Унгарският артист Виктор Тот определя себе си и музиката, която прави, с прилагателните "гъвкав" и "непокорен". Пресата в родината му го нарича „духовен водач“ по повод издадения през 2007 г. албум Climbing with Mountains. Трудно е да се каже какъв точно е Виктор Тот. Факт е, че личността му е успяла да пребори свърхегото, типично за много хора на изкуството. Но е и творец, способен да взима от каймака на всичко, което може да го доизгради.

Тот е своеобразен уникален резервоар на култури от цял свят, към които е подходил с подобаващо внимание и респект. В безценното му хранилище има и парченца от българската музика, до която се е докоснал, благодарение на Теодосий Спасов, Пейо Пеев („Импулс“, „Спринт“) „Ева квартет“, Николай Иванов („Ом“) и др.  

Виктор Тот свири на саксофон от 27 години и това изглежда като най-дългата любовна връзка в живота му. На сцената също пее, продуцира танцови спектакли, композира, пише поезия. „Представете си, че седя на прозореца и се опитвам да скоча навън, да изляза от рамката. Трябва да си повярвам, че мога да полетя, без да се колебая. Това е гъвкавостта в музиката – да си  възприемчив към всичко“. Думите му предават и част от настроението на публиката в Банско, която се понесе на вълните на "Виктор Тот Арора трио" и за няколко десетки минути се наслади на провокациите на въображението. „Важното е да не ви доскучава“, обобщава с усмивка Виктор Тот.

Виктор Тот – за връзката с Теодосий Спасов, за влиянията и вдъхновенията в творчеството му, за пътя и въображението, за поезията и езика на музиката.

- Когато слушам Вашата музиката, имам усещане за Теодосий Спасов и, като българин, това много ме радва.

Това е напълно случайно, защото аз не съм много навлязъл в неговата музика. Разбира се, познавам Теодосий лично, дори веднъж сме свирили заедно. Но аз съм повече в джаза, отколкото във фолклорните му вариации. Аз съм учил джаз и моята основна насока в музика е малко по-различна. За мен е истинско пътешествие да стигна до света на фолклора. Аз просто давам на джаза някакво фолклористично звучене. Моят път е друг.

- Ако този път не е минал през Теодосий Спасов, откъде другаде е минал?

Аз слушам много българска народна музика, но не обработена, а автентична. Повлиян съм силно от мюсюлманската и индийската музика, от етиопската музика и от различни култури. Не искам да ме разбирате погрешно – аз страшно уважавам и ценя Теодосий Спасов, той е голям музикант. Но не съм се повлиял съзнателно от него, защото имам свой път в изкуството и не искам той да се пресича или влияе от ничий друг път.

На концерта в Банско, например, импровизирах и имах някакъв спомен от етиопска музика. използвах го като база за надграждане и преплитане на други музики. В главата ми беше и Джон Колтрейн, когото много уважавам. Появи се спомен от азербайджанска и грузинска музика. Ето така аз смесвам нещата и културите. И ако някой се зачуди какво е това, не се чувствам длъжен да обяснявам, защото това е моят вкус и начин да се изразявам.

В същото време, изпитвам голямо уважение към оригинала и никога не си позволявам да бъда приеман като ерзац. Аз използвам много деликатно оригиналната музика, тя е само полъх, над който надграждам.

- Може би затова музиката Ви звучи като музика на въображението. Преди малко говорихме за пътя. Докъде може да стигне той във Вашето въображение?

Ще кажа само това – няма граници.  

Снимка: Даниел Димитров

- А какво е значението на поезията в музиката?

Може би по-лесно е да кажа колко процента вода има в кръвта ми. Това съм аз, това е моят организъм, това е всичко, което преминава през мен, затова не мога да определя каква част от мен е поезията. Разбира се, тя е голяма част от мен, но то прилича на богослужение, на влизане в храм. Там има един красив олтар, където аз се моля, а в сърцето ми един до друг са и Джон Колтрейн, и Сара Вон, и майка ми, и баща ми, и баба ми. И всеки от тях е останал в мен с нещо свое. Кога и към кого ще се обърна, и чий глас ще слушам, зависи от момента и от настроението...

- Несъмнено, владеете езика на музиката, на поезията, на комуникацията. Какво изпускам?

На сцената ние, музикантите, говорим чрез езика на музиката помежду си, но и с публиката. Много често ни се случва да свирим с колеги, които не познаваме и които мислят различно от нас, и това е съвсем нормално. Тогава също общуваме чрез езика на музиката. Когато няма много време за подготовка, се налага да разгадаваме този език предварително. Налага се да имаме усещане за нещата, за да не се провалим на сцената.

- По време на концерта раздавахте листове с ноти на колегите си от триото. Това означава ли, че нямате предварително подготвен сетлист?

Нямаме предварително подготвен сетлист, защото това ще ни затвори и ограничи. Всичко зависи от настроението и от това как ще поемем концерта. Ако сме започнали с една история и тя изведнъж се „вдигне“ нависоко, аз трябва много бързо да преценя как да направя плавен преход за публиката към следващата пиеса. Освен това, композициите, които свирим, са отворени и предразполагат към подобна промяна в движение.

- На сцената Ви видяхме и като изпълнител. Вокалите ли помагат на музиката или музиката помага на вокалите?

Пея само когато съм със саксофона. Защото неговият звук позволява на гласа ми да се изяви. Иначе слушам много оперни, джаз, фолклорни изпълнители, харесвам „Ева квартет“ и индийска музика. Опитвам се за използвам всички цветове на музиката. Моето пеене е условно – понякога шепна, понякога издавам по-остри звуци, понякога – по-меки или по-груби.

За да си само вокален изпълнител, трябва да имаш качества и талант, който аз не притежавам. Свиренето на саксофон е друг вид талант. Аз съм посветил 27 години на този инструмент и затова ми е лесно. (Смее се – бел.а.)

Не искам да се изразявам само чрез един инструмент или един начин на изпълнение. Искам да използвам всички възможни канали.