Във времена на социална изолация заради пандемията от новия коронавирус, стартирахме поредицата #ОстанетеСиВкъщи с известни български артисти - писатели, поети, музиканти, режисьори и актьори, които ще представят любимите си книги, филми и музика. Така че всеки да може да им се наслади - не само по време на самоизолацията вкъщи, но и винаги да може да намира вдъхновение в тях.
След като ви запознахме с любимите книги на Палми Ранчев, новият гост в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е писателката и поетеса Мария Лалева, авторка на стихосбирката "Не съм ви ближна" и романа "Живот в скалите". "Толкова много книги, за които все нямах време, се наредиха на нощното ми шкафче, на масата в хола, на бюрото до компютъра", споделя Мария Лалева, разказвайки ни за любимите си книги. Целите сме в слух.
Тази неочаквана "ваканция", като всяко неочаквано събитие в човешкия живот, първоначално предизвика у мен шок и дезорганизация в навиците, в емоциите, в плановете. Рязкото натискане на спирачките, когато караш с висока скорост, винаги е опасно. След първата седмица, в която жадно попивахме новини и всевъзможна информация за пандемията и след като премина първата почти истерична вълна от шеги и смях, което беше спасително за психиката на почти всички хора, си дадох сметка, че в условията на ограничения най-добре можеш да разбереш кой си и кои са хората до теб. Светът и животът навън вече нито пречат, нито помагат, нито ни спасяват от нас самите. Изведнъж се оказахме в ситуация, в която външният свят спря да ни замества, да ни изпълва със себе си, да ни подменя, да ни моделира. Той просто изчезна и останахме сами по себе си. Отвори се един огромен процеп във времето, една пауза, която трябва да напълниш със себе си. Стопкадърът на самия теб. Като във филма "Матрицата" - спираш в крачка, замръзваш и ето това е всъщност най-твоето аз. Най-после нещо те спря, за да се видиш. Започваш да се обикаляш в кръг, да се разглеждаш, да си задаваш въпроси и най-вече - да си даваш отговори. Ние, хората, сме издигнали в култ движението и мисленето, но не и чувстването. А сега е времето да чувстваш. Древните египтяни не са имали такъв култ към мозъка на човека и неговите функции, както ние в днешно време, те са вярвали, че същинският разум е в сърцето. И че там е връзката с духа. Приех, че коронавирус паузата е времето, в което животът ме принуждава да се погледна със сърцето. И да разгледам замръзналия свят извън мен пак с душата. Времето, в което мога да пообиколя стопкадъра си и да осъзная съдържанието не толкова с логиката и разума, а от гледната точка на душата и нейните истини.
Усещането, че имаш време за всичко е несвойствено за съвременния човек. Е, коронавирусът ни подари това време. Колкото и странно да звучи, оказа се, че свободата вътре дойде с несвободата отвън. И аз най-напред се зарових в нещата си за изхвърляне. И в буквалния, и в преносния смисъл. Чували с ненужни вещи, недокосвани с години, чували в ненужни спомени и емоции, които просто заемат място и ме спъват, привързват ме към миналото, което вече го няма. Оказа се, че паузата отвори място за много нови неща. Освен достатъчно време, установих, че имам и предостатъчно място след чистката. Започнах да харесвам оголените и подредени шкафове и пространстава в къщата си, освободените от старото пространства в мен. Толкова много книги, за които все нямах време, се наредиха на нощното ми шкафче, на масата в хола, на бюрото до компютъра.
"Анатомия на човешката деструктивност" на Ерих Фром. Тежко и бавно се чете, но аз обичам неговия систематичен подход на писане и извеждане на тезата, разсъжденията с препратки и доказателства, задочните му спорове, понякога със самия него. Все не ми стигаше време да я дочета.
Анджей Вайда с "Киното и останалия свят. Двоен поглед" - книга, която един прекрасен човек с дълъг стаж в киното ми подари преди година, но не успях да започна до днес. Обичам европейското кино, старото европейско кино, което следваше емоцията и умееше да я превеждаше на киноезик.
Довърших "Киносценарият. Основи на киносценаристиката" на Сид Фийлд. Целият занаят на писането на киносценарий на едно място. Безпощадният американски модел на работа за индустрия, практичен, точен, изчерпателен, подреден, проверен в практиката. Талантът не е достатъчен, както твърди авторът. Задължителен е, но не е достатъчен за добър сценарий.
Нарине Абгарян и "Да живееш нататък" - бях пропуснала тази нейна книга. Дойде й времето.
Книгата, която препрочитам в момента е "За любовта и други демони" на Габриел Гарсия Маркес. С други очи и сърце я чета. Маркес и Достоевски за мен винаги ще останат на най-горното стъпало в световната литература. Задължително е, поне за мен, да ги препрочиташ периодично.
Вижте още за любимите книги на Мария Лалева в Ladyzone.bg.
