Срещата с Мирла Риомар е любов от пръв поглед. Като тази, която нейният спътник в живота и музиката – Марсел, изпитва, когато я вижда за първи път. Тя пее, застанала зад перкусиите...

Публиката на джаз феста в Банско буквално пощуря след танца, с който афро-бразилската перла завърши своя първи концерт в България. Танц, обърнат към корените, към тъгата и мрачната част от историята, която нейните предци са успели да превърнат в изкуство, което носи радост...

Сладкопойна черна птица, дете на реката и морето. Това означава името й, но така изглежда и душата й на сцената. Изящна, харизматична и истинска. И не е нужно да разбираш езика, за да усещаш болката, да чувстваш пулса й, да преживяваш вибрациите на гласа й, да попиваш всяко нейно движение...

Тя е певица, композитор, перкусионист, танцьор и личност, в чиито речник най-често използваните думи са родословие, потекло, памет, история, спомен. Всяка от тези думи е ключ и към миналото, и към бъдещето, но най-вече – към настоящето, в което все още има расизъм, ужасяващи социални контрасти и липса на каквато и да е справедливост.

Снимка: Даниел Димитров

Мирла Риомар (и Марсел Валес) в разговор с Даниел Димитров – за музиката и танца на черната птица, за детството и корените, за музиката като съпротива, за любовта на живота й и Барселона. И още: Страда ли, ако публиката не успее да разбере душата й на артист. Случвало ли се е да заплаче, докато пее. И защо никога не би запяла на английски...

Мирла, откъде идва това така поетично име, какво означава?

- Това е моето име по рождение, дала го е майка ми. Мирла означава сладкопойна черна птица. А Риомар е река и море, и това е моето артистично име, което аз си измислих сама по-късно. Моята религия е от Африка и според нея аз съм дъщеря на природата и нейните елементи – в случая, реката и морето. 

Музиката и танцът винаги ли са били свързани при Вас?

- Да, в афро-бразилската култура музиката и танцът винаги вървят ръка за ръка. Децата от малки започват да се учат на това и то е съвсем естествено.

На 12 започвате да композирате и да пишете песни. Запазихте ли нещо от детето в себе си досега?

- Така мисля... От малка слушам истории за моите предци и тези истории винаги много са ме вълнували. Свързана съм със земята си, хората и тяхната култура.

Когато бях дете, освен за по-добър живот, мечтаех един ден да мога да си изкарвам прехраната с музиката, наследена от моите предци. До ден днешен успявам да остана свързана с тази мечта. Започнах да пиша музика, благодарение на тази връзка, която е много силна за мен и ще я пазя в мен завинаги.

Казвате, че използвате музиката като форма на съпротива – срещу какво?

- Аз съм родена в столицата на един от най-големите щати на Бразилия (Баѝя е един от 26-те щата на Бразилия, разположен е в североизточната част на страната, административният му център е град Салвадор – бел. а.), който има дълга история на съпротивата от времето на робството. Музиката е била една от най-силните форми на съпротива на моите прародители.

Снимка: Даниел Димитров

В наши дни, в Бразилия, все още има расизъм. За хората, които живеят там, е много трудно да привлекат обществото внимание. Музиката е възможност да разкажеш историята си, да покажеш своята култура.

Страдате ли, ако публиката не успее да разбере душата Ви на артист?

- Не, защото смятам, че музиката е извън мен, извън нас. Тя идва свише. Тя свързва публиката с нещо духовно и с енергия, която е извън нашия контрол. Душата на моята музиката е в контакт с духа на моите прародители и предшественици. Въпреки тежкото си минало, те са изпитвали щастие, благодарение на музиката.

Какво Ви отведе в Барселона?

- Музиката (Смее се – бел. а.). И нуждата да правя музика, да я разпространявам. Както и любовта. Срещнах Марсел, моят спътник в живота, преди десет години в Бразилия и след това дойдохме в Барселона. Засега оставаме тук...

Любов и музика е добра комбинация. Как се запознахте?

Марсел: Да, любов и музика е прекрасна комбинация.

- Бях на парти с мои приятели. Марсел също беше там и, от дума на дума, стана ясно, че търси певец, с когото иска да започне нов проект. Уговорихме се да се видим още на следващия ден и да репетираме. Оттогава сме заедно. Завинаги (Смее се – бел. а.).

Марсел: По това време аз живеех в Бразилия, вече две години. Свирех в разни групи. Партито беше в Салвадор. Когато тя се появи, музиката спря, а тя застана зад перкусиите и започна да пее. Отидох при нея, представих й се, предложих й да се видим. Още на другия ден започнахме репетиции и досега сме заедно. Беше любов от пръв поглед. Все още нямаме деца (Смее се – бел. а.).

Случвало ли се е да заплачете, докато пеете?

- Много често. И докато пея, и докато слушам музика. Още от дете. Когато пиша музика, също плача...

Марсел: Понякога идва при мен и казва: „Марсел, написах нова песен“ и плаче...

- Това е хубава емоция, макар че идва от нещо тъжно. Същността на афро-бразилската музика е такава – страдание, трансформирано в радост.

Марсел: Един от най-известните бразилски композитори и поети Винисиус ди Морайс (Поет, драматург, композитор и певец, 1913-1980 – бел. а.) казва, че самбата е тъга, превърната в танц.

Снимка: Даниел Димитров

- Самба е ритъмът на Бразилия.

Бихте ли запяла на английски?

- Не, защото аз мисля на португалски и пея на португалски, както и на йоруба, който е афро-бразилски език. Това е езикът, който ме свързва с моята същност.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Родословие.

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

-... да споделя своята музика и своята история.

Джазменът Емет Коен: Шахът е като пиано – черни и бели клавиши, и безкрайни комбинации...
Анна Арко и нейният аутлет за емоции
Михаил Йосифов: Българският джаз става все по-разнолик, което е хубаво