Срещата с Мирла Риомар е любов от пръв поглед. Като тази, която нейният спътник в живота и музиката – Марсел, изпитва, когато я вижда за първи път. Тя пее, застанала зад перкусиите...

Публиката на джаз феста в Банско буквално пощуря след танца, с който афро-бразилската перла завърши своя първи концерт в България. Танц, обърнат към корените, към тъгата и мрачната част от историята, която нейните предци са успели да превърнат в изкуство, което носи радост...

Сладкопойна черна птица, дете на реката и морето. Това означава името й, но така изглежда и душата й на сцената. Изящна, харизматична и истинска. И не е нужно да разбираш езика, за да усещаш болката, да чувстваш пулса й, да преживяваш вибрациите на гласа й, да попиваш всяко нейно движение...

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Тя е певица, композитор, перкусионист, танцьор и личност, в чиито речник най-често използваните думи са родословие, потекло, памет, история, спомен. Всяка от тези думи е ключ и към миналото, и към бъдещето, но най-вече – към настоящето, в което все още има расизъм, ужасяващи социални контрасти и липса на каквато и да е справедливост.

Снимка: Даниел Димитров

Мирла Риомар (и Марсел Валес) в разговор с Даниел Димитров – за музиката и танца на черната птица, за детството и корените, за музиката като съпротива, за любовта на живота й и Барселона. И още: Страда ли, ако публиката не успее да разбере душата й на артист. Случвало ли се е да заплаче, докато пее. И защо никога не би запяла на английски...

Мирла, откъде идва това така поетично име, какво означава?

- Това е моето име по рождение, дала го е майка ми. Мирла означава сладкопойна черна птица. А Риомар е река и море, и това е моето артистично име, което аз си измислих сама по-късно. Моята религия е от Африка и според нея аз съм дъщеря на природата и нейните елементи – в случая, реката и морето.

Музиката и танцът винаги ли са били свързани при Вас?

- Да, в афро-бразилската култура музиката и танцът винаги вървят ръка за ръка. Децата от малки започват да се учат на това и то е съвсем естествено.

На 12 започвате да композирате и да пишете песни. Запазихте ли нещо от детето в себе си досега?

- Така мисля... От малка слушам истории за моите предци и тези истории винаги много са ме вълнували. Свързана съм със земята си, хората и тяхната култура.

Когато бях дете, освен за по-добър живот, мечтаех един ден да мога да си изкарвам прехраната с музиката, наследена от моите предци. До ден днешен успявам да остана свързана с тази мечта. Започнах да пиша музика, благодарение на тази връзка, която е много силна за мен и ще я пазя в мен завинаги.

Казвате, че използвате музиката като форма на съпротива – срещу какво?

- Аз съм родена в столицата на един от най-големите щати на Бразилия (Баѝя е един от 26-те щата на Бразилия, разположен е в североизточната част на страната, административният му център е град Салвадор – бел. а.), който има дълга история на съпротивата от времето на робството. Музиката е била една от най-силните форми на съпротива на моите прародители.

Снимка: Даниел Димитров

В наши дни, в Бразилия, все още има расизъм. За хората, които живеят там, е много трудно да привлекат обществото внимание. Музиката е възможност да разкажеш историята си, да покажеш своята култура.

Страдате ли, ако публиката не успее да разбере душата Ви на артист?

- Не, защото смятам, че музиката е извън мен, извън нас. Тя идва свише. Тя свързва публиката с нещо духовно и с енергия, която е извън нашия контрол. Душата на моята музиката е в контакт с духа на моите прародители и предшественици. Въпреки тежкото си минало, те са изпитвали щастие, благодарение на музиката.

Какво Ви отведе в Барселона?

- Музиката (Смее се – бел. а.). И нуждата да правя музика, да я разпространявам. Както и любовта. Срещнах Марсел, моят спътник в живота, преди десет години в Бразилия и след това дойдохме в Барселона. Засега оставаме тук...

Любов и музика е добра комбинация. Как се запознахте?

Марсел: Да, любов и музика е прекрасна комбинация.

- Бях на парти с мои приятели. Марсел също беше там и, от дума на дума, стана ясно, че търси певец, с когото иска да започне нов проект. Уговорихме се да се видим още на следващия ден и да репетираме. Оттогава сме заедно. Завинаги (Смее се – бел. а.).

Марсел: По това време аз живеех в Бразилия, вече две години. Свирех в разни групи. Партито беше в Салвадор. Когато тя се появи, музиката спря, а тя застана зад перкусиите и започна да пее. Отидох при нея, представих й се, предложих й да се видим. Още на другия ден започнахме репетиции и досега сме заедно. Беше любов от пръв поглед. Все още нямаме деца (Смее се – бел. а.).

Случвало ли се е да заплачете, докато пеете?

- Много често. И докато пея, и докато слушам музика. Още от дете. Когато пиша музика, също плача...

Марсел: Понякога идва при мен и казва: „Марсел, написах нова песен“ и плаче...

- Това е хубава емоция, макар че идва от нещо тъжно. Същността на афро-бразилската музика е такава – страдание, трансформирано в радост.

Марсел: Един от най-известните бразилски композитори и поети Винисиус ди Морайс (Поет, драматург, композитор и певец, 1913-1980 – бел. а.) казва, че самбата е тъга, превърната в танц.

Снимка: Даниел Димитров

- Самба е ритъмът на Бразилия.

Бихте ли запяла на английски?

- Не, защото аз мисля на португалски и пея на португалски, както и на йоруба, който е афро-бразилски език. Това е езикът, който ме свързва с моята същност.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Родословие.

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

-... да споделя своята музика и своята история.