Усмихвам се и се надявам, че моята светлина може да стигне и до други хора, и да озари живота им, казва той. Няколко хиляди бяха „озарени“ от безпощадната положителна енергия, от усмивката и най-вече – от виртуозния талант на Емет Коен. Неговото трио бе сред акцентите в програмата на джаз феста в Банско тази година.

Мнозина свързват името му с YouTube канала Live From Emmet's Place и с поредицата Masters Legacy Series, които, особено през пандемията, стигат до милиони хора по целия свят. Но срещата с него на живо е преживяване с неочакван край. И в Банско то се случи, благодарение на (не)планираното включване на Камелия Тодорова.

Нейното присъствие бе като заря след зарята –20-минутен кулминационен завършек на концерт, който показа, че няма разлика в класата на нашата изпълнителката и звездата от Харлем. А пътят от Ню Йорк до Банско е (почти) символичен, когато носиш музиката в себе си.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Отвъд музиката, той е личност, обречена на каузи и мисии, свързани с... музиката. Памет, приемственост, доверие, история, поука и развитие са думи, които описват същността на Емет Коен. Пианист – и шахматист със завиден рейтинг – осмислил света на черно-бялото и безкрайните комбинации, които, в крайна сметка, правят неповторим света на твореца...

Снимка: Даниел Димитров

Емет Коен, в разговор с Даниел Димитров – за „голямото несъответствие между по-старото поколение джазмени и младото поколение сериозни джазмузиканти“, за липсата на памет, за срещите с хора, които не знаят, че харесват джаз, за шаха и бързите победи. И още: Кое за него е най-сладкото бягство от реалността и проблемите. Днес някой дава ли му бонбонче като награда за добра работа. Никога ли музиката не е пречила на живота му...

Бързо ли се стига от Ню Йорк до Банско?

- Банско е в планината (Смее се – бел. а.). Знаете, че ние сме на турне. Така че вчера дойдох от Белгия, а утре замивам за Берлин. Аз много обичам да идвам в този район. Заради богатата култура, музиката, храната, архитектурата. И да бъда в подножието на тази красива планина, е истинско удоволствие. Веднага се отпуснах, когато пристигнах тук...

През 2020 година коментирате, че има „голямо несъответствие между по-старото поколение джазмени и младото поколение сериозни джазмузиканти“. Затова създавате проекта Masters Legacy Series – поредица от записи, изпълнения на живо и интервюта с майстори на джаза. Има ли го все още това „голямо несъответствие“?

- Да, мисля, че в наши дни има голямо несъответствие в културата като цяло, между старите и младите. И за мен това е мисия – да се почитат по-възрастните музиканти, които са много по-мъдри. Младото поколение е уверено в себе си и казва, че няма нужда от по-възрастните. Но това не важи за музиката. Представете си какво е да свириш с Рон Картър и Бени Голсън, Джими Коб, Джими Хийт и Джордж Колман – да бъдеш около тези музиканти и след това да чуеш историите им за Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Луис Армстронг... Това директно ме свързва със същността на музиката и чувствам, че мога да правя това, което правя сега – по-дълбоко, защото познавам историята от миналото.

За мен е важно да се върна назад, за да мога да продължа напред, в бъдещето. Затова трябва да се търси връзката с по-старите джазмузиканти, и след това да продължаваме...

Липсата на памет бич ли е за човека?

- Хубаво е да имаш памет, за да се учиш от грешките си. Можеш да се учиш и от грешките на другите. Знаете ли, не мисля, че невежеството е смелост. По-добре е да си подготвен. По-добре е да имаш знания. По-добре е да си образован и да споделяш тези знания. Всеки може да живее по по-смислен начин. Така ще е по-силно свързан с други човешки същества.

Освен пандемията, имаше ли друга специална причина да започнете с Live From Emmet's Place? Имаше ли други големи несъответствия...

- Знаете, че живея в Харлем, в Ню Йорк, и това е място с голямо историческо значение, свързано с много музиканти – като Фатс Уолър и Джеймс П. Джонсън, Мери Лу Уилямс и Телониъс Монк, Сони Ролинс и Дюк Елингтън. Тези хора са живели в един и същи квартал, около The Savoy Ballroom, където се провеждат първите първите интегрирани танци в Америка. Интегрирани означава черни и бели хора заедно. През 20-те години има забрана, която не ти позволява да излизаш, да пиеш, да купонясваш и да правиш разни неща. Затова се правят много домашни концерти, на които се събира цялата общност – от полицая до боклукчията. Това се случва преди 100 години и е много подобно на това, което стана по време на пандемията. Тогава си казах: Леле, отново сме в бурните, 20-те години, отново правим такива партита, но този път – дигитално. И каним света в нашия апартамент. И така се получи една много митологична връзка с историята. Осъзнах това, едва след като направихме няколко концерта...

Представям на света артисти от различни поколения – на място, където можем да свирим, да създаваме добро настроение и да разпространяваме любов...

Често ли срещата хора, които не са знаели, че харесват джаза?

- Да, много често. Хората си мислят, че не го познават или, че е нещо друго... Една от нашите мисии е да накараме хората наистина да обичат музиката, суинга, джаза. А също и радостта от джаза – мисля, че е важно да откриете тази радост в живота си, в даден момент...

Снимка: Даниел Димитров

Ние научихме много уроци от музиканти като Луис Армстронг, например, който имаше много тъга в живота си. Но след това, когато засвири на своя инструмент, всичко друго изчезва. Той превръща тъгата в радост и помага на хората, като повдига духа им. Аз вярвам, че джазът има силата да помага, да повдига духа и да прави този свят по-добро място.

Правите йога, спортувате, играете шах, карате ски, четете и отделяте време за приятели и семейство… Кое е най-сладкото бягство от реалността и проблемите?

- Не знам дали има бягство от реалността и проблемите, но определено музиката е нещо голямо. Това е един цял свят, в който можете да се пренесете докато слушате или изпълнявате. Пътуването също е голяма радост за мен – да виждам и да се срещам с интересни хора по целия свят. Определено, и спортът е важен за мен, за да се чувствам добре и да имам ясен ум. Имам и други интереси – много обичам да чета. Обичам просто да съм сред хора – да се уча от тях и да споделям момента. Това е много важно нещо и понякога помага да избягаме от проблемите си.

Добър ли сте в шаха? Коя е най-бързата Ви победа?

- Шахът е като пиано – черни и бели клавиши. Черно-бели парчета. И има безкрайни комбинации от едни и същи неща. Аз винаги казвам, че съм добър на пиано, не на шах. Но това е обучение през целия живот и наистина оценявам играта, психическото състояние и стратегията – рейтингът ми в chess.com е около 1400, ако това Ви говори нещо.

(Шахматният рейтинг е инструмент, който улеснява измерването на вероятното представяне на даден играч срещу друг опонент. Изразява се с число, което може да варира от 100 до безкрайност. Най-високият рейтинг, постиган някога от играч, е 2882 – бел. а.).

Стремите ли се към бърза победа? Или победата просто трябва да я има?

- Ако играеш с начинаещ, търсиш бърза печалба, но ако играеш с някой, който знае какво прави, тогава използваш теория и се опитваш да имаш по-добра позиция в дългосрочен план.

Когато учите пиано, между 3 и 6-годишна възраст, учителката Ви дава бонбонче след всеки успешен урок. Днес някой дава ли Ви бонбонче като награда за добра работа?

- Не (Смее се – бел. а.). Сега ми дават хубави вечери и хубаво вино. А аз харесвам истинската храна. В България вечерях чудесно. Това е като награда за музиката. Консумацията на страхотна храна е по-добре от бонбоните. Вече не искам бонбони (Смее се – бел. а.).

Казвате, че музиката и животът са „толкова взаимносвързани“? Никога ли музиката не е пречила на живота Ви? Казвате също, че всеки човек има нужда от нещо различно.

- Това е танц – между музиката и живота, и изкуството, и съществуването. Опитвам се да вложа всичко, което имам – в живота си и в музиката. Голяма част от живота ми е да пътувам и да посещавам различни страни и различни култури, и да виждам как музиката влияе на хората. Освен това, аз уча много, когато съм в Ню Йорк.

Снимка: Даниел Димитров

Наскоро работих върху Джели Рол Мортън (Американски рагтайм и джазпианист, 1890-1941 – бел. а.), който е живял в началото на 20-и век, и все още се опитвам да пренеса наученото на сцената. Искам да постигна нещо значимо и да внеса добри вибрации в света. Защото светът е тъжен и музиката може да помогне за изцелението на хората. И мисля, че това е разковничето за много неща...

Не спирате да се усмихвате, дори когато свирите. Към какво е ключ усмивката?

- Всичко зависи от човека. Обичам да се наслаждавам, където и да съм, да си прекарвам добре, да съм сред добри хора, да пътувам с невероятни музиканти и да свиря на красиви места. И за мен тези неща са достатъчни, за да ме направят щастлив. Затова се усмихвам и се опитвам да се насладя на момента, защото животът е кратък и мисля, че всички бихме могли да се усмихваме малко повече. Така че, ако усмивката ми помага на други хора да се усмихват, значи съм си свършил работата.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- Емпатичен.

Как бихте продължили изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича живота… И всички преживявания, които вселената носи. И се надявам, че моята светлина може да стигне и до други хора, и да озари живота им.