Михаил Табакакис изгражда сценичния си път чрез роли, които изискват не просто присъствие, а емоционална откритост и готовност да се изправи срещу сложни човешки противоречия...
През октомври 2024 г. излиза на сцената на атинския театър „Кносос“ в главна роля, в гръцката премиера на театралната адаптация на „Планината Броукбек“ от Ашли Робинсън, режисирана от Константинос Ригос. В партньорство с Димитрис Капуранис, Табакакис участва в сценичното пресъздаване на историята за любовта между двама мъже, белязана от обществените предразсъдъци и невъзможността чувствата да бъдат изживени свободно.
Следващата важна среща е с античната трагедия. Във „Вакханки“ на Еврипид, в постановката на българския режисьор Явор Гърдев, Табакакис влиза в образа на Пентий – владетеля на Тива, който се опитва да наложи властта и разума си над неудържимата сила на Дионис. Международната копродукция между Народния театър „Иван Вазов“ и Националния театър на Северна Гърция събира на една сцена български и гръцки актьори, сред които Леонид Йовчев и Самуел Финци. За Табакакис това е и особено лично професионално изпитание – да изиграе гръцки трагически герой на английски език, и да намери човешката логика зад неговата непримиримост. Има и още нещо, което надхвърля работата на сцената – да разбере човек, когото е лесно да осъдиш, и да открие човешкото там, където изкушението да видиш злодея е най-силно.
Между съвременната история за любовта и античния конфликт, между властта и свободата се очертава актьор, привлечен от персонажи, които не се побират в лесни определения. Табакакис не крие амбицията си да бъде разпознаван не само заради външността си, а заради професионалната си дълбочина. Именно тази амбиция придава особена плътност на сценичния му път, както и на разговора за човека зад ролите.
Михаил Табакакис (Michail Tabakakis) в разговор Даниел Димитров – между контрола и свободата, красотата и необходимостта да бъдеш разбран, за трудния баланс между любовта и професията, за тревогата пред безкрайността на небитието и за неспособността да остане безразличен към човешката неблагодарност към света. И още: Какво се случва, когато актьорът престане да се бори единствено за признание и започне да търси истината на ролята и на самия себе си.
Повече напрежение или повече вълнение имаше през тези месеци с „Вакханки“?
- Беше изключително вълнуващо пътешествие за всички нас. Преживяването беше уникално, защото не съм свикнал, а мисля, че и никой от нас не беше свикнал да играе на език, различен от майчиния си. Така че трябваше да се справим и с този процес, наред с обичайния процес на изграждане на ролите и участието в едно представление.
Самият факт, че играехме на английски, беше цяла отделна глава, върху която работихме много преди да започнем предпремиерните представления...
Освен външния вид, какво друго се промени вътре във Вас след работата с Явор Гърдев? Пентей се опитва да подчини на разума си една сила, която не може да контролира. Промени ли тази роля начина, по който гледате на собствената си нужда от контрол?
- Да, мисля, че моята цел беше да не представям Пентей като лошия герой. Начинът, по който е написана пиесата, много лесно може да те подведе да го изиграеш като злодей. А той не е такъв. Той е човешко същество и като актьор трябва да разбереш защо реагира по този начин. Затова основната ми задача беше да го направя по-човечен, а не да го представям като дявол или като някого, когото всички мразим.
В края на пиесата трябва да го разберем, а не непременно да решим кого искаме да подкрепим или на чия страна сме. Именно по този начин осъзнах, че понякога трябва да се върнеш крачка назад... Първо трябва да изслушаш другия и едва след това да решиш какво мислиш, какво е мнението ти и да реагираш. Ако съм научил нещо лично от тази роля, то е да бъда по-внимателен към това, което казват другите хора – първо да ги изслушвам, после да осмислям чутото и чак тогава да реагирам.
Играете с двама от най-добрите български актьори – Леонид Йовчев и Самуел Финци. Какво беше първото Ви впечатление от тях, когато се срещнахте, и какво е то днес?
- Видях Самуел в спектакъла „Венецианският търговец“, режисиран също от Явор Гърдев. Гледах представлението и Самуел беше невероятен. Помислих си: „Уау, колко е добър!“. След това се запознах с Леонид, но извън сцената, не го бях гледал в друг спектакъл. Той е толкова жизнерадостен и невероятен човек! Много съм благодарен, че имах възможността да се запозная и с двамата. Те са страхотни актьори, но преди всичко са страхотни хора.
Страхувам се от вечността на нищото, казвате Вие. Какво означава това?
- Наистина ли съм казал това? (Смее се – бел. а.). Страхувам се от мисълта, че след смъртта ни очаква вечност на небитието. Докато сме живи, съществуваме, но когато умрем, не можем дори да си представим колко дълъг е периодът след смъртта. Тази мисъл ме плаши.
„Фактът, че живеем на планета – кръгла, въртяща се в празнотата, ми се струва сюрреалистичен“, казвате пак Вие. Смятате ли, че хората подценяват собствената си нищожност и празнота?
- Мисля, че да. Затова има войни, затова се случват толкова много неща… Струва ми се, че хората, че човечеството, не осъзнаваме достатъчно. Не съм сигурен дали това е точната дума на английски, но сякаш не сме достатъчно удовлетворени от онова, което имаме, и очакваме да получим всичко. И аз съм част от този проблем, разбира се.
Постоянно искаме още и още, без да сме благодарни за това, което вече притежаваме. Не сме благодарни на Земята, на природата, на факта, че сме се родили тук. На такива простички неща...
„Ако любовта е това, което мислиш и си преживявал, със сигурност не може да ти се случи много пъти в живота. Това, което виждам у хората, е, че имаме склонност към компромиси и комфорт“. Това са Ваши думи отпреди три години. Променят ли се хората около Вас? Стават ли по-добри?...
- Да, това е нещо лично… Мисля, че хората се променяме, докато растем и съзряваме. А приятелствата и приятелите ми са изключително важни за мен. Но когато осъзная, че някой не се променя, не се развива и няма желание да става по-добър, не мога да продължа да вървя редом с него.
„Добър съм в любовта – ако нещо не се случи, няма да го преследвам“, споделяте също Вие. Често ли Ви предизвиква любовта?
- Да, понякога... Не знам… Това е трудна тема, защото работата и професията ми са много важни за мен. Когато съм влюбен, не мога да се съсредоточа. И така се оказвам в сложна ситуация, в която трябва да намеря баланса между личния си живот и работата.
Защо приехте роля в театралната адаптация на Brokeback Mountain („Планината Броукбек“) в театър „Кносос“?
- Това беше преди две години. Пиесата е страхотна, а режисьорът, с когото работя и сега в Националния театър на Гърция, е изключително значима фигура в нашата страна. Много исках да работя с него, както и с другия актьор, който изпълнява главна роля. Той също е невероятен актьор, така че приемането на тази роля беше голямо предизвикателство за мен.
Освен това, филмът е толкова добре познат, че ми се стори изключително интересно да видя как тази история ще оживее на сцената. Гледах и постановката в „Уест енд“, където беше премиерата на пиесата, и много ми хареса.
Пред гръцки медии изразявате надежда, че пиесата би могла да помогне за премахването на някои възприятия, образи и стереотипи, които са се наложили с течение на времето. Това възможно ли е? Случва ли се в Гърция?
- Не мисля, че театърът или изкуството като цяло могат да променят големи групи от хора. Но вярвам, че могат да променят отделния човек. Някой може да отиде на театър и когато си тръгне, да бъде поне малко по-различен. В това вярвам.
Вярно ли е, че имате таймер на мобилния си телефон, за да не прекалявате със социалните мрежи?
- Да, вярно е. Мисля, че са загуба на време (Смее се – бел. а.). Харесвам социалните мрежи, но трябва да имам план. Знам, че няма да прекарвам там повече от 20 минути на ден.
„Преминал съм през всеки спорт, който човешкият мозък може да се сети“, казвате Вие. Кой от тези спортове остана до днес, освен разходките и фитнеса?
- Мисля, че плуването.
„Винаги бях нетърпелив да докажа, че не съм просто красиво дете, а и някой с потенциал“, казвате в едно интервю през 2024 г. „Красив и с потенциал“ звучи жестоко. Приемаме, че красотата е субективно понятие. Но какво би се променило, ако бяхте „само с потенциал“...
- Не знам... В Гърция сякаш съществува стереотип за красивото момче, което няма талант. Трудно е да се пребориш с него. Ако не си красив, никой няма да коментира външността ти и няма да се налага да доказваш нещо в тази посока. Когато започнах да работя в театъра, телевизията и киното, изпитвах напрежение, защото исках да докажа, че хората не ме избират само заради външния ми вид.
Направихте ли голямото мечтано пътуване до Тайланд?
- Не, не успях. Не, не, не. Искам да отида, но тази година графикът ми беше толкова натоварен, че нямах време. Все още много ми се иска да отида.
А защо не обичате полицаите?
- Защото в Гърция полицаи неведнъж са извършвали убийства, а правителството не предприема нищо...
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Една дума? Не знам... Само една дума? Не мога да се сетя… Някой друг трябва да отговори на този въпрос.
През 2023 г. казвате: „Аз съм перфекционист, най-вече в работата си. Срамежлив съм. Имам леки прояви на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и приятелите ми казват, че съм се родил нервак“...
- Точно така. Само че това беше през 2023 г., тогава съм бил три години по-млад (Смее се – бел. а.).
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?
- Който обича… силно.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
