Кремена Кунева завършва Университета за национално и световно стопанство със специалност „Счетоводство“.  В продължение на 15 години работи като финансов директор и управител в големи чуждестранни корпорации. От 2019 г. обаче изцяло се е посвещава на това да бъде повелител на доброто. Тя е основател и председател на фондация "За Доброто". Стартира този проект като лична кауза с цел модернизиране на детското здравеопазване. 

Интересът към фондацията се разраства и сформира екип от жени - съмишленици, чиято задача е да помагат. Заради успешните проекти, фондация "За Доброто" е сред 10-те финалисти, отличени за будител на 2021. Кремена има петгодишна дъщеря.  Хоби й е актьорското майсторство. В момента е организатор на ситуационния център в София в помощ на бежанците от Украйна. 

В ситуационния център в момента се случва една огромна, мащабна организация, която не приключва само с даването на хуманитарна помощ, разказа тя в предаването „120 минути“.

„Всъщност идеята на ситуационния център е той да изгради и вече изгради част от различни, като отдели ги наречем, които дават подкрепа по различни направления, предвиждат определени проблеми, търсят техните решения преди те да са се появили и съответно контактват различните връзки в обществото и институциите, за да вършим по сериозната работа“, обясни Кремена.

По думите й децата, които пристигат са безмълвни и плачат, не искат да говорят и се крият.

„Майките им също, голяма част от тях са буквално не знаят къде се намират. Хубавото е, че ние успяхме да изградим един детски център в самия ситуационен център, в който оказваме почасова грижа, за да може първо детенцето малко да поиграе, да излезе от тази среда, в която е било последните няколко дни, пропътувайки хиляди километри. Майката да си свърши някаква неща, да си оправи документи, да бъде посъветвана какво трябва да направи, да се настани, ако трябва да седне на едно столче и да си поплаче малко, защото те и от това имат нужда“, допълни Кремена.

Тя каза, че има и деца с диабет:

„Ние се опитахме да станем координатор по здравните въпроси в ситуационния център. Първоначално идеята беше да координираме само здравеопазване, свързано с деца, тъй като фондацията ни основно с това се занимаваше, но впоследствие не може да върнем и възрастните хора и така станахме едно звено.

Най-трудно за организиране са не спешните случаи, а по-скоро тези, които изискват е определена законова рамка, например лекарства, които се изписват с определени рецепти, тоест, дори аз и ти като български граждани не можем да отидем в аптеката и да си купим лекарства, ако нямаме съответната на цвят рецепта“, отбеляза Кремена.

Тя допълни, че в такъв случай се координират с лекари и търсят решения, и засега ги намират.

„Другият основен проблем е и с хронично болните хора, които да кажем имат рецепти, но са за лекарства, които на българския пазар не се предлагат. Тогава те трябва да бъдат заменени с други лекарства, за които също се изисква в България в някои случаи преминаване през ТЕЛК, което също е процедура ,на която те нямат право в момента. Намираме решение, понякога гъвкаво, да кажем“.

По думите й Министерството на здравеопазването не им помага до момента.

„Ако трябва да съм честна, ние не сме искали помощ от тях до този момент, защото в групата, която направихме като координационна по медицинските въпроси, има доста лекари, които ни помагат и чрез тях вършим цялата работа, тъй като нито една от нас не е с медицинско образование, независимо от това, че нашите каузи са били насочени натам, ние не сме хора, които могат да определят дадено заболяване. Не сме оставили нито един човек, нито едно дете”, каза тя.