Когато душата ухае на портокал. Когато кръглият прозорец прилича на широката луна. Когато островът е идеален за бягство, а по зелените поля пасат стада от бизони. Когато караш колело по пясъка, а вълните са като пачки на балерини... Това е 100 процента Стефан Вълдобрев.
Всичките Аз-ове на този мултифункционален български артист се събират на едно място, на сцената на Младежкия театър, в спектакъла „По-полека“. И да, той е там през цялото време, без дори да присъства физически. Защото, както казва един от героите, човекът е глагол. И в конкретния случай, всяко негово действие е видимо само за очите, които обичат да гледат света с нормални очила, но виждат само хубавото в него.
Ваня Щерева и Стайко Мурджев са сътворили чудесен текст за мюзикъл, воден от песните на Вълдобрев. Близо 20 негови хита свързват историите, но и самите герои в представлението. И да, странно е, че някой друг да пее „Две луни“ и „Тази песен не е за любов“, но, от друга страна, съвсем естествено е актьорите да доизпяват диалозите си.
„По-полека“ събира на едно място няколко двойки. Всяка от тях е уникална и откачена по своему, за да може след поредица от събития и много хумор всички да се съберат в един емоционален финал. И да припяват заедно на „пясъка“ с китара: „Времето лети все по-далеко, ние го следим но по-полека“.
Майка и дъщеря се преоткриват, след като губят главата на семейството. Преоткриват също живота, смъртта и кръговрата на нещата. И непременно лоша ли е майката, която съветва дъщеря си да бъде любовница, защото тя винаги е по-красивата, по-щастливата и по-обичана от съпругата. Диалогът между Анна и Анастасия е сред най-силните в този театър на (не)битието.
Когато спешно трябва да се съживиш някого, разбираш колко мъртъв си ти самият. Бизнесменът и проститутката, или смотанякът, докопал се до най-хубавата жена – все познати ситуации, в които откриваш, че не познаваш най-вече себе си.
„Черешката“ в това „дърво на живота“ са две момчета – съвременни, млади, леко агресивни и почти популярни сред момичетата. Те са двама пича или „някакви рапърчета“, или просто остатък от ценностна система, която все не може да бъде изградена. Хубен и Слав са симпатягите, които ни карат да се смеем, но на които никой не разчита. И в края на краищата, всичко се затваря в един параграф 22.
Фарът играе ролята на чистилище в историята, заедно с неговия пазач Матю от 19 години. Фарът, който е виждал какво ли не, но не и киселяци като Хубен и Слав. Тогава и природата реагира, и хората около тях реагират, и май последните стават първи... Тогава още много други неща стават ясни. Истината за трите лица на една жена – за Лора, Алекс и Жана, които мразят Мария. А самата Мария мрази истината, но тя се оказа по-силна от всичко. Тогава „само милост е нужна на тази земя“ според Матю. Не че мъдростта е способна да озапти първичността...
В „По-полека“ се появяват още типажи и ситуации, още поводи за размисъл и много причини да се смееш с глас, без да спираш да мислиш.
Познатата интродукция на „По-полека“ звучи между всички части на спектакъла – като загрявка към финала, а очакваното избухване в ритъма на хита е решено с един много по-любопитен и неочакван край.
Преди това актьорите от Младежкия театър ще ни припомнят най-доброто от Вълдобревото творчество. „Ето така“ – когато искаме да се обясним в любов, „Силикон“ – когато искаме да я спечелим нечестно, „ЕксплоАдирам“ – когато сме на ръба, „Фойерверк“ – когато минем ръба, „Пропаганда“ – когато искаме да разкажем за всичко това, „Бряг с цвят най-зелен“ – когато си спомняме за любовта, „Едно“ – когато най-после я изживяваме, „Холивуд“ – когато се опитаме да я опишем, „Аз ли съм или не съм“ – когато не вярваме сами на себе си, „Хромозоми“ – когато мечтаем, за да стигнем до „Тази песен не е за любов“. И чак когато някой запее „Широката луна пак ме влудява...“, разбираме, че гласът на Стефан Вълдобрев е започнал да ни липсва. Но скоро и завесите ще паднат, и има шанс той да се появи на поклона. Като автор на музиката – най-силната страна в този спектакъл.
Режисьор на „По-полека“ е директорът на Младежкия театър – Владимир Люцканов. Специален гост е Филип Аврамов в ролята на пазача на морския фар.
В актьорския състав са още Стилиян Стоянов/Юлиян Петров, Радина Думанян/Ния Кръстева, Александър Хаджиангелов, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова/Рая Пеева, Гергана Христова/Маргита Гошева, Русалина Чапликова/Мая Бабурска, Ахмед Юмер, Александър Евгениев, Троян Гогов/Алексей Кожухаров и Тихомир Кутев/Деян Петров.
Сценографията е на Венелин Шурелов, а костюмите - на Елица Георгиева. Музикален продуцент е Веселин Веселинов-Еко. Хореографията е на Теодора Попова.
СНИМКИ: Георги Вачев
