За първи път български изпълнители са сред артистите на Music Works International. Агенцията работи с най-големите имена в джаза като Дейвид Санборн, Бранфорд Марсалис, Амброуз Акинмусир, Крис Потър, Крисчън Макбрайд, Дейв Холанд, Кърт Елинг. Сред тях вече е създадената през 2016 г. формация на Христо Йоцов.
„От 35 години съм в полето на джаза, минал съм през какво ли не, но за първи път получавам такова внимание“, споделя именитият ни барабанист и композитор. Той е в основата на Jazz Cats, което по думите му е жив организъм от четири котешки характери, а те са по-важни дори от свиренето. От това пък зависи дали проектът ще оцелее и дали скоро ще има трети албум.
Другите трима в „Джаз котките“ са един от ней-изявените ни басисти Димитър Карамфилов, завършилият Бостънската консерватория пианист Любомир Цанев и Арнау Гарофе Фарас – испански саксофонист, натурализиран българин, учил в Холандия, срещнал любовта на живота си в Азия.
Христо Йоцов – защо да си музикант в днешно време означава много повече от това само да свириш, защо след Милчо Левиев и Марио Станчев все още не се появило друго голямо и силно изявено българско име, има ли тенденции в джаз музиката, които са притеснителни, дали личността на артиста е най-важното нещо в музиката, и защо е важно музиката да въздейства, а не да се разбира.
- Г-н Йоцов, какво точно представлява Music Works International и какво означава това призвание?
Това е америанска бутикова компания, която работи с най-големите имена в джаз музиката – като Бранфорд Марсалис, Амброуз Акинмусир, Крис Потър, Крисчън Макбрайд, Дейв Холанд, Кърт Елинг. Не искам да кажа, че сме поставени на нивото на тези музиканти, по-важен е фактът, че вече има внимание към български артисти. В случая, дори не става дума за мен и моя проект, а за поглед към български музиканти и българска музика. Защото ние всички искаме повече хора по света да чуят за нещата, които стават в България. И това няма да стане по друг начин, освен с членството в международни организации, мрежи за джаз музика, фестивали, концерти, агенции, лейбъли и персонални контакти, което е изключително важно. Това е пътят. Да си музикант в днешно време, означава много повече от това да свириш. Трябва да създаваш продукти, да контактуваш, да знаеш какво да правиш със своята музика. Изобщо, трябва малко да се научим на бизнес в занаята.
- Какво очаквате от това признание?
Очакваме концерти и участия на фестивали извън България – в Европа и Америка. В момента сме в стадий на логистично подреждане, но предпочитам да говорим, когато нещата са сигурни.
- Нашите джаз музиканти свирят много навън, но защо след Милчо Левиев и Марио Станчев все още не се появило друго такова голямо и силно изявено име?
И двамата станаха имена след като единият отиде в Америка, а другият – във Франция. Затова трябва да излезем от нивото на персоналните контакти и съдби на отделните музиканти, и да се създаде мрежа... Аз съм председател на Българската музикална асоциация, която се стреми точно към това – контакти и мрежи, и да бъде медиатор на неща, които да направят живота на музикантите по-интересен, по-смислен и осъществен.
Проблемът е, че всеки музикант действа сам за себе си. А една мрежа би дала подкрепа от всякакъв характер – логистична, или за писане на проекти. Защото музикантите имат нужда от помощ и образоване в тази дигитална среда, в която се намираме в момента. Spotify и ITunes за много музиканти са абсолютно непонятни.
Време е да се осъзнае, че създаването на един албум не е краят, а началото на проекта. Защото този албум трябва да живее след това.
- Има ли тенденции в джаз музиката, които Ви притесняват?
Не. Защото всичко е естествен процес. И той се развива съвсем естествено. Това е все едно да се притесняваме за нещата, които стават в планината. Тя, планината, знае как да си прави нещата, освен ако ние не й попречим много сериозно. Музиката е също такава жива материя, която пробва различни функционалности. Има натрупани толкова много опити и музикална култура от всякакво естество. В края на краищата, естественият подбор е най-важният фактор. Тоест, остава да живее музиката, която носи емоции, персонално присъствие, майсторство и честност.
Музиката вече трудно може да се дефинира – кое е джаз и кое не е джаз. Симфоничната музика също навлезе в нови територии. Например, симфоничната музика от американските филми е микс, т.нар. кросоувър, в който границите между различните стилове се размиват. И всичко става някакъв вид уърлд мюзик.
- Затова или въпреки това, личността остава най-важното нещо в една музика?
Затова. Защото вече не говорим за стилове, а за музикантите с техните стилове.
Навремето имаше епоха на суинга – с Дюк Елингтън, Ела Фитцджералд, Каунт Бейзи, след това епохата на бибопа – Чарлз Паркър, Джизи Гилеспи, след това идва куулджаза и т.н. Сега има музиканти. Ето, Джейкъб Колиър – той няма стил, на сцената представя собствения си стил.
- Той беше сред участниците на фестивала A to JazZ в София. Не е ли твърде поп неговата музиката?
Да, той много прилича на брит поп. И темите му са такива, и песните, но инструменталното майсторство и виртуозност, и енергията му го правят доста по-различен от поп музикантите. Аз бях на 15 метра от него и моето впечатление е различно от тези, които са го гледали и слушали от 200 метра.
Музиката е много интимно преживяване. И всеки има право да я оцени така, както я чувства. Затова суперлативите и анатемосванията не вършат работа. За мен едни хора имат стойност, за Вас – други, за публиката – трети...
Да. Този тип фестивал изисква по-различна нагласа у музикантите. Тук атмосферата е доста по-пъстра. И е хубаво, ако с това, което правиш на сцената, можеш да ангажираш вниманието на по-широк кръг хора, за които джаз музиката е абстрактно понятие.
Ние нямаме никаква амбиция да правим музиката си популярна. Затова се стремим да бягаме от евтини клишета, които осигуряват вниманието на по-широка публика. Важно е музиката да въздейства, а не да се разбира.
