Нобеловата награда по физика беше поделена между тримата астрофизици Роджър Пенроуз (Великобритания), Райнхард Генцел (Германия) и Андреа Гец (САЩ) за техните открития, свързани с черните дупки.

Половината от наградата получава Роджър Пенроуз. Той е показал, че Общата теория на относителността води до образуването на черни дупки.

Снимка: The Nobel Prize

По една четвърт от наградния фонд пък ще получат Райнхард Генцел и Андреа Гец. Техният принос е за откритието на невидим и изключително тежък обект, който контролира орбитите на звездите в центъра на нашата галактика. Единственото познато обяснение досега е, че това е черна дупка.

А, Айнщайн не вярваше!

Математикът и теоретичен физик от Университета в Оксфорд Роджър Пенроуз е роден през 1931 г. Той е използвал иновативни математически модели, за да докаже, че черните дупки са директен резултат от Общата теория на относителността. Теорията е на Алберт Айнщайн, който дори не е вярвал, че физичните аномалии съществуват.

През януари 1965 г., 10 години след смъртта на великият учен, Пенроуз доказва, че черните дупки наистина могат да се образуват и ги описва в детайл. Те са свръхтежки, поглъщат всичко, което попадне в тях, и нищо, дори светлината, не може да се измъкне оттам. Те нарушават всички природни закони.  

Научният труд на тазгодишния нобелов лауреат по физика се смята за най-значимия принос към теорията след Айнщайн.

Стрелец А*, центърът на галактиката

От началото на 90-те Райнхард Генцел и Андреа Гец водят по един екип от астрономи, които следят регион в центъра на Млечния път, наречен Стрелец А*. Всеки от тях изготвя детайлна карта на орбитите на най-ярките звезди, които са разположени най-близо до центъра на галактиката.

Откритията на двете групи от учени си съответстват и те достигат до заключението, че причината звездите, които наблюдават, да стоят заедно и да обикалят по орбитите си с такава висока скорост е извънредно тежък, невидим обект.

Според изчисленията неговата маса е 4 милиона слънчеви маси и тя е концентрирана на площ не по-голяма от тази на нашата слънчева система.

За достигането до най-убедителното доказателство за съществуването на супермасивна черна дупка в центъра на Млечния път е използван най-големият телескоп в света. Освен това данните са обработвани с находчиви методи, които надхвърлят, възможностите на технологиите, за да се превъзмогнат неяснотите, причинени от атмосферата на Земята и огромните облаци междузвезден газ и прах.

Едва четвъртата жена сред Нобеловите физици (и то с 1/4)

От 1901 г. досега са раздадени 114 Нобелови награди по физика.

Само 4, обаче, са жените, които са получавали престижното отличие. Първа е Мария Кюри през 1903 г. за труда ѝ в областта на радиацията. Втора Нобеловата награда печели Мария Гьоперт-Майер през 1963 г. за откритията, свързани със структиурата на ядрената обвивка. Трета е Дона Стрикланд през 2018 г. заради научните ѝ постижения в областта на лазерите. Четвърта е тазгодишната носителка – Андреа Гец.

Общото между всички четири жени е, не само че печелят Нобеловата награда, но и че печелят само по 1/4 от нея.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!