигнат единствено дотук. Всичко нагоре е непроходимо.
„Голяма част от материала вероятно не е в България. След това там има едни по-стари изкопи. Там минава водопровод. Доколкото зная, правили са изкопи войниците през 60-те години“, обясни Лидия Стайкова-Александрова.
А тогава тези хора, които са правили водопроводите, не са ли видели това?
Видели са, разбира се. Но не са взети мерки.
Как изглежда това светилище на Арес през XXI век – никой не знае.
„Светилището е място, където човек отива, когато има нужда да общува с божеството. Най-често това е, когато човек има нужда от помощ. В повечето случаи хората оставят надписи, след като божеството вече им е изпълнило някаква молба. Най-честите формули в тези надписи са: еди-кой си направи посвещение, след като се беше помолил и молбата му беше изпълнена“, казва Шарканков.
Свързана новина
Засега остава неясно дали ще бъдат намерени държавни пари за разработката и на двете светилища на бог Арес у нас. Или иманярите ще стигнат първи. За пореден път. И ще останат ненаказани. А паметниците – отстъпени без война на произвола на съдбата.
„Стефан Захариев през 1870 година, описвайки един подобен случай на надписи, намерени в някакво, вероятно, светилище в Родопите, които впоследствие били унищожени, казва в една бележка под линия: „О, простота, ти си погубила повечето наши стари паметници“. Това е преди 150 години. И до днес, за съжаление, тази тенденция продължава“, добави още той.
А векове преди това, след поражение, цар Крез заявява на Кир Велики:
„Никой не е толкова безразсъден, че да предпочете войната пред мира: в мирно време синовете погребват бащите си, а във война бащите погребват синовете си“.
В XXI век войната остава в човешката природа. А хората – деца на историята си. И винаги ще призовават бога на войната.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
