„Всеки ден се случва по едно малко възкресение вътре в нас – в всеки въпрос, за който не сме готови или се страхуваме да си дадем отговор, или с всяка болка, която сме длъжни да прескочим, за да продължим напред по-силни. Всеки ден е възкресение”. Това каза в рубриката „Седмица на духа” в „Тази сутрин” по bTV поетесата и писател Мария Лалева.
По думите ѝ обаче чакаме дати и празници, защото „не обичаме винаги да си задаваме въпроси”. „Не обичаме свободата на избора си, обичаме си затворите”, смята тя.
Мария Лалева е категорична: „Трябва да започнем да се обичаме”. „Човек като се обича, започва наистина да човърка в себе си. Този път е процес и не е нужно да чакаме празници”, убедена е тя.
В разговора тя коментира и темата за предателството и откъде идва силата да простиш.
„Силата идва отвътре, от собственото ти желание да не позволиш раната, която е оставил предателят или наранилият те, да те победи. Да не позволиш следващото доверие, което ще се случи да дадеш на някой друг, да бъде по-малко заради страха ти от нова рана. Прошката е процес на самонадскачане. Закърпваш егото внимателно, нека белегът стои. И в „Живот в скалите” съм казала, че голямата сила на този, който е оцелял, е да гледа белега си без спомен за раната. Имаш го, но не те боли и продължаваш напред”, каза Лалева.
„Хората се променяме. Колкото да бягаме и от любовта, и от промяната, тя винаги е една крачка пред нас и ни чака и на прав път, и на завоя. Някак си ще се сблъскваме, затова е по-добре да я приемем. Това е свободата на нашия избор”, заключи тя.
След успеха на първото издание на „Седмица на духа“ през декември 2015, рубриката се превърна в традиция в дните около най-светлите български празници. Отвъд злободневните теми и вълнения от деня, екипът на „Тази сутрин“ за пореден път осъществява инициативата с цел да насочи светлините на прожекторите към хората с кауза и послание и непреходните житейски въпроси.
