Според Би Би Си един от най-критичните гласове за действията на Израел в Газа идва не отвън, а отвътре. От Ехуд Олмерт – бившият премиер на Израел, управлявал страната от 2006 до 2009 г.

В началото на политическата си кариера Олмерт е сред стожерите на дясната партия „Ликуд“. Роден е през 1945 година в Биняминà. Завършва право в Еврейския университет в Йерусалим и работи като адвокат, преди да влезе в политиката.

През 1973 г. става депутат в Кнесета и остава там близо три десетилетия. Бил е министър на здравеопазването и на промишлеността и търговията. Той е кмет на Йерусалим в продължение на цяло десетилетие.

Като премиер Олмерт се опитва да постигне историческо споразумение „земя срещу мир“ с палестинския лидер Махмуд Абас – план, който така и не е реализиран, но и до днес се смята за една от най-сериозните възможности за мир и решение за две държави. С годините този план придобива почти митологичен статус.

- Седмицата започна с нападение и жертви в Йерусалим - Вашият град. Това се случва почти две години след 7 октомври - най-травматичния ден в новата история на Израел. Кой е най-големият въпрос, на който все още няма отговор за вас, Израел и за израелското общество?

- Седми октомври беше повратна точка. В много отношения – вододел. Повратна точка, защото отново показа жестокостта, зловещата природа, ужасяващото избиване, кланетата и изнасилванията, извършени от палестинските терористични организации. Нищо от онова, което са правили през годините, не е разкривало толкова ясно истинската същност на тези организации, както събитията от 7 октомври.

Това е нещо, което никога няма да бъде забравено и никога няма да бъде простено. В същото време, този ден ни принуди отново да се вгледаме в сърцевината на конфликта между нас и палестинците. Разбира се, първата ни реакция беше да отговорим на терора, на убийствата на израелци. Трябваше да стигнем до извършителите – палестинските убийци.

Мисля, че го направихме. И всички по света трябваше да го разберат и да го подкрепят. Израелската контраофанзива беше неизбежна и наложителна. Трябваше да стигнем до всеки един от убийците – и го направихме.

Още в началото знаехме, че ще има и странични жертви - че много палестинци, които не са замесени, също ще пострадат. Защото терористите, убийците от „Хамас“, се криеха в най-гъсто населените райони на Газа. Криеха се над земята и под земята – в къщи, джамии, болници, обществени сгради, училища. Нямаше как да достигнем до тях, без това да причини щети и на невинни хора.

Но сега, две години по-късно, трябва да се запитаме – как виждаме следващия етап? Следващата фаза? Добре, да приемем, че сме убили всички от „Хамас“ – вече сме елиминирали десетки хиляди. Но какво ще правим оттук нататък? Какво искаме да се случи, след като войната приключи? Този въпрос виси над главите на израелското правителство. И за съжаление, на този етап изглежда, че правителството не иска да даде отговор. Ето, там се намираме в момента.

- Към днешна дата - колко от първоначално поставените цели на израелското ръководство вече са постигнати? И каква логиката виждате зад бъдещите планове за разширяване на войната в Газа и на Западния бряг?

Нетаняху: Атаката срещу лидерите на „Хамас“ е независима израелска операция

- Точно това е въпросът, който си задават повечето израелци в момента. И не съм сигурен, че получават ясен отговор от правителството. Началникът на Генералния щаб на израелската армия каза, че войната в Газа, по-точно разширяването на войната в Газа, не първоначалната ѝ фаза, е проблематична. Първоначалната фаза на войната, в нея всички бяха обединени.

Нямаше никакво съмнение, и аз я подкрепих с цялото си сърце. Но разширяването на военните действия сега е под въпрос. И много израелци, включително бивши командири от армията, бивши ръководители на Мосад и на вътрешното разузнаване, много от най-уважаваните пилоти на Военновъздушните сили, които не са действащи военни, а резервисти и доброволци – всички те задават същия въпрос. Каква е целта на това разширяване на войната?

Какво точно ще постигнем с това? И няма ясен отговор.

И тъкмо защото няма отговор, мнозинството израелци вече смятат, че трябва да спрем войната сега, да върнем всички заложници и да освободим палестински затворници като част от споразумение. След това трябва да се създадат Арабски мироопазващи сили, съставени от палестинци, от военни на умерени арабски държави – Йордания, Египет, може би Емирствата, и също Саудитска Арабия. Тази коалиция да поеме реалния военен контрол върху Газа, така че напълно да се попречи на „Хамас“ отново да придобие влияние.

Това ще позволи на Израел напълно да се изтегли от Газа и да се създаде нова гражданска администрация, която да замени управлението на „Хамас“ . Това е онова, което трябва да се направи сега.

- В началото Вие защитавахте действията на Израел в Газа. Месеци по-късно ги нарекохте „военни престъпления“. Защо променихте позицията си?

- Както казах, когато трябваше да стигнем до убийците от „Хамас“, нямаше съмнение, че тази война е оправдана. И я подкрепях с цялото си сърце, както и много други по света - президентът Джо Байдън, премиерът Риши Сунак във Великобритания, президентът Макрон, канцлерът Шолц в Германия. Всички те, и още много, подкрепиха израелската операция, защото казаха: „Стига вече!“

Лидерът на

Това, което „Хамас“ направи, не може да остане без ефективен, мащабен и силно концентриран военен отговор от Израел. Но вече минаха две години. И ако няма ясно формулирана цел, такава, която да кажем: „Правим това, постигаме това, и след това преминаваме към следващ етап“, тогава просто няма цел.

Ако просто продължаваме да водим война, губим живота на израелски войници, рискуваме да изгубим живите заложници, които все още се държат от „Хамас“, и които може да бъдат убити, и убиваме хиляди палестинци, които нямат нищо общо с тероризма - без никаква конкретна цел, тогава една такава война, лишена от легитимност, се превръща в престъпление.

- „Хамас“ все още държи, около 40 заложници. Кой държи ключа към тяхното освобождаване в момента?

- Според мен Нетаняху от едната страна, и „Хамас“ от другата. Проблемът е следният – „Хамас“ иска да ги освободи всичките, но иска войната да приключи. Биби иска да бъдат освободени всичките, но не иска войната да приключи.

И тук е въпросът. Аз лично смятам, че всички от „Хамас“ са убийци и престъпници, и заслужават да бъдат ликвидирани, където и да са, когато и да е, по какъвто и да е начин. Но ако искаме всички заложници, можем ли да очакваме от „Хамас“ да ги пусне, ако няма край на войната?

Експлозии в Доха: Израел атакува среща на ръководството на

От тяхна гледна точка, не от нашата, а от тяхната - вярвате ли, че ще освободят всички заложници, без в замяна да получат край на военните действия? Ето това е въпросът, който в момента трябва да бъде решен. И той е в ръцете на „Хамас“ от едната страна, и на Нетаняху – от другата.

- Вие бяхте кмет на Йерусалим цяло десетилетие. По-късно, като министър-председател, предложихте решение с две държави, която и до днес се възприема почти митологично. Можете ли да ни върнете в онази стая през 2008 година? Какво се случи, когато представихте тази идея, това предложение, на палестинците?

- Представих на палестинците план, който беше най-точният, най-мащабният и най-щедрият отговор на всичко, за което те са се борили, говорили и мечтали поколения наред. Съгласих се на решение с две държави. Съгласих се палестинската държава да бъде базирана на границите от 1967 година. Съгласих се Израел да анексира само около 5 процента от териториите, като в замяна се извърши размяна на земи, които са били част от държавата Израел преди 1967 г. Тези територии да преминат към палестинската държава - равностойни по размер, така че тя да остане със същата площ, каквато е предвидена от самото начало.

Предложих също на палестинския лидер Аббас град Йерусалим да бъде разделен и арабската част на града да стане столица на палестинската държава. Предложих също така Старият град на Йерусалим да не бъде под изключителен политически суверенитет - нито израелски, нито палестински. Да няма знаме върху Храмовия хълм - нито израелско, нито палестинско. И че Старият град ще бъде управляван от консорциум от пет държави: Саудитска Арабия, Йордания, Израел, Палестина и Америка.

Това беше предложението. Освен това всички останали въпроси щяха да бъдат решени в рамките на Арабската мирна инициатива, която бе приета от Арабската лига през март 2002 г. и повторно потвърдена през 2007 г. в Рияд, Саудитска Арабия.

Всъщност това беше пълната реализация на всичко, за което палестинците са се борили! За съжаление, палестинският лидер по това време – д-р Махмуд Аббас, който и до днес е лидер – не отговори. Той не каза „не“, но никога не каза и „да“.

- А как си обяснявате, че този план не беше продължен от премиерите на Израел след вас?

- Вижте... - не може да искате от мен да бъда говорител на Биби Нетаняху, защото нито съм склонен, нито съм способен. Нямам достатъчно богато въображение и креативност, за да успея да го направя. Нетаняху има съвсем различен начин на мислене. Смятам, че той направи драматични грешки.

Мисля, че изцяло се провали - от началото до края. Смятам, че не предвиди последствията от политиката си спрямо „Хамас“. Той си мислеше, че „Хамас“ може да бъде партньор за Израел. Помагаше за финансирането им - чрез милиони и стотици милиони долари от Катар. И не беше готов да направи онова, което аз се опитвах да направя - да постигна мир.

И ето до къде стигнахме днес.

Съветът за сигурност на ООН осъди ударите срещу Катар, без да назовава Израел

- Смятате ли, че ако „Хамас“ изчезне, нека си представим, че от утре ги няма, Вашият план може да бъде съживен?  Или планът вече е окончателно част от историята?

- Не, няма никаква алтернатива на този план, колкото и труден да изглежда. Човек трябва да се запита - и това се опитвам да казвам от много време - Да приемем, че унищожим целия „Хамас“. Не е останал нито един техен боец, добре? В Газа обаче все още живеят 2,2 милиона души. А на Западния бряг - над три, три и половина милиона палестинци. Какво ще правим с тях?

Какъв е планът, с който ще се справим с тази реалност? Ще продължим ли да ги окупираме вечно? Ще поддържаме ли военен контрол над 5–6 милиона души и ще живеем ли постоянно в терор - като ужасяващото нападение, което се случи в понеделник в Йерусалим? Което е отвратително, ужасно, и заслужава най-решителен и ефективен отговор от израелските служби за сигурност.

Но това ли е бъдещето, което планираме за себе си? За децата ни? За техните деца? Или трябва да потърсим мирно решение? Мирно решение, което е трудно, което изисква болезнени отстъпки от страна на Израел, но което е единственият начин да се постави началото на нов диалог. Диалог, който ще отнеме години, но който постепенно ще промени отношенията между двата народа и ще им позволи да живеят един до друг - без да се бият, без да се убиват, без кръв, омраза, реторика, оръдия, ракети и въздушни удари постоянно.

- Междувременно ключови европейски държави като Франция и Великобритания обявиха, че ще признаят Палестина за държава. Каква е целта на този символичен акт и какво означава за Израел?

- Знаете ли, не съм сигурен, че това е най-добрият възможен начин да се върви напред. Казах на някои от лидерите на европейските държави, че съм разстроен. Подкрепям създаването на палестинска държава, това е очевидно, както Вие споменахте, и както сам предложих на Палестинската власт преди години.

Но да признаеш държава, която реално не съществува - какъв е практичният смисъл от това? Да кажем, че направят изявление, че признават Палестина. Но Палестина не съществува. Как тогава ще създадеш процес, който да позволи тази държава да бъде изградена и да стане част от всеобхватно усилие за постигане на мир между Израел и палестинците?

Това, според мен, трябва да опитат да направят европейците - вместо просто да правят декларации, които звучат като политическо изявление, но нямат никакво практическо значение.

- Каква роля има Доналд Тръмп на целия този фон?

- Тръмп е единственият човек в света, който може да промени хода на събитията, ако реши да го направи. Защото, в момента, Израел няма никого в света, който е готов да слуша Нетаняху. Никой!

Европейците, както виждате, са категорично против Нетаняху. Единственият човек, когото Нетаняху може да слуша и е длъжен да слуша, е Тръмп. А Тръмп трябва да реши какво иска да постигне. И това тепърва ще се види, тепърва ще се докаже. Засега не знаем.

- Г-н Олмерт, накрая, най-важният въпрос - какво следва?

- Сега трябва да приключим войната и незабавно да върнем всички заложници. Това е, което трябва да направим.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK