Тио Крокър: Импровизацията е да третираш всеки момент по най-креативния начин

Животът не е пиеса, животът е импровизация. Думите на Джон Ървинг съвсем точно описват американския тромпетист, композитор, продуцент и вокалист Тио Крокър. Номиниран е за „Грами” и още три пъти – за „Ехо”. Внукът е на тромпетиста Док Чийтъм и ученик на не по-малко легендарния Доналд Бърд.

През 1996 г., когато е на 11, започва да свири на тромпет, вдъхновен от дядо си. През 2010-а става първият артист в джаз бар Peace Hotel, в Шанхай, в най-стария и най-дълго съществуващ музикален клуб в Китай. През 2014 г. Ди Ди Бриджуотър продуцира третия му студиен албум Afro Physicist и участва като вокалист.

Тио Крокър има издадени седем албума. Авторската му музика е като огледало на преживени истории, срещи или импулси. А те са толкова много в живота на този все още млад музикант, който винаги е имал възможността да избира. Да преминава през сцената със самочувствие и нагласата, че, когато третираш всеки момент по най-креативния за теб начин, не си длъжен на публиката и нейните очаквания. Защото знаеш, че си дал най-доброто от себе си...

Снимка: Даниел Димитров

Тио Крокър в разговор с Даниел Димитров – за героя му от детството, за „чуждата“ част от музиката, за импровизацията, за Китай и за работата с Ди Ди Бриджуотър. И още: Как и защо изчиства ума си, и дали чистият ум е способен да създава хубава музика...

Кой беше Вашият герой от детството?

- Малкълм Екс. Заради трансформациите, които прави в живота си – как започва, после се променя, а след това се променя отново. Той непрекъснато се развива като човешко същество. Отначало е главорез, после представлява черните хора, а на смъртния си одър вече представлява човечеството. Да станеш свидетел на подобна еволюция при някого е много по-красиво от живота на някой, който винаги е бил добър човек.

Какво се запази до днес от онова малко момченце, което започва да свири на 11, вдъхновено от дядо си Док Чийтъм?

- Мисля, че това, което е оцеляло от детството, е свободата и възможността винаги сам да избирам своя творчески път. Аз никога не съм се отказвал от този творчески дух, от детето в мен и от желанието да творя по начина, по който чувам музиката и виждам цветовете. Сякаш все още е същото, като едно време. Правя всичко, за да подхранвам това малко дете, нищо че отгледах чудовище (Смее се – бел. а.). Но никога не съм го оставял да порасне...

Има ли част от музиката, която Ви е чужда, не само като музикант, но и като слушател?

- Да. Вече е говорено за това колко разделящи са различните жанрове на джаза. Независимо дали става дума за фюжън, или за хип-хоп, или за госпъл, или за ар ен би, или за соул...

Мисля, че е тъжно да разделяме, при положение всичко това е едно и също нещо. Когато ходиш в джаз училище, там има правила за свирене на джаз, а правилата никога не са били част от същността на тази музика...

Казвате, че с импровизацията е свързан най-ранният Ви музикален опит: „Това беше семето, което ме отвори към повече музика, към тръпката на импровизацията и непознатото“. Кога не си позволявате импровизация?

- Когато това може да ме вкара в беда (Смее се с глас – бел. а.). Нее. Аз винаги импровизирам. Винаги. Дори, когато бях на 12 години, в училищния маршируващ оркестър, импровизирах върху националния химн. А учителят ми позволяваше, защото бях добър. Освен това, той знаеше, че, ако не ми позволи, вероятно ще напусна групата. Животът е импровизация. И за мен импровизацията не е да изпълняваш сола. Импровизацията е да третираш всеки момент в музиката по възможно най-креативния начин.

Какво бихте казал на хората, които не правят връзка между Китай и джаз музика?

- Всичко е наред. И те самите са ОК (Смее се – бел. а.). Не знам какво представлява Китай днес. Когато аз бях там, имаше много джаз, но имаше и много чужденци. Представям си, че сега много от младите тогава китайски студенти, вероятно вече са възрастни и вероятно продължават традицията на това, на което сме ги учили. Защото те научиха страшно много от нас. Китай е интересно място, интересно е да има комунизъм и джаз (Смее се с глас – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

Тъй като тази музика няма текст, има много начини да й бъдеш верен, да останеш духовен, но и да си в безопасност – точно, защото не използваш думи.

Бихте ли се върнал в Китай?

- Да. Аз се връщам в Китай постоянно. Все още се възхищавам на китайското общество, в което има много прекрасни хора. Знам, че от политическа гледна точка, може би е трудно да се разбере как те се справят с нещата, но всяка страна... (Замисля се – бел. а.). Искам да кажа, че аз съм американец. Нашата политика и нашето правителство са едни от най-лошите в света. Така че аз не съм човекът, който ще започне да сочи с пръст всички останали.

Работил сте с една от моите най-любими изпълнителки – Ди Ди Бриджуотър? Познаваме я чрез музиката и нейната благотворителна дейност, и каузи, зад които застава. Що за човек е тя извън медийния образ?

- Ди Ди е един красив млад дух. Тя има много енергия. Тя е много игрива, в най-добрия смисъл на думата, много опитна и много изтънчена. Винаги има какво да научите от нея. Начинът, по който се справя със ситуациите, начинът, по който се наслаждава на живота си – всичко това изглежда много красиво, когато имаш честта да го наблюдаваш отблизо. Тя е красиво човешко същество. И наистина, сякаш си по-добър човек, когато прекарваш време с нея...

Доколкото разбирам, тя е това, което виждаме на сцената...

- Повече. Тя е нещо повече. Не можеш да си на сцената и да... (Замисля се – бел. а.). Дори в момента има артисти, които нямат нищо общо с образа, който показват на сцената. Но, в крайна сметка, това ще ги настигне...

Снимка: Даниел Димитров

Причината, поради която Ди Ди има такова творческо дълголетие, е, че тя наистина е човек – и в реалния живот.

Повече от десет години се занимавате с медитация. По същото време ставате веган и фрутарианец. Казвате, че с това поемате контрол върху здравето си. А контрол върху музиката има ли?

- Да, в известен смисъл има. Защото, когато съм най-здрав, мога да свиря най-добре. Мога да се кача на сцената и да имам много енергия, и да бъда най-добрият изпълнител. Когато умът ми е бистър, мога да бъда най-креативен. Когато си затрупан с боклук или лоша храна, резултатът не е толкова добър.

Как изчиствате ума си?

- Със сън (Смее се с глас – бел. а.). Природата също е в състояние да прочисти ума ми.

Чистият ум способен ли е да създава хубава музика?

- Да. Това е най-способният ум...

Искате да кажете, че чистият ум не е празен ум?

- За мен ясният ум е просто спокойствие.

Снимка: Даниел Димитров

Ако мисля за нещо – преди или след, умът ми се замъглява, става празен... Макар че моят ум никога не е празен, за съжаление. Но си го пожелавам някой ден.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- Еклектичен.

Как бихте продължили изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Живота (Смее се – бел. а.). Обичам живота. Обичам да живея. Това е! Аз съм човек, който обича живота и иска да изживее, и да се наслаждава, на всеки момент от него.