"Децата, които винаги носят нож": Накара ни да краднеме - знаеш ли после как го бихме?

Седмицата започна с жесток побой над прокурора от Софийската градска прокуратура Иво Илиев.

Ден по-рано - дете намушка и уби друго дете с нож в софийски мол. Няколко дни по-късно друго дете отново с нож нападна ученик в столичното 94. училище в квартал "Христо Ботев". Кои са децата, за които носенето на нож е въпрос на оцеляване?

Дете е задържано за убийството на дете: Кой е загиналият Краси, наръган в столичен мол?

Състезател по вдигане на тежести – в деня на трагедията е трябвало да е на тренировка

Специалният репортаж на Стоян Георгиев тази седмица е от едно от софийските гета - само на три километра от жълтите павета.

-Аз съм на 17.
-Ходиш ли на училище?
-Не, спрех вече.
-Ти в кой клас си?
-В осми.

В гетото твърдят, че познават момчето, задържано за това, че намушка свой връстник в мола.

„В мола стана некво ръгане с тоя Голди? Да, е тука живее. Аз го бих, нали заедно краднахме. Накара ни да краднеме - знаеш ли после как го бихме. Той краде дамски чанти - е такива работи. Караше ни и нас в „Илиенци“ да крадем едни колелета“, коментираt младежи.

След смъртта на дете, намушкано в мол: Има задържан

Близки на загиналото момче се събраха пред спешната болница, след което се преместиха пред сградата на СДВР

Валентин ни води в дома си, в дебрите на квартала, за да получим разрешение от майка му да участва в този репортаж.

„С баща ми съм скаран. Бихме се. Той се раздели с майка ми.  Аз и той се бихме. Щот се праи на тарикат. Фанах ножа и го набучих в крака. И избега. Само майка ми и братята ми са дома“, разказва той.

Майка на дете от 94-то училище: Преди четири месеца пребиха сина ми като куче (ВИДЕО)

Днес ученик наръга 12-годишно дете в столичното училище

За тях – в гетото, е обичайно да имат нож в себе си.

„Аз си носим с мене, защото вечерно време, ако се прибирам аз, ми скачат по четирима-петима души и е опасно в тебе да нямаш нищо“, разказва Валентин.

Опасно е да нямаш нож?

„Например вие сте двама - вървим, оттам изскачат 20 души и ти трябва да се защитиш“, посочва младежът.

Пореща ни майка му и двамата му братя. И те не са на училище.

„Аз съм в един ресторант. Мия чинии. За прехраната стигат“, казва жената.

„Ето как живеем“, показва тя. А малкото дете показва среден пръст.

След убийството в столичен мол: МВР се среща с управата на търговските центрове

Целта - повишаване на мерките за сигурност

Този дом и този свят се намират на 3 километра и 900 метра от жълтите павета на площад Народно събрание. Светла споделя защо момчетата не са на училище.

„Ходят в 106-о, ама спреха. Бият ги. Не искат да ходят. Големите от седми-осми клас ги бият и не искат да ходят. Аз кво да правя, като не искат да ходят, аз няма да си пускам децата да ми ги трепят“, разказва майката на момчетата.

Оказва се, че Валентин е на 16. Как минава деня на едно момче, което не ходи на училище, а се скита по улиците на София.

Мъжът ми го пренесе на ръце, в болницата не ни съдействаха: Очевидец на трагедията в мола с 15-годишното момче

Светла решава да докосне момчето по ръката и установява, че то е ледено студено - тогава с мъжа ѝ взимат нещата в свои ръце

„Ще ходя да намеря 50 лева - да ги дам на хората. На едни хора трябва да ги дам“, казва той. Нещо като бърз кредит.

А ти как ще ги изкараш тия пари?

„Намираме, месинг, жици, намираме акумулатори, други работи, горим месинг, отиваме и го връщаме. И взимаме пари“, разказва братът на Валентин.

Задачата на Вальо днес е да намери 50 лева, за да ги върне на лихвари в квартала. Ако не успее - лошо.

-А те са заложна къща или лихвари? Какви са?
-Кредит.
-И какво ще ти направят, ако не ги върнеш?
-Бой.
-Бой? Случвало ли ти се е?
-Е, да. Много пъти.

Излзиза от квартала, за да търси кабели. Планът му е да ги предаде за рециклиране и да получи някакви пари. Отива на сметището - на половин час от квартала.

„Не можеш да крадеш на поразия, онзи ден и кофата ми откраднаха. И е нещо страшно. Пет пъти съм пускала жалба в пето районно“, коментира Ваня Христова, управител на магазин.

Тя разказва, че на никой не му пука за момчетата от „Христо Ботев“. Израснали сами по улиците, те все повече тормозят хората наоколо.

„Пет пъти звъня на Пето районно. Отивам - нося им от камерите, снимки, как крадат - хващат ги. Специално за него не съм пускала жалба. Защото от него ми е писнало и най-редовно го гоня. Краде. Просто крадат безогледно. Намират ги, по снимки, образуват досъдебно производство – с три имена, данни, лична карта, признават си, че крадат, даже си признават за предишни кражби. Отива в прокуратурата и прокуратурата, без да чете, връща. Поради незивестен извършител досъдебното е прекратено“, казва Ваня Христова.

Треньорката на починалото момче: Беше кротко дете, но се събра с брат си (ВИДЕО)

15-годишно момче бе наръгано с нож в столичен търговски център

„Нямаме прокуратура, нямаме нищо. Просто това е най-нещастната държава, в която можем да живеем“, допълва тя.

„Седем пъти, включително във входа - вкъщи, където живеем, откраднаха на асансьора някакво доста скъпо устройство,  домоуправителят го намери - на вторични суровини го беше върнал. По същия начин - ЕГН, лична карта, той си беше признал - този от вторични, после досъдебното производство е прекратено“, разказва магазинерката.

„Значи, не може 10 случая само ние да имаме. Всички хора имат по 10 случая, затова вече не се подават и жалби. Защото държавата не съществува. Прокуратурата липсва. Пращат се автоматични отговор, без да се четат“, допълва тя.

Полицията обичайно намира крадците, но след това нищо не следва, разказва Ваня.

"Неработещите институции, липсата на работеща съдената система, липсата на реакция на социалните, на училището, което всички тези деца просто не посещават, прави новите поколения в маргиналните квартали да са все по-изключени от обществото и все по-проблемни" - споделя дама, израснала в квартал "Христо Ботев", но пожелала да остане анонимна.

Намушканото 15-годишно момче в мол в София: Прободено е с джобен нож в сърцето

Първоначалната информация е, че жертвата е нанесла удари на обвиняемия

"Най-тъпото е, че аз съм родена в този шибан квартал. Знаете ли защо не искам да кажа нищо? Защото се срамувам от себе си, че станах растист на 50 години и ме е срам от себе си, защото аз съм учила с тези хора. А сега децата ми ги е страх да излязат", казва още тя. Според нея следващите поколения стават все по-зле.

„Краднал съм - да, признавам си. Снимайте, краднал съм. Признавам си го, ама съм спрел с тия кражби. Парите ходя да си ги изкарвам с честен труд“, коментира Валентин.

"Ако ме е видяла - да каже, но няма такова нещо. Изкарвам нож и направо дупча и магазинът и фалира", казва той.

Той твърди, че спрял да краде, но всички са подозрителни към него. Споделя, че това му тежи.

- Ти как се чувстваш от това?
-Кофти.
-Все едно винаги си посочен, че си виновен?
-Да. Това е кофти. Да ходим поне да я излежим. Аз съм бил по районни, аз нямам страх. Аз имам страх само от тоя отгоре, от Господ.
-Теб това, което те тормози е, че те гледат сякаш те мразят, защото си циганин?
-Да.
-Усещаш ли го?
-Да.
-И това те тормози?
-Да.
-И кара ли те и ти да ги мразиш?
Да. Какво да говорим - ще ми вдигне нервите и трябва да стане бой.

По своя път Валентин минава покрай терен, който разчистват за строеж.
 
Жиците ще ги ползвате ли?

Като дойде шефа, ще ти кажем.

Валентин днес трябва да намери 50 лева, за да ги върне на лихварите в квартала. Той е сам. Оцелява сам. И няма избор.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK