Мисия "Доброволец": С какви трудности се сблъскват украинските бежанци в България?

Аделина Банакиева е граждански активист и доброволец в редица каузи. От началото на военния конфликт в Украйна прекарва повече часове в автомобила си, отколкото у дома, или на работното място. Пазарува, разнася дарителски пратки и оказва всякакъв вид социална помощ на бягащите от войната.

„Баща ми е оттам. Той е емигрант от белогвардейците, още 1918 г. Идва като много малък в България с родителите си от Одеса. Те са белоемигранти. Тази лична свързаност – да, но аз съм помагала и на сирийци, така че наистина не смятам, че хората трябва да бъдат разделени на цветове, на етноси – или помагаш, или не помагаш“, разказва Аделина.

Екип на bTV на границата между Румъния и Украйна: Има всякакви продукти от първа необходимост

Очаква се в следващите дни броят на бежанците от Украйна в Румъния ще надхвърли 500 000 души

„На хората, на които аз помагам не искам да давам адресите. Няма какво да се лъжем - не всички са добри, не всички са доброжелателни към идващите и бягащи от война украинци, тъй че за мен е важно да не даваме техните адреси и тези, които помагаме с изтеглянето на пратки за тях и да им ги носим лично. Те се нуждаят буквално от всичко, което може да му хрумне на някой – вилици, чинии, тенджери, тигани, какво ли не, до хранителни продукти, всичко им трябва“, коментира доброволката.

Снимка: btvnovinite.bg

Вече три пъти е пътувала и до границата. Всекидневно се сблъсква с множество проблеми в опита си да помага.

Пратениците на bTV на украинско-румънската граница: Спортни зали се превърнаха в бежански центрове

Доброволци доставят храна в украинските села по границата, където тя е свършила

„Ние нямаме институция, която функционира нормално, буквално бързо. В България има една такава строго бюрократично-чиновническа система, която е непробиваема. Аз искам да има един щаб с телефони, които винаги се вдигат, 24 часа се вдигат… Ние не знаем към кого да насочваме хора. Когато те не са настанени някъде, трябва да имаш на кой да звъннеш и да кажеш имам четирима човека за настаняване – 3 деца и 8 кучета, какво да правя. Те отварят общежития, в които не се допускат животни – всеки втори украинец е с домашен любимец“, казва Аделина.

Снимка: btvnovinite.bg

Такъв е случая и на 43-годишната Оксана Завойнова от Одеса, за която Аделина днес събира пратки и пазарува. Украинката пристига сама. Изминава над 900 км със своята малка кола, в която едвам побира и 12-те си кучета. Оксана е професионален фризьор на кучета. Решението да напусне страната взима в момент на паника.

„Ако не бяха кучетата, аз нямаше да замина. Нося отговорност за тях и за живота им, това ме накара да тръгна. Моите родители останаха в Одеска област. Баща ми много искаше да отиде да отбранява града ни, но не са го взели, защото не е млад. Дори и без оръжие, той каза, че ще пази дома ни и майка ми, но няма да напусне мястото, където е. Майка ми не пожела без него да замине“, разказва Оксана.

Оксана успява да се измъкне още първия ден. Пристигайки в България, директно е приета в болница и спешно оперирана от перитонит.

Снимка: btvnovinite.bg

„Две нощи аз карах, без да ям, без да спя и бях безумно притеснена. Във всички случаи беше много важно да поспя и се оказах на сутринта в болница. Благодаря на доктора, който ме спаси“, казва бежанката.

Приятели в България й предлагат дом, който да приюти нея и всичките й кучета.

„Тук по някакъв начин мога да започна работа, защото дори и да не знам езика, все пак мога да се разбера с българите, освен това тук някак е по-близо до Украйна. Много се надявам, че всичко това ще свърши, аз ще се събудя и нищо от това няма да се е случило наистина в моя живот и на моята страна. Плача непрекъснато, въпреки, че не съм присъствала на обстрелите, защото избягах на време и не мога да си представя как се чувстват хората, които остават там“, споделя украинката.

Кризисният щаб: 33 000 бежанци от Украйна са останали у нас (ОБЗОР)

Бягащите от войната ще получават документ за временна закрила още при влизане в страната

Оксана се срамува да моли за помощ. Надява се да продаде три от породистите кучета, за които се грижи в момента.

„До момента много хора вече са ми помогнали. Наемът ми е платен за месец напред. Когато се възстановя от операцията, ще си потърся работа. Толкова много преживях за тези две седмици, че вече не смея да мисля много напред и да мечтая. Най-много се страхувам, че скоро няма да мога да се върна вкъщи“, казва бежанката.

„Искам да кажа на всички, че ние сме силен, борбен народ. Ще се справим, но трябва да се върнем, за да построим отново страната си. Засега моят град не е засегнат. Херсон е унищожен, Николаев все още не са го завзели, но Одеса се държи. Надявам се, да си намерим нашия паметник на херцога, да си намерим втория по красота театър здрав“, споделя тя.

Оксана е изписана едва преди 4 дни от болницата и все още не се е сблъсквала с много от проблемите, пред които са изправени други като нея.

„Доколкото разбрах, на хората, които въобще имат пари, не всички са такива, в европейски мащаб ще им се дава да се тегли от картите, които в момента са не много активни, на някои украинци с картите може да се плаща в магазин, други не успяват. Доколкото разбрах, ще им се дават по 500 евро на човек да си изтеглят от собствените пари, не лимит на ден, а общо. Ние не можем до безкрай да разчитаме на доброволци да финансираме живеенето на тези хора в България. Ние не сме толкова богати, за да го направим. Аз на ден съм по разход ей така по 100 лв. Аз непрекъснато харча пари“, коментира Аделина Банакиева.

Според Аделина тепърва страната ни ще бъде изправена пред огромна криза с украинските бежанци. Алармира и за задаваща се спекула с цените на наемите.

„В момента се случва това по границите, че много доброволци от цяла България пътуват и никой не се качва при тях, защото са уплашени. Това са често жени с деца, а шофьорите – това са мъже и тях ги е страх. Знаете ли какво правят румънците – те записват номера на колата, записват на украинката телефона и й звънят: „Къде се намираш? Стигна ли? Добре“ – и това им дава сигурност“, разказва Аделина.

Според нея държавата ни не е подготвена и да приеме хората с увреждания, които влизат в страната ни.

„Моята основна дейност през годините е свързан основно с децата с увеждания, с децата с проблеми. В България идват и такива деца и всъщност е ужасно и нечовешки трудно и за тях, защото докато системата заработи, докато тя стане ефективна ще има нужда основно от доброволци. България не може да посрещне деца и хора с увреждания, категорично не може. България нереинборсира голяма част от медикаментите, които може да са им необходими. Сега имахме случай, надявам се до другата седмица някъде да успеем да ги изведем извън страната. Има дете с тежки увреждания във Варна, настанено в хотел, с гастростопа, на ентерално хранене. Тези храни в България не се покриват за нашите деца по здравна каса. Съответно ние намерихме варианти, доброволци се появиха, но основното, което се опитваме доброволците да правим е да ги убедим родителите, че трябва да заминат нанякъде и тъй като пътуването до тук е много тежко… В България не трябва да идват хора с увреждания и деца с увреждания. Знам, че звучи отвратително, когато ми дадоха сигнал за дете на ентерално хранене във Варна, аз бях на път към Румъния – спрях и заревах от ужас и безсилие“, споделя доброволката.

Аделина няма да се откаже от това да помага, въпреки препятствията. И вярва, че разказите й и всекидневните й постовете за тях не само ще осветлят проблеми, но и ще помогнат за разрешаването им.

„Вярвам, че аз се опитвам да правя каквото мога. Вярвам, че хора около мен се опитват да правят каквото могат, а колко време ще продължи, никой не знае и вярвам, че донякъде тази война може да помогне на нашата държава и нашата държавност да обърнат внимание на всички проблеми, които загърбваме досега. Може би институциите ще се събудят и ще започнат да работят за хората в България и за хората, които ше останат в България от Украйна“, казва Аделина.