На българската публика той е познат като Ричард от „Завръщане в синята лагуна“ (1991) с Мила Йовович, Лео от „Чародейките“ (1998) и Чарлс от „Сомнамбули“ (1992). През 2024 г. Брайън Краус бе част от специалните гости на кино-литературния фестивал „Синелибри“.

Личният му живот е не по-малко интересен от този на големия екран, а в това, което наричаме вътрешен свят, бушува гама от емоции, неповторима чувствителност, пластове от емпатия, любов, спомени, надежда и... решителност.

„Новината“ е, че след престоя си в София, Брайън Краус е решен да отвори нова страница. И изборът няма да е лесен за човек, който върви с еднакво силен замах през света на седмото изкуство, наравно с голфа, рисуването, колоезденето, спорта и безусловната нагласа, че всичко е процес между стадия на гъсеницата и пеперудата.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Нарича себе си конфликтен, проблемен и любопитен, с негласната уговорка, че този портрет се рисува в момент, когато не се чувства изгубен, а търси просто една единствена малка частица от себе си. Играещ и търсещ едновременно, този типичен представител на „Холивуд“ моделира основите на собственото си бъдеще със завидна трезвост, още по-завидна последователност, усещане за изпълнен дълг и... заразяващ гърлен смях.

Снимка: Даниел Димитров

Брайън Краус, в разговор с Даниел Димитров – за началото на кариерата си със „Завръщане в синята лагуна“ и Мила Йовович, за филмовите ситуации в живота, за актьорските и житейските метаморфози, за DDP йогата, за спасението, което е намирал сред почитателите, и за колебанието по кой да поеме в този етап от живота си. И още: Колко пъти след участие в продукция си е казвал „Имам нужда от кученце“. Възможно ли е американски актьор да играе в уестърн, без да може да язди. Защо определя себе си като конфликтен и проблемен.

Не мога да не започна нашия разговор с един филм, който преди 33 години Ви носи много почитатели по целия свят, както и в България – „Завръщане в синята лагуна“ (Return to the Blue Lagoon). Как Ви избраха за тази роля?

- О, благодаря Ви. Този филм беше събитие, което промени живота ми. Мисля, че по време на кастингите търсеха актьори, които да приличат на Кристофър Аткинс и Брук Шийлдс (Двамата играят в първата версия на филма от 1980 г. – бел. .а.). Екипът бе обиколил Америка в търсене на копие на Аткинс. Бяха видели хиляди хора. Когато, най-накрая, аз се явих на прослушването, решението беше взето много бързо. Тогава си казах: О, Боже мой, приличам на Кристофър Аткинс (Смее се – бел. а.). Само седмица по-късно вече правехме пробни снимки. Имах късмет, защото съм отраснал в Южна Калифорния. Бил съм спасител. Прекарвах времето си в океана, плувах от десетгодишен. Имах руса коса. Просто си паснах за ролята (Смее се – бел. а.).

Поддържате ли връзка с Мила Йовович?

- Не съм виждал Мила от много години, вероятно от началото на 90-те... Знаете, че тя продължи да играе и направи невероятна кариера. Но въобще не сме се засичали по-нататък...

Странно ли е, че се намирате в България? Повечето американци едва ли са чували за нашата страна...

- Не бих казал странно. Но малко е странно, да.... Познавам американец, който прекарва известно време в България. Познавам и актьор, който живее тук – Луис Мандилор. По-късно се запознах със Станислава Айви (от екипа на „Синелибри“ – бел. а.), когато тя беше в Лос Анджелис. От всички тях научих, че филмовата индустрия тук се разраства. Преди това се говореше за Румъния, а сега – за  България. Освен това, съм чувал толкова много прекрасни неща за София. Връщайки се в Щатите, си помислих, че някой ден, може би, някой ще ме наеме да участвам във филм там. След това получих покана да дойда на фестивала „Синелибри“. По същото време имах ангажимент в Париж и всичко се случи по план. Аз съм в шок от това, което виждам, но то ми харесва. Изненадата е много приятна.

Актьорът Игнасио Серикио: Не се опитвам да променя хората, а начинът, по който ги възприемам

Възможно ли е един американски актьор да играе в уестърн, без да може да язди?

- Да. Можеш да бъдеш барман или много други роли, в които не се налага да бъдеш каубоят, яздещ кон. Бил съм в такива продукции, където хората казват, че могат да яздят, но се оказва, че не могат. Тогава се появяваш ти, засенчваш ги и става кофти (Смее се с глас – бел. .а).

Случва ли се да попадате на филмови ситуации в живота?

- Мисля, че има много моменти в живота, в които се чувстваш като във филм. Миналата година синът ми беше блъснат от кола, докато върви по тротоара. Когато отидох до местопроизшествието, имаше линейки, пожарни и полицейски коли, както и разбитата кола. Беше невероятно. Аз току-щу бях снимал филм, в който играя баща, чиято дъщеря е в подобна ситуация. И изведнъж се оказах в реалната житейска ситуация. В онзи момент бях в шок, но си спомних и за филма. Имам чувството, че сякаш напълно преиграх ситуацията... По-късно ми прищракна, че може би съм се държал прекалено стоически, при положение че шокът беше наистина огромен...

Колко пъти след участие в продукция сте си казвал „Имам нужда от кученце“?

- Знам защо ме питате (Смее се – бел. а.). Заради един филм – Cyrus, когато казвам, че имам нужда от кученца и балони. По-късно, вероятно, два или три пъти съм си го повтарял, след като се е случило нещо емоционално, изтощително и мрачно. Имам нужда от кученца, балони, щастие. И от Мики Маус (Смее се с глас – бел. а.).

Следващият логичен въпрос е имате ли кученце, или по-скоро – колко кученца имате? Или още по-точно – колко кученца би трябвало да имате?

- (Смее се – бел. а.) Би трябвало да имам много. Но вече нямам нито едно. Имах две, които си отидоха. Бих искал да имам, но е трудно. Аз не съм семеен в момента. Синът ми порасна. Трудно е да си самотен родител на куче. Това е голяма отговорност. Но, както казах, би трябвало да имам няколко...

Нямате нито едно кученце, значи, актьорската професия не е толкова стресираща?

- Не е. Но може да бъде. Мисля, че стресиращата част от актьорството е, когато не играеш. В паузите между отделните ангажименти. Знаеш, че си приключил с един проект, но не знаеш кой ще е следващият... Така че стресът идва от притеснението дали ще работиш отново – и точно в тези моменти много хора изпадат в безпокойство и напрежение.

Агата Тушинска пише семейна история на страха

„Основното са почитателите, Брайън. Всичко, което правиш – да, ти играеш роля след роля, но основното са почитателите. И ти трябва да им се отплащаш“.

Кога осъзнахте смисъла на тези думи?

- Спомних си тези думи по време на един Comic Con във Филаделфия. Беше в деня, когато майка ми почина. Баща ми се обади, за да ми съобщи. Аз казах, че ще хвана следващия самолет, но той отвърна: „Днес няма нужда да идваш. Ела утре. Ела възможно най-скоро. Погребението е следващата седмица“.

Снимка: Даниел Димитров

Беше много тежко, всички от фестивала проявиха разбиране и ми казваха: „Тръгвай. Не е нужно да правиш нищо днес. Иди в хотела или се върни вкъщи. Прави нещо!“. В този момент си спомних тези думи на майка ми. Нямаше място, където тя би предпочела да бъда, освен с феновете и радостта, която им нося. Незаменимо е да видиш радостта, която даваш на един фен с това, което си направил – да видиш погледа в очите му, да чуеш историята му, да разбереш как е „открил“ твоя филм, и как ти е останал верен през годините. Затова просто се върнах на събитието. И феновете наистина ми помогнаха да преживея този ден по-леко.

Има ли фенове, които познавате лично?

- Има няколко, с които се сприятелих през годините, защото са следили участията ми на различни Comic Con-и, слушали ли са ме в подкасти...

Аз мога да се сприятеля с всеки. Животът ми не е свързан само с „Холивуд“. Имам много приятели, които се занимават с неща извън „Холивуд“. Обичам хората и срещите с тях.

Коя е най-силната Ви актьорска метаморфоза?

- (Замисля се – бел. а.) Съвсем скоро снимах филм с Кевин Харт – „Die Hard 3“. Играя герой, който… Мисля, че когато го видите, няма да познаете, че съм аз. Пресъздавам характер, който определено няма нищо общо с мен (Смее се с глас – бел. а.). И наистина се гордея с това.

Метаморфозите актуални ли са и в живота Ви?

- Така мисля. И според мен това е от значение в живота на всеки човек. След тийнейджърството ние се превръщаме във възрастните, които обществото изисква да бъдем – чрез образованието, чрез работата, средата... Към 20-ата си годишнина започваме да намираме себе си и това, което ни прави щастливи – работата, приятелите, приятелката. След това създаваме собствен живот. След това, в 30-те си години, някои от нас стават родители. Отново и отново се променяме, преминавайки този процес между гъсеницата и пеперудата. Няма смисъл, ако не се развиваш и не преминаваш през метаморфози. Ние сме тук, за да еволюираме като хора и това е естествен процес. Въз основа на това, което чуваме или виждаме, или дори заради политиката.

Снимка: Даниел Димитров

За един актьор е особено важно да разбере какво го движи и мотивира промяната. Познавам хора, които никога не са се променяли, откакто са били тийнейджъри. Те вече са на 55 и са един и същи човек, никога не е имало лично израстване в живота им. Аз това не го разбирам...

Защо във всяко Ваше интервю става дума за йога? И какво всъщност е DDP йога?

- О, DDP е Diamond Dallas Page. Той създаде своя собствена серия от упражнения за по-възрастни спортисти, за да ги накара да не спират да се движат. Свърши невероятна работа. Има цяла програма, която помага на хората, които не спортуват или не се движат – да се научат как да се движат и да ходят отново. Преди няколко години работих с него, сега го следя онлайн, защото е наистина добър. Сега просто ходя на фитнес, разхождам си или правя нормална йога.

Вашият син сега е на годините, на които Вие ставате баща. Говорите ли си за бащинството?

- Той имаше много тежка година, заради катастрофата. Трябваше да се възстанови, сега отново може да ходи... Той е много по-зрял, отколкото аз бях на същата възраст. С него си говорим за всичко. Тъй като е музикант, си говорим за музика, изкуство, за живота, обменяме идеи, обсъждаме политиката и хората. Удивително е, че можем да говорим за всичко. За мен е много важно, че имам такава връзка с детето си. Усещането е невероятно.

Какво правите в свободното си време?

- В свободното си време обичах да играя голф, но в един момент ми омръзна и го зарязах. Започнах да карам колело и се възползвам от всяка минута, в която мога да го правя, независимо къде се намирам. Уча се и да рисувам, но засега се справям повече от зле, въпреки че изчетох няколко книги и ходих на уроци.

Рисуването не е ли въпрос на интуиция?

- Да, така е. Винаги съм си представял как отивам някъде, сядам на една пейка и започвам да скицирам с молив. Доже сега, когато бях в Париж, а преди това в Нидерландия, сядах в някой парк и започвах да рисувам това, което виждам пред себе си. Един ден покрай мен мина някакъв господин и поиска да види творението ми. Аз му показах листа, като обясних, че тепърва се уча, а той отвърна: „По-добре направете снимка“ (Смее се с глас – бел. а.).

Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?

- Една единствена дума... Хм. Предполагам, че ще е дума, много различна от това, което моите приятели биха казали за мен. Аз бих се определил като conflicted (конфликтен, противоречив – от англ., бел. а.). Също така troubled (проблемен – бел. а).

Мисля, че в живота на един актьор винаги има малко съмнение. Винаги има малко липса на самочувствие и на посока. Може би, това е част от темата за метаморфозите, за които си говорихме преди малко. Аз лично чувствам, че в момента се намирам на мястото си. Живея сам, без семейство, вече нямам приятелка... Сякаш съм на етап от живота си, в който съм принуден да израствам и да се променям.

Чувствате ли се силен?

- Да, чувствам се силен. Чувствам се здрав. Чувствам, че имам добри приятели, които ми помагат с доверие и вяра. Чувствам, че този мой вътрешен конфликт е свързан с избора на път. Трябва да знам пътя си и накъде отивам. Искам ли да продължавам с актьорството? Или искам да бъда режисьор, или продуцент, или писател? Или искам да се захвана с недвижими имоти... Може би, искам да направя нещо друго, но в момента съм принуден да избера път.

Снимка: Даниел Димитров

Смисълът на цялото това пътуване, което предприех през последните седмици, бе да намеря частица от себе си. Така че, когато се върна в Атланта, ще имам по-добра представа за целите си в моята посока. Не искам да казвам, че съм lost (изгубен – бел. а.), може би, curious (любопитен – бел. а.) е по-добра дума. (Смее се с глас – бел. а.).

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Себе си и голфа. (Смее се с глас – бел. а.)

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш