Агенция Ройтерс публикува фоторазказ за една от най-необичайните прояви на коронавируса – т.нар. „дълъг COVID“. В материала различни хора, които вече месеци наред усещат ефектите на болестта, разказват за състоянието си. Много от тях се сблъскват и с неразбирателство от страна на здравни специалисти.
55-годишната Тереза Домингез била на седмичния си пазар в малко градче край Мадрид, когато изведнъж осъзнала, че обикаля безцелно из магазина. Тя била объркана и нямала никаква представа защо е там.
Домингез платила, каквото имала в пазарската си кошница и се прибрала.
Заради постоянната „мозъчна мъгла“, както я описва тя, Домингез не може да се концентрира. Тя изпитва постоянна умора дори от най-обикновените ежедневни задачи. Чувства се така от март 2020 година, когато инфекцията й от коронавирус била диагностицирана като „пост-COVID синдром“ или по-познатото „дълъг COVID“.
„Физически се чувствам като 91-годишната си майка“, казва Домингез, която е в болничен от ноември насам.
Скорошно проучване, проведено от страна на Испанската асоциация на личните лекари, е установило, че от 2120 интервюирани пациенти, 1843 имат симптоми, съпоставими с коронавируса. Типичният профил на човек с „дълъг COVID“ е 43-годишна жена със средно 36 симптома.
Докато по-тежките COVID инфекции засягат по-често мъжете, дълготрайният ефект е по-скоро върху жените, които представляват около 80% от случаите.
42-годишната Амая Артика страда от перманентна умора, ежедневна повишена температура, безсъние и постоянни замъглявания на ума. Тя не може да работи заради тези симптоми, макар много да обича работата си в детска ясла. Заразява се с коронавирус още при първата вълна заболяването.
„Личният ми лекар изключително много ме подкрепя, но не всички са така. Един специалист ми каза да спра да меря температурата си и да не й обръщам внимание, защото „всичко било в главата ми“, казва Артика.
Педро Санчез-Висент е на 56-години и организира събития. Той прекарва 100 дни в интензивно отделение и интубиран, след като се заразява с коронавирус през март 2020 г. Изпитва симптоми на „ментална мъгла“, парестезия (мравучкане на крайниците), има проблеми със слуха, конюктивид и очен херпес.
„Когато се прибрах вкъщи, семейството ми беше купило нов фотьойл като изненада за мен. Общо взето живея в него през последната година. Дори спя в него нощем, защото не мога да дишам в легнало положение“, казва той.
44-годишният Хорхе Мартин не е ходил на работа повече от година заради „дълъг COVID“. След като се заразява с вируса, той развива двустранна пневмония. И сега Мартин се бори с конгнитивни и физически проблеми.
„Не съм си представял, че на тази възраст ще ходя на рехабилитация и ще използвам подобни средства. Но те ми помагат с физическите болки и дават някакъв отдушник за стреса ми, след като погледна календара и осъзная, че е минала една година и още не съм се възстановил“, казва той.
Диез признава, че се чувства като новобранец на работа, макар да има 20 години опит. Тя си е създала специална рутина, с която запомня дейностите си и ги върши автоматично. Въпреки това се чувства, че „дългият COVID“ е отнел част от идентичността си.
„Първия път, когато се опитах да плувам в басейна си, беше изключително стресиращо. Свърши ми въздуха и изпаднах в паника, трябваше незабавно да изляза“.
Анна Кемп се отказала от любимите си неща – танци, плуване и ежедневните си разходки заради постоянната умора, която усеща. Здравословното й състояние оказало влияние и върху общуването й – тя не можела да говори на толкова добре на испански колкото преди и спряла да гледа по-сложни телевизионни предавания, защото не може да следи историята.
„Когато за първи път успях да стигна до парка близо до дома ми, имах чувството, че летя. Той се намира само на няколко метра, а аз трябваше да седна да си почина“, казва тя.
44-годишната Нурия Сепулведа се разболява през март 2020 г. Тогава посещава на няколко пъти спешното отделение за различни симптоми, като накрая е диагностицирана с двойна пневмония, кървене в червата и уроинфекция.
Когато за първи път прави опит да се върне на работа през ноември, умората я смазва.
„Три часа работа ми се струваха като 12-часов работен ден. Когато за първи път усетих, че умората се отдръпва, извадих колелото си. Беше 28 септември и никога няма да го забравя – това беше първият ден, в който можех отново да спортувам. Разплаках се“, казва тя.
Според официалната информация на СЗО един на всеки 10 пациента с коронавирус се чувства зле в продължение на 12 седмици след заболяването. Но има и такива, при които симптомите остават още по-дълго.
