Той принадлежи към онова поколение европейски артисти, които не следват праволинеен път към киното, а го откриват почти случайно, но после упорито го извоюват...
Роден във Франция, израснал в Хамбург, той първоначално се насочва към театъра не от призвание, а от практичност – като лесен начин за добра оценка в училище. Започва процес, който самият той описва като „пътуване“ – серия от неуспешни кандидатствания, близо двайсет прослушвания и паралелна кариера като модел, преди да бъде приет да учи актьорско майсторство във Виена.
Разказва, че е първият актьор във фамилията, нарича себе си отцепникът: „Родителите ми много ме подкрепят и смятат, че е важно човек да прави нещо, което обича, и в което е добър. Според тях и двете са налице, затова застават напълно зад мен“. Семейната среда очевидно има своето значение за историята, която този (не)малък рус принц гради с безотказност и във възходяща посока.
Днес Енцо Брум е част от международния актьорски състав на „Мълчаливият приятел“ (Silent Friend, 2025) – новият филм на Илдико Енеди. Това е режисьорката, спечелила „Златна мечка“ за „За тялото и душата“ (On Body and Soul, 2017 – бел. а.). Новата ѝ продукция, представена в конкурсната програма на кинофестивала във Венеция (2025) проследява три различни човешки истории, развиващи се в началото на XX век, 70-те години и съвремието – всички свързани чрез присъствието на едно гинко дърво в ботаническа градина.
В този необичаен кинематографичен свят, където растенията не са просто фон, а носители на собствена чувствителност и перспектива, Брум играе Ханес – млад мъж от 70-те години, чиято вътрешна трансформация започва с привидно простия акт на наблюдение на едно растение. Историята му е част от по-широкия разказ за човешката нужда от свързаност – с другите, с природата и със самите себе си...
Парадоксално, именно чрез тази „тиха“ роля актьорът се изправя пред едно от най-големите предизвикателства в началото на кариерата си. След участие в динамичен комедиен сериал, той попада в кино, което изисква обратното – минимализъм, вътрешна концентрация и доверие в неизказаното. Както сам признава, тук задачата не е да „играеш“, а да съществуваш – да оставиш мислите и тялото да говорят вместо думите.
Брум е в момент, в който все още определя себе си като начинаещ, въпреки че в лентата на Енеди стои до имената на Тони Люн Чу-Уай или Луна Ведлер, и поставя въпроси за възприятието, самотата и границите на комуникацията. Движение между личното и професионалното – от случайното начало в театъра до усещането да бъдеш наблюдаван от „мълчаливо дърво“, от трудността да изградиш връзка до необходимостта да приемеш множеството версии на самия себе си.
Говори спокойно, почти плахо, но с ясното съзнание, че актьорството за него не е просто професия, а процес на непрекъснато търсене – на форма, на истина и на връзка...
Енцо Брум разговаря с Даниел Димитров – за пътя от случайния театър до киното, за трудността да „играеш тишината“ и за връзките между хората, природата и самите нас, за самотата и порастването, за невидимите връзки между хора и растения, и за уроците, които „Мълчаливият приятел“ оставя отвъд думите, за несигурното начало, многото откази, различните версии на себе си и смелостта да търсиш своя път в киното, за работата с Илдико Енеди и за хаоса.
Знаете ли, че здравецът/мушкатото е едно от най-разпространените растения в България? В София може да го срещнете на много места...
- Да. И има значение в българската история. Символ е на здравето е, нали? Знаех, че съществува, но нямах конкретно мнение за него. В моя опит това е цвете, което в Германия по-скоро е свързано с по-възрастните хора… Здравецът/мушкатото е „ретро“ цвете. Мисля, че и във филма се споменава, че е по-скоро необичайно младите хора да харесват здравец, но според мен е красиво и готино.
Как попаднахте във филма на Илдико Енеди? Според някои критици това е странен филм...
- Направих едно прослушване през 2023 г., но то нямаше нищо общо с актьорството. Просто трябваше да отговоря на три въпроса. Записах видео, отговорих и го изпратих онлайн... В началото на 2024 г. ми предложиха друга роля във филма – ролята на Петер, който има афера с Гундула. Приех и първоначално имах тази малка роля. После се явих на кастинг за друг филм, но със същия кастинг директор – Нина Хаун, но не получих ролята. Тогава обаче те прецениха, че съм по-подходящ за Ханес. Направих ново видео за Ханес и получих ролята. Беше доста дълъг път...
Преди това, бях гледал филма „За тялото и душата“ и знаех за Илдико Енеди, но не се бяхме срещали преди. За мен това беше много, много интересно преживяване.
Филмът работи с много фин, почти „тих“ емоционален регистър – как се играе подобна тишина?
- Това е добър въпрос и за мен беше най-голямото предизвикателство. Аз съм начинаещ и нямам толкова много опит на снимачната площадка. Преди това бях участвал в комедиен сериал за Amazon Prime – германска комедия с много текст, бързо темпо, много диалози и съвсем различен стил на игра от „Мълчаливият приятел“, където има толкова много тихи моменти (През 2024 г. Енцо Брум участва в сериала Viktor Bringt's – бел. а.).
https://www.youtube.com/watch?v=72SfEyxoZrA
Тук основното е просто да съществуваш в героя, в този момент. Да правиш много малко и да се довериш на мислите си, на тялото си – че то изразява достатъчно, без да „играеш“. Това е много трудно. Опитах се да израсна в този стил на игра, който беше нов за мен. Това е процес...
В „Мълчаливият приятел“ прескачането в различни години е много интересно за зрителя, на как беше за актьорите?
- Аз участвах само в 1972 година. Когато снимах, работех само върху тази линия. Нямам сцени с Тони Люн Чу-Уай или Луна Ведлер, защото те са в други времеви линии.
Но между героите има някаква „невидима“ връзка…
- Да, но това го осъзнах едва когато гледах филма. По време на снимките се фокусирах единствено върху частта от 1972-а.
Филмът проследява човешки съдби през погледа на едно дърво. Как това променя перспективата Ви като актьор?
- Винаги съм знаел, че растенията са живи същества, но никога не бях се замислял толкова за това, че те възприемат света и имат собствена форма на възприятие. Филмът ме научи и продължава да ме учи, че растенията живеят сред нас и имат свой собствен свят. Трябва да се вслушваме повече в тях и да не приемаме само нашата гледната точка като единствената валидна, а да живеем с повече уважение и любов към същества, които не могат да се изразяват с език...
Бихте ли участвал в такъв филм, ако не вярвахте в тези неща?
- Да, мисля, че да... За един актьор винаги е интересно да навлиза в различни реалности и да разбира как мислят хората, дори когато това е много различно от него самия.
Какво означава за Вас „връзка“ в този филм – между хората, природата, времето?
- Мисля, че моят герой Ханес е аутсайдер. Всички герои са такива и се опитват да се свържат помежду си, със света, с другите хора, но и с растенията.
Филмът е за опита за свързване, за провала на връзката и комуникацията – как да общуваш с друг човек, дори с растение. Това е в основата.
Доколко „Мълчаливият приятел“ е филм за самотата и доколко – за принадлежността?
- Ако вземем Ханес, той е много самотен. Идва от ферма и се мести в града, опитва се да се сближи с Гундула, но това му е трудно. Все още не е готов, не е стигнал до този момент. Чрез историята със здравеца/мушкатото той израства, става по-зрял, учи се да поема отговорност, да поставя граници. Така, някак си, успява да се превърне от много самотен човек в някой, който е способен да започне да се свързва с други хора и дори с растенията.
Какво кино Ви вълнува като зрител в момента?
- Много харесвам „Мълчаливият приятел“ – заради бавното темпо и това, че не е воден толкова от сюжет. В ежедневието си постоянно съм на телефона – социални мрежи, Instagram, TikTok – всичко е бързо, накъсано...
Затова ми харесва да оставя телефона и да се потопя в емоционалния свят на героите. Харесва ми, когато филмът създава друга реалност. Не ми е нужно да виждам отново собствената си реалност на екрана.
Къде виждате своето място – в авторското кино или в по-комерсиални проекти? Казахте за сериала, който е комерсиален...
- Да, комерсиалните проекти вече съм ги пробвал. Желанието ми е определено към артхаус киното. Но съм още в началото, искам да експериментирам, да се развивам като личност и актьор. Бих участвал във всичко, ако сценарият е добър и харесвам хората, които работят по него.
На 29 сте, а на колко се чувствате?
- На 15. Не! Сериозно, може би на 25.
Колко версии на себе си носите едновременно и коя от тях е най-близо до истината?
- Това е доста дълбок въпрос.
Мисля, че имам много версии и всички са истински.
Чудесен отговор. Измъкнахте се лесно. Илдико Енеди казва, че повечето дървета са доста интровертни и никое от тях не е твърде приказливо. Но ако Вашият живот беше наблюдаван от едно „тихо дърво“, какво би видяло то днес?
- Днес това дърво би видяло някой, който е наистина много уморен, не е спал достатъчно последните дни, бил е доста нервен вчера и днес е изтощен. Но е в добро настроение и е любопитен какво може да донесе бъдещето.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Хаос.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Страданието. Понякога усложнявам нещата повече, отколкото са, и прекалявам с мисленето… Но го казвам и на шега – да се знае, че се смея.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
