„Братя Карамазови“ е сред най-мащабните проекти на Народния театър. Това е и първият спектакъл, реализиран в рамките на Асоциацията на балканските национални театри, създадена по инициатива на нашата трупа.

Роденият в Битоля и завършил НАТФИЗ Деян Пройковски е режисьор на внушителното и впечатляващо представление, което събира на голяма сцена не по-малко впечатляващ актьорски състав.

Владимир Пенев е в образа на налудничавия, развратен и много алчен старец Фьодор Карамазов – пияница и шут, сладострастник и хитрец. Синовете му Дмитрий и Иван са поверени на Деян Донков и Велислав Павлов. Партнират им Емил Марков (Григорий), Цветан Алексиев (Смердяков), Валери  Йорданов (Ракитин), Ана Пападопулу (Катерина Ивановна), Александра Василева (Грушенка), Жорета Николова (графиня Хохлакова), Радина Кърджилова (Лиза).

Снимка: Стефан Н. Щерев, Народен театър

Да влезеш в душата на Яворов, „Когато гръм удари“ в Народния театър (СНИМКИ)

Етикетът „Впечатляващ!“ важи и за играта на 26-годишния Димитър Николов. Досега той е по-известен от филмите „Христо“, „Безкрайната градина“ и „Живи комини“, а неотдавна попадна в престижната селекция на програмата за развитие на таланти на „Берлинале“. Доказателство за таланта му е и наградата „Стоян Камбарев“ – за полет в изкуството, която той получи на 17 април.

От сцената на Народния театър младият актьор е познат от „Синята птица“, „На ръба“ и „Наблюдателите“, но превъплъщението му в образа на Аљоша, третият син на Фьодор Карамазов, е на път да го превърне в един от най-успешните млади актьори у нас.

Снимка: Стефан Н. Щерев, Народен театър

Всъщност, персонажът на Димитър Николов е единственият нормален тип в тази вакханалия от коренно различни характери и лудост. Дмитрий е безразсъден и агресивен, а другият му брат Иван е умен, но доста циничен. Лиза, както самата тя са нарича, е урод и истеричка, а майка й графиня Хохлакова е сред най-трагикомичните лица в тази компания. Най-извратен обаче е героят на Владо Пенев, чиято крайност стига до симулиране на секс с маса, а след кончината си се появява като Дявола, с наргиле в устата. Неслучайно, Димитрий казва за баща си „Вдишваш добро, а издишваш злото“.

В „Братя Карамазови“ има много плът – но не заради голите сцени, и не по-малко кръв – но не заради окървавените глави на баща и син. Спектакълът е от кръв и плът заради динамиката, страстната актьорска игра и реалистичния поглед върху нещата от живота, част от които не са се променили 140 години след издаването на романа.

Снимка: Стефан Н. Щерев, Народен театър

Детски игри по старобългарски (СНИМКИ+ВИДЕО)

Актуални остават темите за хората и светците, за разбунтуваните богове, за красотата – страшна и тайнствена, за религиите, вярата и догмите, за това как може за спечелиш целия свят с любовта си, за това има ли Бог, вечен живот и смисъл на живота, за противоречието на всичко около нас. Затова и един от карамазовците казва: „Ако дяволът съществува, той е създаден от човек по свой образ и подобие“, „Както и Богът“, допълва друг. За да се окаже, в крайна сметка, че „бойното поле е човешкото сърце“ и нищо друго. Защото някои от нас са опитни душевноболни, а други – опитни душевни доктори. И това е най-простото обяснение и за разврата, и за войната, и за любовта, и за страстната сцена между Грушенка (Александра Василева) и Катерина Ивановна  (Ана Пападопулу).

Снимка: Стефан Н. Щерев, Народен театър

Освен режисьор, Деян Пройковски е създал и сценичния вариант на текста. Музиката е на композитора Горан Трайкоски. Костюмите са на Елена Иванова. Валентин Светозарев е автор на монументалната сценография, която за четири часа сменя поне шест различни декора.

Снимка: Стефан Н. Щерев, Народен театър

„Индипендънт“ е категоричен: „Заслужава ли си да гледате тази пиеса? Абсолютно!“ (СНИМКИ)

Част от цялостното внушение на представлението са и масовите сцени, в които участват студенти по актьорско майсторство от НАТФИЗ – Божидар Мицев, Дона Вълова, Йордан Ангелов, Недиляна Павлик, Пепа Николова, Петър Данов, Стела Димитрова, Филип Буков, Цветан Апостолов.

Достоевски и „Братя Карамазови“ в Народния театър

Спектакли по текстове на Фьодор Достоевски са поставяни многократно. Първият е „Идиот“ с режисьор Йосиф Осипов през 1925 г., а втората е „Вярващи жени“ (сцена от романа „Братя Карамазови“), постановка Н. О. Масалитинов, 1927 г. Сценографията и костюмите са на Александър Миленков, а ролите изпълняват Владимир Тенев, Константин Кисимов, Надежда Костова, Марта Мянкова, Пенка Василева, Олга Кирчева.

„Престъпление и наказание“, отново постановка на Масалитинов, се играе през 1931 г. Следват „Сънят на вуйчо“, постановка Моис Бениеш, 1966 г.; 1968 и 1971 г. – „Братя Карамазови“ на руския режисьор Борис Ливанов. В спектакъла на Ливанов играят Владимир Трандафилов, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев, Любомир Киселички, Асен Миланов, Ванча Дойчева, Виолета Минкова, Стефан Пейчев, Христо Коджабашев, Васил Стойчев, Лео Конфорти, Петко Карлуковски, Емил Стефанов, Венелин Пехливанов.

Точката на жълтъка е тайният знак за живота в яйцето (СНИМКИ+ВИДЕО)

„Унижените и оскърбените“ с режисьор Филип Филипов е с премиера през 1977 г. Следват , „Бесове“ на проф. Енчо Халачев, 1990 г., „Престъпление и наказание” през 2008 г.

На 20 септември 2010 е премиерата на „Снегирьов”. Режисьор е Стоян Радев, сценографията и костюмите са на Даниела Олег Ляхова. В пиесета по фрагменти от „Братя Карамазови” участват Камен Донев, Цветан Алексиев, Ана Пападопулу, Карла Рахал, Илиана Коджабашева, Стоян Алексиев. През 2012 г. Десислава Шпатова поставя „Идиот“.