Македония по време на войната в Босна. Един разказ за любов по време на етническия конфликт между албанци и македонци променя живота на талантливия режисьор от Скопие Милчо Манчевски. Историята от филма „Преди дъжда“, обявен за един от най-добрите 1000 филма на всички времена, печели над 30 приза от международни фестивали, сред които и номинация за чуждоезичен „Оскар“ и „Златен лъв“ от фестивала във Венеция.

Движейки се на ръба между реалното и въображаемото, Милчо Манчевски става един от най-успелите режисьори на Балканите. В студентските си години напуска родината си, но въпреки че прекарва повече от 30 години в Америка, той не спира да припомня за македонските си корени. Филмите му разказват за Балканите, а вплетените лични истории на героите му докосват, говорейки ни за общочовешки ценности, етика и морал.

Ранните му творчески години са в Югославия, откъдето е родом. Казва, че има чудесни спомени от детството си. Сравня се с Малкия принц, тъй като е бил единственото дете в семейството.

„Когато израствах там, беше стабилно място и по много начини беше и сигурно място. Беше по-различно от Югославия през 90-те години, защото никой не умираше от изстрели. Колкото и да беше сигурно и стабилно, аз се задушавах. Чувствах се така, сякаш не ми беше даден правилният шанс и най-вероятно заради това си тръгнах. Заминах, за да уча във филмово училище. Бях най-добрият ученик на своя випуск, но не успях да получа държавна стипендия, защото тя беше запазена за хора, близки до хора на системата“, разказва той.

„Преместих се сам. Родителите ми умряха, когато бях по-малък. Докато порасна достатъчно голям, за да вляза в университет, вече бях способен да вземам самостоятелни решения и реших да замина за Щатите. Така че аз получих стипендия от университета там, заминах, завърших, а след това се върнах в Македония. Не можех да работя там и затова заминах отново за Ню Йорк. Не беше лесно да работиш в Македония, ако не си част от системата, ако не се вписваш в установения ред, ако не си част от номенклатурата“, споделя още Манчевски.

Макар и далеч от родната земя, Милчо Манчевски не спира да търси контакт с родината и близките си. Обича страната си и с добрите, и лошите ѝ страни.

„Опитвам се да оценя добрите ѝ страни и да променя лошите. През последните осем години бях в черния списък. Официалната политика и управляващата партия ме пъхнаха в черния списък, така че не можех да работя там. Това се случи, защото тоталитарните системи не толерират свободата на изразяване и свободата на мнение и това поражда конфликт. Сега това се промени и тази година правя нов филм в Македония“, допълва той.

Милчо Манчевски не е безразличен към случващото се в страната му, но се старае да разграничи филмите от политическите си убеждения. А коментарът му по отношение на спора с името на Македония е следният: „Бих казал, че е абсурдно и това са агресивни убеждения на политиците националисти в Гърция. И си мисля, че причината зад това е да се скрие заграбването на земята и етническото прочистване, които са се случили в Македония преди 100 години“.

Милчо Манчевски е определян като посланик на Македония пред света. Носител е на почетната награда „11 октомври“ – най-високото признание в областта на науката, изкуството, стопанството и в други дейности от обществен интерес в Република Македония. Автор е и на поредицата видеа „Македония таймлес“, представящи страната като атрактивно място на Балканите.

„Тази награда беше хубаво признание, особено когато идва от място, което преди това не разбираше моите опити да работя там. Отношението на системата имаше 180-градусова промяна“, коментира той.

Сред най-известните му филми са „Майки“, „Сенки“, както и „Прах“, разказващ за нюйоркски крадец, жестока стогодишна жена, двама братя от Дивия Запад и една красива бременна жена на кръстопът в история, обхващаща два континента и три века.

Страстта си към киното преоткрива чрез писането и фотографията.

„Пиша откакто се помня. Пишех още преди да започна да ходя на училище. И да се захвана с филми беше просто естествено продължение на разказването на истории. Пораствайки, имах възможност да гледам много добри филми по телевизията в Югославия. Там бяха Куросова, Бертолучи и това ми повлия много“, споделя Милчо.

От началото на 90-те години Милчо работи с всички популярни студия в Холивуд. Казва, че това се дължи на големия успех на филма „Преди дъжда“.

„Откакто филмът се представи добре, започнах да получавам много покани от тях, предложиха ми да напиша много сценарии. В един момент пишех по 2 – 3 текста на ден, които ми бяха изпратени от студията, и започнах да управлявам някои от тези проекти. Работех по проекти като „Трима крале“ (Three Kings, 1999), Perfect Murder, „Жив дявол“ (The Devils Own, 1997). Това бяха филми, в които участваха холивудски звезди като Никол Кидман и Брат Пит. Но тогава, в крайна сметка, осъзнах, че там няма да имам творческата свобода, която ми е необходима и затова вместо да продължа да правя холивудски филми, започнах да правя европейски копродукции, в които имам контрол над процеса на творене“, разказва Манчевски.

Въпреки, че е част от холивудския живот дълги години, балканският режисьор го описва като лицемерен.

„Не харесвам червения килим, с цялата му придружаваща го суета. Изтощаващо е. Предпочитам да чета някъде. Същото е и с наградите. Наградите не означават, че филмът ти е добър. Светът на Холивуд – много е лицемерен, не всички, разбира се, но има много лицемери. И няма достатъчно свобода на творчеството по моя вкус. Мисля, че понякога правенето на обувки и коли е по-креативно и важно от правенето на филми в Холивуд. Времето е хубаво, парите са добри, но там няма нищо друго“, допълва той.

Милчо Манчевски е автор на клип към песента песента „Тенеси“ на групата Arrested Development, която получава наградата на MTV за „Най-добър видеоклип към рап песен“ и музикалната награда на „Билборд“ за най-добър видеоклип в категорията „Поп/рок дебют“. Списание „Ролинг стоун“ пък включва клипа в своя списък на 100-те най-добри видеоклипове за всички времена.

Друг период от живота му е свързан и с работата по популярния сериал на HBO – „Наркомрежа“. А само преди седмица в България той представи най-новия си филм Bikini Moon.

„Това е психологически портрет на една американска жена, чието име е Бикини Муун Дейвис, била е войник в Ирак и сега тя живее в Ню Йорк. Колкото повече я опознаваме, толкова повече разбираме, че има сложен живот и не трябва да се вярва на всичко, което тя казва. Част от преживяването на зрителите е да установят кое е истина и кое – лъжа, в нейната история“, разказва Манчевски.

„Това е история за загубата на личното пространство в нашия свят днес. Въпреки че живея в Ню Йорк вече повече от 30 години, това е моят първи кино филм, които е изцяло заснет в Ню Йорк“, допълва още той.

В момента Милчо работи по нов филм, в който отново, чрез разгръщането на една любовна история, всъщност ще даде гледните точки на радостната и тъжната страна на живота в наши дни. Работното му заглавие е Honey and Stone. „Става въпрос за любов, радост и мизерията днес и исторически погледнато“, обяснява той.

„Свързвам се силно емоционално с работата си. Когато правиш нещо, което проработва, знаеш го, усещаш го. Най-големият критерии е ще бъдеш ли горд да гледаш това, което си направил, след 20 години. Но за много от работата ми се чувствам точно така“, споделя Манчевски.