Нови забележителни археологически открития в Турция хвърлят нова светлина върху ранните етапи на християнството, включително най-добре запазеното ранно изображение на Христос, откривано някога.
Тези забележителни находки обхващат и древни християнски гробници и надписи, пише Independent.
През последните две години археолози в Анатолия, съвременна Турция, са открили поне дузина неизвестни досега църкви, датиращи от IV и V век сл. Хр. Освен това, разкопки в историческия град Пергамон са разкрили едно от най-ранните изображения на Свети Георги.
Огромният обем на тези скорошни открития подчертава ключовата роля на Анатолия в ранното разпространение на християнството.
Те предоставят важна информация за това как Римска Анатолия бързо се е превърнала в люлка на вярата само десетилетия след разпятието на Христос в Йерусалим в началото на 30-те години сл. Хр.
Образът на Христос като Добрия пастир е открит миналата година в турския град Изник и е сред петте най-стари изображения на Христос като възрастен, откривани някога по света. Датира от началото до средата на III век сл. Хр. и е най-добре запазеното много ранно изображение на Исус, откривано някога.
Тъй като е открита запечатана в изключително добре запазена подземна семейна гробница с ниска кислородна концентрация, пигментите на фреската са в почти перфектно състояние - точно както са били нарисувани преди около 1800 години.
Изображението е толкова запазено, че чертите на лицето на Христос, отделните гънки на туниката му, ръцете му и отчетливите очертания на овена на раменете му остават ясно видими и ясни.
Новооткритата картина дава на историците подробно разбиране за това как ранните християни са възприемали Исус - без брада, късо подстригана коса и облечен в луксозни римски дрехи от висшата класа. Освен големия брой скорошни археологически открития, нови исторически изследвания също така подобряват разбирането ни за това как и защо само за три века християнството се е разширило от малка преследвана религиозна секта до официална религия на Римската империя.
Нови изследователски проекти, проведени в множество университети във Великобритания и по света през последните няколко години, анализираха как преследването и християнското мъченичество (макар и вероятно в много по-малък мащаб, отколкото обикновено се смята) всъщност са помогнали на християнската експанзия - и как този растеж е бил отчасти обусловен от потенциално по-ниски нива на ранна смъртност, свързана със заболявания, в сравнение с тези, понесени от езическите общности.
Други ключови скорошни изследвания хвърлят нова светлина върху това как раннохристиянските системи за социални грижи изглежда са увеличили значително процента на обръщане във вярата и как политическите и икономическите проблеми на Римската империя също са били основни фактори, движещи християнската експанзия.
Едно скорошно изследване дори преразгледа възможността ниските нива на убийство на новородени момичета в езическото общество да са създали в продължение на много поколения демографски дисбаланси, от които християнските общности, които почти сигурно не са практикували убийство на новородени, биха се възползвали демографски.
Само през последните три години в древния пристанищен град Сиедра, Южна Турция, са открити следи от 3,5-метрова статуя на император Марк Аврелий от II век сл. Хр., а също така са идентифицирани почти пълните останки от 2,1-метрова статуя на Аврелий от древния град Бубон във вътрешността на страната.
И през 2021 г. главата на 2,5-метрова статуя на император Адриан беше открита в прословутия с упадъка си древен град Алабанда (в Западна Анатолия), докато през 2007 и 2008 г. огромни 4,5-метрови скулптури на Адриан и Марк Аврелий бяха открити в зрелищно разположения разрушен град Сагаласос (в Южна Турция).
Развитието на императорския култ е от голямо значение и от библейска гледна точка. Той помага да се обясни част от съдържанието на ключова част от Новия завет - а именно Откровение. Тази книга - написана от християнски пророк от края на I век Йоан от Патмос около 90 г. сл. Хр. - популяризира идеята, че Римската империя е контролирана от Дявола.
Книгата и седемте писма, съдържащи се в нея - за които се твърди, че са продиктувани на Йоан от Христос, е била изпратена до седем специфични християнски общности в седем града в днешна Западна Турция - и през съвсем скорошните години археологически разкопки в някои от тези седем града са дали изключителни доказателства за ранния християнски живот, включително древна домашна църква.
Мащабът на последните археологически проучвания, проведени от турски, британски, немски, австрийски, американски и други изследователи, върху ранните векове на християнството - особено в Турция - значително разширява разбирането ни за ключова епоха от човешката история.
С развитието си през I век сл. Хр., християнството категорично се противопоставя на поклонението пред императора. Археолозите картографират дигитално Пергамския храм, където за първи път се е състояло поклонението пред римския император, и затова едва сега започват да разбират как то се съчетава с по-широкия езически религиозен комплекс, от който е било част.
Християнската опозиция срещу поклонението пред императора и срещу римската имперска идеология като цяло е била изключително подривна - и ранните християни са използвали числов код като начин за политически и идеологически атаки срещу императорите. (Сега световноизвестният) код за мразените имперски владетели е бил 666 (или понякога 616) и е бил известен като „Числото на звяра“ - звярът е бил самият император.
Големият брой скорошни раннохристиянски археологически открития в Турция са от много съществено значение, каза водещ авторитет по ранното християнство, професор Кандида Мос от Университета в Бирмингам.
„Анатолия - това, което сега е Турция - в много отношения е била люлката на ранното християнство“, обясни тя. „Регионът - посетен от апостолите Петър и Павел и други много ранни мисионери - е от огромно значение в ранната история на религията“.
„И, разбира се, когато християнството става официална религия на империята, римляните преместват столицата си от Рим в Константинопол, което сега е Истанбул“, обясни професор Мос.
