Той вероятно принадлежи към онези актьори, които не просто изпълняват роли, а постоянно пренаписват собственото си присъствие на екрана. Роден в семейство с дълбока връзка с киното, неизбежно носи наследство, но разговорът с него показва нещо по-важно – съзнателен опит да се дистанцира от готовите идентичности...
Брено Плачидо говори за ролята като за процес, в който актьорът трябва да „изчезне“, за да позволи на персонажа да съществува – не просто като функция в историята, а като жива, противоречива човешка фигура. Именно затова за него силата не се крие в демонстрацията на увереност, а в готовността да бъде уязвим, несигурен, отворен и дори неудобен пред камерата.
Тази чувствителност присъства и в участието му във „Аврора“ (част от програмата на 30-ия „София филм фест“) – филм, в който вътрешният свят на героя е по-важен от външното действие. Плачидо подхожда към ролята не като към задача, а като към пространство за преживяване, в което въображението и емоцията се срещат в реално време.
Извън професионалните дефиниции, той остава артист, който търси развитие не чрез идеалния образ, а чрез приемането на несъвършенството. В този смисъл, пътят му изглежда по-малко като изкачване и повече като процес на освобождаване – от очаквания, от наследства, от самия себе си...
Брено Плачидо разговоря с Даниел Димитров – за приликата с баща си Микеле Плачидо и как попада в българска кино продукция, за любовта, ролите, (не)съвършенството, уязвимостта и умението да се отваряш все повече към хората.
Попаднах на едно интервю с Вас отпреди точно десет години: Приличам на баща си, но съм мамино момче. С годините, успяхте ли да опазите чувството си за хумор и нормалността, колко и условно да е това понятие?
- Не, мисля, че подобрих чувството си за хумор. Имаше период, в който бях наистина много сериозен, много несигурен, но се научих да превръщам това в лекота.
През 2014 г. казвате за филмовата индустрия – „красиво е, дори светът да е ужасен“. Случайност или закономерност е за един италиански актьор да попадне в български игрален филм и красиво ли беше по време на снимките? Красив ли е според Вас финалният резултат?
- Още не съм гледал филма, така че не знам дали крайният резултат е красив. Но съм много щастлив, защото понякога нашата работа е много случайна. Режисьорът Джеки Стоев е видял моя снимка и е поискал да участвам във филма. Дойдох тук на кастинг, срещнахме се и бях много отворен към това преживяване. За мен това беше първият път в България и мисля, че свършихме добра работа с възможностите, които филмът имаше.
Главен персонаж сте в любовна история. Присърце ли Ви е подобна роля?
- Сантименталните ценности и етиката могат да са ми близки, но аз не съм персонажът, разбира се. Това е измислен герой...
Какво означава любовта за Вас днес, в този момент от живота Ви?
- За мен любовта е синоним на грижа и свобода. Свободата в смисъл, че ако обичаш някого, не го притежаваш – този човек е свободен да бъде себе си. Можеш да обичаш, просто като присъстваш и се грижиш за някого.
Кое е по-важно за Вас – да бъдете разпознаваем като актьор или да се променяте до степен, в която зрителят почти не Ви разпознава?
- Уау. Не знам. Харесва ми, когато зрителят не ме разпознава в реалния живот, защото това означава, че съм добър актьор, че съм се трансформирал добре. Но нямам нищо против да бъда разпознаван като талантлив артист.
Така че и двете неща са важни, бих казал. Хубаво е да бъдеш разпознаван и заради двете.
Избирате ли роли, които Ви изправят срещу Вас самия или такива, зад които можете да се скриете?
- Опитвам се да избирам роли, които са предизвикателни, и чрез които мога да науча нещо повече за човешката природа, и наистина да се трансформирам, като оставя персонажа да живее чрез мен...
Случи ли се това в „Аврора“?
- Да. Това е въображаем процес. Опитваш се да живееш истински във въображението на историята на персонажа, а след това живееш в момента с емоциите, които се случват на снимачната площадка. Така че всичко е много въображаемо и емоционално.
Винаги се опитвам да се свържа с емоциите си, но и с персонажа, така че се опитвам да забравя за Брено, за актьора, за ролята. Опитвам се просто да живея като актьор на снимачната площадка.
През 2019 г. казвате: „Стремя се към съвършенство, дори да не вярвам в него“. Как изглежда съвършеният Брено и дали все още се стреми към идеалния образ, дори да не вярва в него...
- Бих казал, че може би истинското съвършенство се крие в приемането на несъвършенството. Съвършенството не съществува за мен, поне не като нещо симетрично. Може би едно цвете може да бъде съвършено, не знам... Чувствам, че приемането на несъвършенството е много важно, защото ти дава повече свобода и отвореност.
Нямам идеален образ за себе си. Опитвам се да се уча всеки ден. Опитвам се да се развивам, така че просто следвам опита. Не искам да завися от някакъв образ.
Какво Ви се отдава повече – да изглеждате силен на екрана или да бъдете слаб?
- Не слаб, а уязвим, защото силата се крие в уязвимостта. Така че бих казал уязвим. Винаги искам да бъда уязвим и да изследвам уязвимостта, защото именно там е горивото на артиста. Искам да я откривам. Тя е много ценна, но може да бъде и плашеща… Даже по-скоро не плашеща, а неудобна. Но трябва да се научиш да бъдеш в този дискомфорт.
През 2017 година казвате: „Сега гледам хората по-внимателно, трябва да гледаш отвъд външния вид“...
- Бил съм мъдър (Усмихва се – бел. а.).
Какво искате да видят хората отвъд Вашия външен вид?
- Бих искал да оценят работата ми, артистичното ми изразяване. Това е, което бих искал. Бих искал да се свързвам с хората чрез работата си.
С времето по-открит или по-затворен ставате към хората, които не познавате?
- Ставам по-отворен. Преди понякога се страхувах да се разкрия твърде много, но сега се чувствам по-комфортно с това да бъда уязвим и дори да се чувствам неудобно. Това ми дава отвореност. Освен това се уча много от другите хора – това е много важно. Твърде голямото его е лошо. То затваря човека...
Дебютирате в киното, в Romanzo Criminale, заедно с баща си, когато сте на 13. Помните ли първия му съвет по повод този Ваш дебют?
- Никога няма да забравя как на снимачната площадка той ми казваше: „Никога не стой зад мен, винаги стой пред мен, когато обяснявам сцената, за да можеш да видиш кадъра“.
(Става и започва да имитира баща си и себе си по време на снимки – бел. а.).
Аз бях 13-годишно дете, той обясняваше сцената, а аз стоях някъде… И той ме хвана и каза: „Не, трябва да си тук, за да виждаш какво казвам“. Така че винаги искаше да гледам. Да стоя отпред, не отзад!
Когато бяхте в София през октомври 2025 г. споделихте, че с баща си говорите за храна, кино и футбол. Това ли са любимите Ви теми изобщо?
- Обичам да говоря за човешки права, за музика, книги, изкуство, статии. Обичам да говоря за света, за живота, за философия, психология. Да, за всичко това...
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Ексцентричен.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Живота.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
