„Щастлива съм, не съм уморена“. Думите са на Камелия Тодорова, веднага след рецитала, с който даде силен старт на джаз феста в Банско. За пореден път изпълнителката демонстрира завидна форма, стил и добро настроение. Освен многото положителна енергия, която раздаде на публиката, този път обичаната изпълнителка донесе със себе си и много новини – както лични, така и професионални.
Най-сладката вест бе за бебето Ида, с което я е дарила дъщеря й Мириам. Тънкото чувството за хумор и способността да бъде винаги различна, не отстъпват и сега – и Камелия Тодорова е не просто "баба", а "бабхен".
Редом с емоциите около новия член на фамилията, тя не спира да изненадва с нови проекти. След успешните концерти с Рут Колева и Милица Гладнишка, Камелия Тодорова ще има свой самостоятелен спектакъл изцяло с български песни, на сцената на театър „Азарян“ в НДК. В момента записва нови и стари песни в ново звучене, а междувременно е започнала работа и по автобиография.
Камелия Тодорова – за новата радост в живота й – малката Ида, за авторитетите и историята, за Лили Иванова, за предстоящия й концерт-спектакъл с изцяло българска музика, за чалга културата, за книгите, които чете в момента, и за спомените, които е започнала да записва.
- Г-жо Тодорова, честито за новия член на семейството Ви – малката Ида.
Благодаря. Когато дъщеря ми Мириам роди на 12 юли, мои роднини предложиха да ми казват "бабхен", защото "баба" не ми е толкова симпатично. А и за да има немски отенък.
Бебето не е кръстено на мен, защото в нашата фамилия не се кръщаваме на нас си. Още майка ми е започнала с тази традиция относно мен.
Сега отивам да видя Ида. На раждането присъства Рахел (другата дъщеря на Камелия Тодорова – бел.а.), която е и кума на Мириам.
- Ще пеете ли на малката Ида?
О, не знам дали ще й пея. Не знам какво ще ми разрешат да правя. (Смее се – бел.а.)
- Всеки път, когато говорите за джаз, неизменно споменавате името на Людмил Георгиев (1930 г. - 2003 г.). Със сигурност, той липсва на джаз феста в Банско, има ли все още личности като него, днес, през 2019 г.?
В моята биография той съществува от ранното ми детство, затова аз не мога никога да го забравя. Второ, той съпътства моята кариера изцяло. И трето – не трябва да се забравят хората, които са положили основите на тази музика в България, защото Людмил Георгиев е един от тях.
Старото поколение музиканти бяха много по-различни, и повечето от тях вече ги няма, освен Милчо Левиев. Марио Станчев е в чужбина.
Не трябва да се забравят големите артисти на България, и не става въпрос само за музика. Смятам, че един ден след като те починат, има един ден поклонение и после все едно не са съществували. И това е масово в България – не се поддържа имиджа на големите имена и историята на изкуството.
- Казвате, че в България се създава музика за публиката, а не музика, която да образова публиката. Тази тенденция необратима ли е?
Може би с времето ще утихне, но в момента има някакъв пик, който не е само у нас. Въпреки всичко, навън хората си пазят традициите – по отношение на историята – на нацията, на музиката, на литературата. Затова те не просто хвърчат по новото, което се появява, а пазят и това, което е преди тях.
- Чалгата като естетически критерий ли е най-големият проблем на българската култура?
Първо, "чалга" не е българска дума и не означава това, което носи като послание. "Чалга" е надсвирване. За какво надсвирване говорим? Има само копиране, и то лошо, да не говорим за текстовете. Какво послание може да има в „Твоите гърди са близо една до друга“? И медиите нищо не могат да направят по въпроса, защото те започнаха рекламата. Три-четири поколения израснаха и се възпитаваха с тази музика. Появиха се „големи“ звезди, които създадоха чалга лайфстайл. Ето вижте, дори това понятие – "чалга лайфстайл", е объркано и като стил, и като език.
- Подготвяте концерт с изцяло българска музика. Ще има ли нови песни?
Ще има само авторска музика с мои нови и стари песни, като всички ще бъдат с нови аранжименти. Ще бъде като моноспектакъл, с малък нестандартен оркестър.
- Това събитие има ли връзка с мечтата Ви да направите моноспектакъл в театър „Азарян“?
Да. Това е, но повече не искам да издавам. Посланието е „Любов“.
- През 2014 г. казахте, че в България има само един артист, който умее да се продава, и това е Азис. Какво мислите сега, пет години по-късно?
Другият, който умее да се продава, е Лили Иванова. Пет години по-късно остана само Лили Иванова. Аз не се старая да я догоня, защото моята публика не е толкова голяма и масова. Съжалявам, че хората, и особено младото поколение, не познават моята музика. Разпознават ме повече, когато пея на английски, отколкото на български.
- Но пък е голям комплимент, че Лили Иванова няколко пъти Ви е посочвала като певица, която уважава.
Да, с нея се познаваме много отдавна. Имали сме общи приятели и сме поддържали връзка чрез музикантите около нея. Всъщност, още от дете съм обградена от музиканти, без никога да съм смятала, че ще стана певица, просто се интересувах от музика.
- Малко хора знаят, че сте учила в техникум по дървообработване и вътрешна архитектура. Връщате ли се към тези неща по някакъв начин?
Не, освен че имам един много хубав спомен и отношение към вътрешния дизайн, включително – сценични декори и обзавеждане. Всъщност, това е много важно, защото аз сама подбирам тоалетите си, шия ги. Не винаги мога да намеря по магазините това, което искам. Обичам да съм различна, въпреки че мога да си купя и нещо евтино, но на мен то стои различно.
- Бих искал да задам въпрос, който с притеснение отправям към други изпълнители: Какво четете в момента?
Чета няколко неща едновременно – книга за Коко Шанел и Марлон Брандо, и автобиография на Даян Кийтън.
Наскоро попаднах на книгите на поета Кирил Христов. Открих го в Германия случайно, когато ходих на сватбата на дъщеря ми. Бях удивена от неговата книга „Затрупана София“ и се чудя, защото това не се изучава в училище.
Отново в Германия попаднах и на „Семкарчето милионер или възкръсващият евреин“ от Христо Ярловски. Той разказва за Ангел Куюмджийски, най-богатия човек, излязъл от Самоков, смятан за прототип на Борис Морев, главния герой от романа „Тютюн“ на Димитър Димов.
- Самата Вие също пишете...
Започнах да пиша мемоари. И някой ден ще ги издам.
