Музикантите от Gadjo Dilo свирят джипси джаз, овкусен с гръцки „подправки“, което е неизменна гаранция за купон по време на концерт. Така се получи и на джаз феста в Банско тази година. Представянето на артистичния секстет от южната ни съседка се превърна в най-коментираното шоу на фестивала. Още същата вечер, за вокалистката Илиана Цапацари и нейната група се говореше в магазини и заведения. Дори баби, насядали на пейки пред къщите си, бяха дочули за „гръцкото момиче с бялата рокля, което пеело много хубаво“, и се тюхкаха, че не са отишли до площада, за да го видят на живо.
Формулата на успеха за Gadjo Dilo е простичка. Те не просто свирят и пеят, а общуват с публиката. Формацията стъпва на микс от музиката на легендарния Джанго Райнхард от 50-те години и гръцки джипси песни. А това, което ги държи вън от традиционното фолк звучене, е джаз саунд, възпроизведен от китаристите и приятели от детството Сотирис Помоноси и Костас Митропулос, Йоргос Цяцулис – акордеон, Йоргос Рупос – акродеон, и цигуларя Сергиос Хрисовицанос, който е и съпруг на красивата Илиана. Всъщност, преди 6-7 години тя се присъединява последна към останалите. За да сложи финален щрих в тази изцяло мъжка компания. Уют, разбирателство и хармония има в това 6-членно „семейство“, което без да има цигански корени, носи ритъма, страстта и топлината на циганския свят.
„Трябва да идваме по-често в България, за да направим нещо общо с български музиканти. Защото ние идваме тук веднъж на шест години“, констатира с усмивка Илиана. Усмивка, която не слиза от лицето й докато пее, докато говори с непознати, докато върви по улицата. И докато, в продължение на половин час след шоуто, раздаваше автографи и говореше с новите си фенове. Нейното обяснение за магията на Gadjo Dilo е, че колегите й „не свирят като роботи, а имат душа“. Допълва, че в началото те са започнали да свирят единствено от любов към музиката, каквото е било и в първите години на нейната кариера като певица.
С Илиана от Gadjo Dilo – за музиката и любовта, за катаклизмите и живота след тях, за семейството и ценностите.
- Имаш много хубаво българско име. Кой ти го даде?
(Смее се – бел. а.) Майка ми, която е гъркиня. Нищо не се знае, може да е имала връзка с някой българин и да ме е кръстила на него в името на добрите спомени.
- Бедствията, които бушуват в Гърция, влияят ли по някакъв начин на един толкова артистичен човек като теб?
Винаги се отразяват тези процеси. И в миналото, и днес, е имало трудни ситуации, хората никога не са се чувствали в безопасност и никога не са били свободни.
Суингът е бил най-популярен между двете войни, по време на тежка политическа, икономическа и социална криза. Но изкуството и музиката, в частност, имат тази привилегия – да сложат успокояваща ръка на рамото ти.
- А кой трябва да сложи успокояващата ръка на рамото на артиста? Защото и той сигурно има нужда от това.
Това е самото изкуство. Целият живот. Съществуването ни. Артистите са много по-чувствителни за нещата, които се случват наоколо. Тя сякаш имат антени.
Природните бедствия винаги ги и имало. По-тъжното е, когато стават в резултат на човешка намеса и тръгват от ръката на човека. Научно е доказано, че човечеството върви към екологична криза, но някакви големи клечки се правят, че това не е така и не го разбират.
- Твоята музика е любов, или поне аз така я усещам. Какво е за теб любовта, отнесено към репертоара, който изпълняваш?
Това са радостта и греещото слънце. Джипси музиката има това качество – да бъде много отворена, защото е суинг. Но в същото време няма нищо общо с американския джаз, има едно по-мрачно чувство, което прилича на старата народна гръцка музика. Има този сладко-горчив вкус. Затова от едната страна са радостта и слънцето, но от другата страна – малко си поплакваме, докато я слушаме. То е като в живота – бабата умира, но се ражда внуче... Горчиво и сладко...
- Къде е изворът на любовта, която излиза от теб – докато си на сцената, докато си говорим, докато вървиш по улицата...
Не знам. Може би е в семейството. Родителите и сестра ми са удивителни хора, но от шест години аз вече имам свое семейство, имам и 4-годишен син. Това само по себе си е голяма радост.
Родителите ми обичат музика, но не са музиканти. Моят чичо свиреше на бузуки. Съпругът ми е цигулар и е част не само от сърцето ми, но и от Gadjo Dilo. Неговите родители също са музиканти и всеки в тяхната фамилия владее някакъв инструмент.
- В Gadjo Dilo изпълнявате и авторска музика...
Да, това е вътрешна необходимост. Ние не сме създали нов стил в музиката, а уникален звук, защото това идва от съчетаването от старото и новото.
- И очевидно това съчетание е успешно, защото в Банско се получи абсолютна химия между вас и публиката. Така ли ви приемат навсякъде по света?
Не мога да кажа за хората. Понякога ми се струват разсеяни, понякога явно си мислят за разни други неща. Затова не знам дали публиката се чувства добре... Мога да кажа, че ние се чувстваме по един и същи начин. Защото моята работа не е просто да пея, а да общувам с хората.
