През последните седмици у нас в статистиката излизат невиждани досега ежедневни данни за броя на новозаболелите и направените тестове за коронавирус. Така натискът не само върху болниците – но и върху клиничните лаборатории, където първи научават за заразата, се увеличава драстично. Извиха се опашки от чакащи пациенти и се появиха съмнения за максималния капацитет на учените, които обработват променящите животи проби.
От март, когато започна пандемията у нас, досега са направени близо 800 000 теста - или почти колкото общото население на Варна и Бургас. Само тази седмица са взети над 50 хиляди проби, обработени чрез PCR технология. Дневният им брой през последните седем дни не е бил под 8 хиляди. А екипът на най-голямата частна лаборатория отчита, че традиционно обработва около една трета от всички направени тестове.
Макар и да има десетки биолози и химици, обвързани в дългия процес на изследване, управителят ѝ д-р Благовеста Пенчева казва, че все още се учат как да се справят с огромният обем работа.
„Това е много трудна и отговорна работа и се надяваме постепенно всичко да отшуми – това е коледният ми подарък, който си пожелавам… Да се приключи с тази пандемия”, казва д-р Пенчева в отговор на въпрос как очаква да се развие тяхната работа.
Екипът работи на 12-часови смени и така процесът на обработване е денонощен. Пристигат проби от цялата страна, а в анализа на всяка една от тях участват поне четирима души. Процесът е многоетапен и в голяма степен се извършва от машини. Все пак обаче дори и малка човешка грешка би довела до неверен резултат – затова напрежението е голямо, а концентрацията задължителна.
Маргарита Дайнова е на работа в лабораторията почти без почивка от март. Казва, че всеки ден обработва поне 500 проби.
„В началото, когато излизаха позитивни пациенти – много повече се притеснявахме. Всички тогава бяхме стресирани адски много, но вече с времето свикваш, разказва изследователката, която преди март в същата лаборатория се занимава се основно с анализирането на тежки метали, селен и олово.
Смяната на Маргарита и колегата ѝ Мария Тупарова приключва в 6:00 ч. на петъчния ден. Мария показва как апаратите в лабораторията могат да обработват едновременно до над 400 проби. Това обаче на практика е недостижимо, тъй като винаги в апаратите има „резерв” за контролни тестове, които отчитат евентуално наличие на грешка. Химикът признава, че освен напрежение в работата ѝ има и много риск.
„Досега съм си пуснала само два теста – негативни бяха. Тествах се, защото и аз имах контактни заразени с COVID-19. Просто когато нямам симптоми, не мисля, че е нужно да пускам”, казва тя.
И докато едни си тръгват, други идват на работа. Трети пък се редят на опашка. Всеки ден пред лабораторията се нареждат множеството чакащи за тест или резултати. Едва в 7:20 ч. десетки вече са преминали през регистратурата, а администраторите казват, че всеки ден получават и стотици обаждания с въпроси по телефона.
Д-р Елеонора Войнова е току-що дипломирал се лекар. От 2 седмици работи в лабораторията и взима проби за тестове. Към момента отлага специализацията си, тъй като се включва в работата с коронавируса. Казва, че „тенденцията е да се увеличават все повече хората – особено сега със застудяване на времето”.
В най-голямата лаборатория у нас, която обработва почти 30% от резултатите, почти всеки ден наемат нови хора. Съвсем доскоро част от сложния процес се е бавел заради държавната система с данните на пациентите. Освен че досега резултатите са се въвеждали ръчно, порталът се е заключвал късно вечер. Така обработените проби с резултати през нощта изостават, натрупват се, така се получава възможност и за забавяне.
Управителят на лабораторията д-р Пенчева обаче все пак заключава: „Хората в България са малко… разглезени. Както с интернета – искаме да си имаме добър навсякъде, така е и с тестовете. Всъщност – както може да видите от кореспондения с колеги от Румъния - там рутинното време за подготовка на PCR тест е 3 дни. У нас почти никой не се бави толкова”.
Допълва и че според нея цената на тестовете в България е най-ниска в ЕС. А голямо значение за определянето ѝ има и скъпият консуматив: „Ние сме нещо като производство. Когато влезе 1 литър мляко не можем от това да направим 1 килограм сирене. Или да си купите 10 ябълки и да продадете 10. Трябва поне една да опитате, за да знаете какво ще продадете. И при нас е така.”, казва д-р Пенчева.
Вижте още за работата на лабораториите у нас във видеото по-горе.
