Нищо, че внуците им не знаят и думичка български. Нищо, че класната им е на 92. Нищо, че все по-често стават смешни за околните. Нищо,че живеят с по 150 лв. пенсия. „Ние сме ние!“, казват те. И това са хората, които с най-голямо основание могат да кажат „Пенсионер – това звучи гордо!“, не просто защото са доживели да станат пенсионери, а защото честта и уважението между тях са издигнати в култ.
Деветима от най-големите ни актьори се завръщат на сцената на Народния театър – заради него – Театъра, но и заради щастието да бъдат отново пред публиката и заедно с нея да изживеят емоциите от спектакъла „Каквото, такова“ от Недялко Йорданов.
И това завръщане е повече от любопитно, защото ролите им са на пенсионери, които всяка година, по едно и също време, се събират заради училищната скамейка, за да изживеят младостта. Много дух има в тази постановка. И това не е просто духът на времето, а духът на артистизма и аристократизма, духът на актьорската професия, духът на театъра с главна буква и на всичко, което не е забравено – за да се знае къде е началото и как е започнал пътят. А този дух е най-вече колективен и е на някакви си 660 години. Не просто сбор от възрастите на девет български легенди, а историята на девет живота, преминали през времето и оставили златни следи в изкуството.
Богдан Глишев, Емилия Радева, Жоржета Чакърова, Иван Налбантов, Любомир Младенов, Пламена Гетова, Рут Рафаилова, Сава Пиперов и Янина Кашева се връщат в атмосферата на класната стая, за да съшият от спомените си духа на епохата – преди и след Прехода. Всеки от тях е с конкретна професия, и така сякаш се заформя почти пълна социална картина на средностатистическия образ на българина.
Там е и полицаят Стойчо (Иван Налбантов), и детската учителка и вечна мома Ваня (Жоржета Чакърова), и земеделската труженичка Станка (Рут Рафаилова), и докторът – проф. Вълков (Любомир Младенов), известен и като Цачо Целувамо. Има и политик, бивш депутат, Лъчо (Богдан Глишев), редом с актрисата Анелия (Пламена Гетова), певецът Джовани (Сава Пиперов) и Виолета (Янина Кашева) – двигателят за срещите на бившия 11 А. Голямата Емилия Радева се изявява като 92-годишната класна ръководителка – „истински пример за човечност и вечност“, както казват за нея учениците й.
На другарката Пеева са голяма част от заслугите възпитаниците й да бъдат това, което са днес. В миналото тя е не просто проводник на идеите на времето, но и скрит бунтар. Такава остава и до края на дните си, след като успява да провокира „децата“ си, 30 години след промените, да разсъждават на тема „Как виждам комунистическото бъдеще?“. Тези разсъждения под формата на кратки монолози, завършващи с фразата „Каквото, такова“, са сред най-силните моменти в спектакъла.
Новото поколение актьори е в лицето на Ева Тепавичарова – сладката кръчмарка, за която сладките старци се оказват най-близко обкръжение, и Христо Терзиев – в ролята на Сламката.
Десертът в това представление е своеобразният концерт с пионерски фолклор и стари шлагери. Има и лек криминален момент, намесва се дори името на братя Галеви. Но като че ли най-важно остава посланието „Пенсионери от всички страни, обединявайте се!“.
Недялко Йорданов, минути след премиерата – за вдъхновението, за признанието и любовта към театъра.
Г-н Йорданов, направили сте спектакъл, който вдъхнови голяма част от зрителите в залата. От къде дойде Вашето вдъхновение за „Каквото, такова“?
- То беше необходимост да го направя. Повече от десет години не се бях занимавал с театър. Човек, когато види, че малко му остава, се връща към старата си любов. А аз 50 години съм се занимавал с театър. Затова написах и тази пиеса. Народният театър я хареса.
Как избрахте актьорите?
- Избрах артисти, които са около моята възраст или малко по-млади. Но най-вече – артисти, които вече не са на щат към никой театър, но хората още ги помнят. Исках да покажа, че в тях има много сили, че могат да играят интересно. И така се получиха нещата...
Сладко ли е завръщането в театър?
- (Замисля се – бел.а.) Не е точна думата сладко. Беше необходимо завръщане. И понеже два месеца по-рано направих друга моя пиеса с Хасковския театър – „Две жени, без да се брои мъжа“, в „Сълза и смях“. Никога не съм очаквал, че на моите години ще мога да репетирам две пиеси. Оказа се, че мога.
За конкретни актьори ли написахте „Каквото, такова“?
- Когато пишех, нямах предвид конкретни имена на артисти. Може би, с изключение на Виолета Гиндева. Тя трябваше да изпълни ролята на Виолета в пиесата. Самата Виолета Гиндева присъства на първия прочит на текста, много се запали, но малко по-късно си отиде... И аз поканих Янина Кашева на нейно място.
Какво би ви се искало да остави у зрителите това представление?
- Че не трябва да страдаме излишно. Не трябва да създаваме проблеми. Трябва да знаем, че има нещо над нас – така или иначе... И ние трябва да се опитаме да живеем докрай. До дупка!
Затова ли спектакълът се казва „Каквото, такова“?
- Да...
Екипът на „Каквото, такова“
Режисьор – Недялко Йорданов;
Сценография Чайка Петрушева;
Костюми – Десислава Банкова;
Музикално оформление – Недялко Йорданов;
Автор на песента – Хайгашод Агасян;
Участават: Емилия Радева, Янина Кашева, Иван Налбантов, Жоржета Чакърова, Любомир Младенов, Пламена Гетова, Богдан Глишев, Рут Рафаилова, Сава Пиперо, Ева Тепавичарова и Христо Терзиев.
