Скала, покрита с леопардови петна, която би могла да докаже дали някога е съществувал живот извън Земята, се намира в тръба на Марс. Роувърът „Пърсивиърънс“ на НАСА е събрал пробата, наречена „Сапфирен каньон“, от скални издатини по краищата на долината Неретва - долина, изваяна от реки, които някога са се вливали в древно езеро преди повече от 3 милиарда години.
Роувърът е кацнал на пресъхналото дъно на езерото през февруари 2021 г. специално за тази цел, търсейки скали, създадени или модифицирани от вода в миналото, които биха имали най-голям шанс да запазят доказателства за живот, пише Си Ен Ен.
Членове на научния екип на „Пърсивиърънс“ заявиха, че пробата от „Сапфирения каньон“ (Sapphire Canyon) – с размерите на тебешир – е точно онзи вид скала, на чието откриване от марсохода са се надявали.
„Смятам, че за първи път откриваме нещо, което може да се определи като „потенциален биосигнатур на Марс. В момента тя е запечатана в корпуса на марсохода „Пърсивиърънс“ и кротко очаква завръщането си на Земята“, обясни Ейдриън Броз, член на научния екип на „Пърсивиърънс“.
Пробата може и да не стигне до нашата планета - поне не скоро
Програмата за връщане на проби от Марс привлече внимание заради високата си цена и сложния дизайн. След като вложи милиарди долари в начинанието, НАСА спря и започна да преоценява програмата през 2024 г., преди да я отмени изцяло без ясна алтернатива.
„Докато пробите от „Пърсивиърънс“ остават безопасно съхранявани на Марс, НАСА проучва редица потенциални опции за връщане, които биха могли да предложат по-прости и по-достъпни подходи от първоначалния план за връщане на проби от Марс, включително възможни търговски или международни приноси“, се казва в изявление на агенцията.
Ръководителите на НАСА все още не са разкрили път напред.
И макар откриването на пробата от „Сапфирения каньон“ да предоставя сериозни аргументи в полза на съществуването на древен микробен живот на Марс, възможностите на учените да извлекат информация от разстояние са ограничени, отбелязва д-р Брайони Хорган, професор по науки за Земята, атмосферата и планетите в университета „Пърдю“.
Марсоходът, чието изграждане и изстрелване струваха на НАСА около 2,4 милиарда долара, не разполага с необходимия набор от инструменти, за да отговори на толкова мащабни въпроси на Червената планета.
„Можем да продължим с тези проучвания и да откриваме подобни индикации, но никога няма да разберем със сигурност, докато не получим въпросните проби. Тези проби са най-добрият ни шанс към момента да разберем дали животът е широко разпространен и често срещан, или пък Земята е наистина уникална“, заяви Хорган.
Китай планира да вземе свой „сувенир“ от Червената планета през 2031 г.
Възможно е обаче един от най-големите конкуренти на НАСА в новата космическа надпревара да бъде първият, който ще успее да достави проби от Марс.
Китай вече е предприела стъпки за гарантиране на успеха, като е разработила мисия, подобна на онази, която успешно осъществи преди две години.
Все пак скалните образци, които се очаква да бъдат доставени от китайската мисия „Тянвън-3“, чийто старт е планиран за 2028 г., може да изглеждат съвсем различно в сравнение с пробите на „Пърсивиърънс“, в зависимост от това как ще се развият плановете.
„Научен Свещен граал“
Учените смятат „Сапфирения каньон“ за изключително обещаваща находка заради неговия напетнен вид. На Земята тези миниатюрни точки – наричани „реакционни фронтове“ или „редукционни петна“ – се образуват в почвите и седиментите вследствие на микробна активност.
„Когато в седименти или почви, които са били затрупани, се съдържа органична материя, а микробите започнат да я разграждат, се образуват своеобразни „избелени“ ореоли и петна. Те поразително приличат на онези, които марсоходът „Пърсивиърънс“ откри в тази древна речна долина“, обяснява Броз, съавтор на изследване за скалния образец, публикувано през септември 2025 г.
През юли 2024 г. „Пърсивиърънс“ е взела проба от „Сапфирния каньон“ от скала с форма на връх на стрела, наречена Чеява Фолс. Калните камъни около скалата също са били покрити със стотици хиляди обещаващи редукционни петна, потенциално образувани от древен микроскопичен живот.
Въпреки това връщането на пробите на Земята е единственият начин да се определи дали тези отличителни характеристики са се образували от наличието на живот, или абиотично - чрез химични или геоложки процеси, които не изискват живот.
Това е урок, който планетарните учени са научили от изучаването на известния марсиански метеорит „Алан Хилс“ 84001, открит в Антарктика през 1984 г. и първоначално смятан, че съдържа останки от древен живот. Множество групи учени са анализирали проби от метеорита, откривайки, че небиологични, геоложки процеси са оставили следи, които биха могли да бъдат погрешно интерпретирани като органични въглеродни съединения, приписвани на живота.
„Дори когато разполагате с лаборатории по целия свят, които изследват скала, съдържаща възможни следи от древен живот, задачата остава изключително трудна. Затова е необходимо да се приложат всички възможни методи в най-добрите налични лаборатории“, заяви Ашуин Васавада, научен ръководител на мисията на марсохода „Кюриосити“ в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния.
Вградените в марсохода инструменти могат да предоставят определени данни, но те не са проектирани за извършване на анализите, необходими за получаване на категорични отговори, тъй като това не е било част от първоначалния план.
Сложен път
Първоначалната концепция за мисията за връщане на проби от Марс (Mars Sample Return), представена през 2020 г., включваше поредица от няколко мисии, изстреляни от Земята към Марс - спускаем апарат, носещ марсоход за събиране на пробите, както и излитащ апарат, който да ги върне на Земята най-рано през 2031 г.
Предвиждаше се излитащият апарат да изстреля контейнер с размерите на топка за американски футбол, съдържащ пробите, който след това да бъде прихванат от отделно изстрелян космически апарат на Европейската космическа агенция (ЕКА), намиращ се в орбита около Марс.
След това орбиталният апарат на ЕКА щеше да се отправи обратно към Земята, прехвърляйки контейнера с пробите в друг апарат, който да се отдели от орбиталната станция и безопасно да достави пробите на нашата планета.
Към 2022 г. планът се промени - марсоходът „Пърсивиърънс“ трябваше да предаде събраните проби на апарата за излитане от Марс, който да поеме по обратния път. Спускаемият апарат щеше да пренася два малки хеликоптера за прибиране на пробите – те щяха да могат да ги вземат от марсохода, в случай че „Пърсивиърънс“ не е в състояние самостоятелно да стигне до мястото за кацане. Това измести очакваната дата за завръщане към 2033 г.
С напредването на работата, оценки от независими експертни комисии посочиха доколко тромав и сложен е станал процесът по връщане на пробите. Бюджетът на програмата нарасна до внушителната сума от 11 милиарда долара, а очакваната дата за доставянето на пробите се измести към 2040 г. Освен това НАСА се сблъска със съкращения на бюджета за фискалните 2024 и 2025 г., а прекомерните разходи за мисията доведоха до отслабване на политическата подкрепа за програмата.
Агенцията отправи призив за представяне на по-евтини, по-бързи и по-малко сложни предложения, като през януари 2025 г. набеляза две стратегии. Те разчитаха на партньорства с частния сектор или на вече изпитани технологии за кацане на Марс – подход, целящ да се избегне повторното изобретяване на вече съществуващи решения. Този анализ беше представен едва няколко седмици преди президентът Доналд Тръмп да встъпи в длъжност и да започне търсенето на нов ръководител на НАСА.
Следващата актуализация относно връщането на проби, оповестена заедно с бюджетното предложение на НАСА за фискалната 2026 година, дойде като тежък удар:
„НАСА планира да прекрати програмата за връщане на проби от Марс, тъй като настоящите варианти за нейната архитектура остават финансово непосилни. Очаква се бъдещи мисии до Марс да доставят проби за изследване на Земята.“
В бюджетното предложение на агенцията за 2027 г. програмата изобщо не се споменава. Според Драйер до момента на нейното прекратяване НАСА е похарчила около 2,5 милиарда долара за програмата за връщане на проби от Марс.
Макар че взаимните обвинения относно съдбата на първоначалната програма изглежда продължават, не са оповестени никакви допълнителни подробности за следващите стъпки.
Лъч надежда
Учените продължават да се надяват, че пробите, събрани от „Пърсивиърънс“, по някакъв начин ще бъдат върнати. Продължаващата работа на индустриалните партньори е една от причините изследователите да запазват оптимизма си.
Дори пробите да не съдържат следи от живот, учените отбелязват, че това знание може да разкрие интригуващи възможности, включително хипотезата, че петната са резултат от пребиотична химия - онази „супа“ от елементи, метали и органичен въглерод, която е могла да доведе до формирането на клетка или жив организъм, но не е успяла да разгърне пълния си потенциал.
Ако пък се окаже, че на Марс – един от най-близките съседи на нашата планета – никога не е съществувал живот, тогава защо той е възникнал на Земята, а не на свят със сходни условия и в същия времеви период?
Пробите от Марс биха могли да разкрият историята по начин, по който земните скали – променени или изгубени с течение на времето вследствие на ерозия и други процеси – не са в състояние да направят. Именно научната общност трябва да донесе това послание до обществото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
