Той е човек, който излъчва – слънце, светлина, енергия, усмивки, добронамереност, чистота, екзотика, обич, страст... Той е и аржентинец, и испанец, и италианец... и американец. Владее шест езика. Отдаден е на киното и театъра, но още повече – на семейството. А с музиката си стига до хората, заради мисия, която приема за свой дълг.

С надеждата за промяна, но и със съзнанието, че другите ще се променят, когато ти самият се промениш, Игнасио Серикио пътува по цял свят, опознава хората максимално добре, открива нови типажи и изследва живота отблизо. „Затова не се опитвам да променя хората, но мога да променя начина, по който ги възприемам“, казва той.

Роденият в Буенос Айрес актьор бе сред специалните гости на „Синелибри“ (2024) и част от фестивално жури. Присъствието му в София бе пореден знак за влудяващата нормалност, с която битува една холивудска звезда. Знак за завръщане към лекотата, с която трябва да реализираме плановете си, да издигаме на пиедестал преди всичко семейството и неговите индивидуалните ценности, и не на последно място – пример за ненелеп патриотизъм...

Снимка: Даниел Димитров

Игнасио Серикио, в разговор с Даниел Димитров – за постоянна нужда от баланс между много удобно и неудобно, защо носи сърцето в ръкава си, възприема ли се като актьор, който може да изиграе всичко, и кога един актьор трябва да има спирачки, за връзката му с Мерил Стрийп и Клинт Истууд, и как се справя с лошата енергия на снимачната площадка и в живота, за музиката и мисията, за танците и шестте езика, които използва.

Описвате себе си като италианец и испанец, защо?

- Аз съм роден съм в Аржентина, в старо италианско сицилианско семейство. Така че моят произход е сицилиански и италиански. Но съм и испанец, защото в Аржентина така наричат ​​хората от испаноговорящите страни.

Нося сърцето в ръкава си, казвате преди време. Често ли се чувствате така?

- Да, така мисля... Нося сърцето в ръкава си, защото ме засяга всичко, което се случва около мен. Опитвам се да говоря и стоя зад моята истината, доколкото мога. Аз съм това, което се вижда – без значение дали говоря пред медия или водя личен разговор. Винаги съм един и същ човек.

„Винаги бях клоунът на класа и на всяко шоу за таланти бях първи на опашката“, споделяте преди доста години. Кой, извън семейството, за първи Ви каза, че трябва да станете актьор? 

- Никой извън семейството. Когато се преместих от Мексико в Ню Йорк, и все още не знаех какво да уча в университета, родителите ми казаха: „Ти обичаш да забавляваш хората, караш ги да се смеят. Защо не учиш актьорско майсторство и не озаптиш цялата тази енергия, и всички тези инстинкти. Някой трябва да те научи!“. Тогава въобще нямах представа, че мога да направя кариера от този свой талант. Така че, когато родителите ми обясниха, че има нещо, наречено театрално училище, си казах: „Добре, ще го направя!“.

На втората година от обучението реших да направя шоу, в което сам играех около 50 персонажа. За мен беше важно да покажа и да докажа на родителите си, че това е моето бъдеще.

Снимка: Даниел Димитров

Исках да видят лично, че всичко, което са направили за мен, си е струвало и един ден ще им се отплати. След като направих този спектакъл, доказах и на себе си, че мога, защото бях много млад, освен това го създадох заедно само с още един човек – мой приятел, който ми помагаше, а публиката го хареса. Тогава учителят ми отсече: „Това трябва да правиш и занапред“. Аз имах нужда от това поощрение и признание. Дълбоко в себе си знаех, че е така, но исках учителите, колегите и всички, които уважавам, да ме видят и да кажат окончателното „Да!“. И мисля, че това ме тласна нагоре и доведе до мястото, на което съм сега, и ме кара да продължавам да се развивам.

Все още ли правите one-man show това? Занимавате ли се със stand-up?

- Да. Трябва да кажа, че не се смятам за комик. Правя stand-up, което е много различно. Комикът работи упорито за този си образ, непрекъснато пише скечове, всяка вечер има изяви по клубове. Аз не правя това и не искам да си приписвам такива заслуги. Аз се опитвам да пиша пиеси, да създавам характери. Обичам да пресъздавам разни свои забавни наблюдения, след това да се кача на сцената и да ги представя. Така загрявам и поддържам взаимодействието си с публиката, но оставам смирен. Stand-up е най-суровото, най-интензивното и неудобно нещо – но по един хубав начин. Защото, когато отидеш на снимачната площадка или в телевизията, там е много по-удобно. Аз имам постоянна нужда от този баланс между много удобно и неудобно. Едно неуспешно stand-up шоу може да ти помогне да пораснеш като актьор...

Stand-up шоуто също е вид моноспектакъл, в което сменяш много лица...

- Да, точно така е. Затова се опитвам да правя нови неща и да поемам рискове. Това е най-доброто за мен.

Възприемате ли се като гъвкав актьор, който може да изиграе всичко?

- Да, абсолютно. Чисто физически, мога да правя много неща с тялото си, мога да го манипулирам и да създавам различни герои.

Снимка: Даниел Димитров

Постоянно имитирам хора и мои приятели, но не само гласовете, а и тяхната физика. Винаги съм бил добър в това. Говоря езици, много пътувам, което ми позволява да опознавам хората максимално добре, да се запознавам с нови типажи и да ги наблюдавам отблизо.

Работите ли за театъра?

- О, да! Все още го правя и наистина обичам това изкуство. Целта ми след училище беше да отида в Ню Йорк и да уча театър. Така че театърът е голяма част от живота ми. Миналата година поставих пиеса, която преведох от испански и адаптирах към аржентинската култура. Казва се It's just sex, драматична комедия от Джеф Гулд. Това беше една от най-големите ми мечти – да играя театър в моята родина. И го направих! Изпълнявах ролята в продължение на три месеца, след това предадох щафетата на друг актьор. Представлението вървя повече от година.

Кога един актьор трябва да има спирачки?

- При мен този въпрос има много аспекти. Зависи дали харесвам сценария. Дали смятам, че ролята ще бъде предизвикателство за мен. Дали ще бъде пълноценно и смислено. И другото важно нещо е дали снимачният процес ще попречи на нещо, свързано със семейството ми. Например, ако някой от моите близки има важна годишнина или се жени, или каквото и да е. Ако няма как това да бъде съобразено, отказвам предложението. За мен семейството е номер едно.

Моля, разкажете каква е връзката между Вас, Мерил Стрийп и Клинт Истууд?

- Боже мой! (Смее се – бел. а.) Когато се преместих в Ню Йорк, бях на около 19 и обожавах филма Bridges of Madison County („Мостовете на Медисън“, режисьор е Клинт Истууд, който играе и главната роля, заедно с Мерил Стрийп – бел. а.). Много, много, много обичам този филм, въпреки че тогава не говорех английски. Имаше нещо невероятно в това!

Бях в някакъв магазин с майка ми и изведнъж виждам Мерил Стрийп! Тя е там и пазарува с дъщеря си. Беше много млада по това време, съвсем непринудена и естествена. Пазарува си небрежно, никой не я безпокои...

Снимка: Даниел Димитров

По някаква причина, по това време от живота си бях обсебен от ръстовете на звездите в Холивуд. Исках да знам всеки един от тях точно колко е висок. Бях обсебен от сериала „Приятели“, който гледах постоянно. Гледах и се питах аз достатъчно висок ли съм за Холивуд, не съм ли твърде нисък... (Игнасио Серикио е висок 1,75 м – бел. а.). Исках да зная колко висок е и Клинт Истууд. Затова се приближих до Мерил Стрийп и започнах да я гледам, опитвайки се да установя ръста ѝ. Тя ми изгледа много странно и каза „Здравейте“, аз също й казах „Здравейте“. Мога ли да Ви помогна с нещо, попита тя, а аз отвърнах: „Просто, исках да знам колко е висок Клинт Истууд“. А тя: „Много е висок. Благодаря“ (Смее се – бел. а.).

Години по-късно, през 2018-а, започвам да работя с Клинт Истууд, което е лудост... как всичко се върна. И разказвах на екипа тази история... (През 2018 г. Игнасио Серикио участва в „Трафикантът“ /The Mule, криминален трилър, продуциран и режисиран от Клинт Истууд, който играе и главната роля – бел. а.).

След като срещнах Мерил Стрийп в онзи ден, осъзнах, че тази жена е звезда и истинска знаменитост. Тя е в магазин, с дъщеря си, и никой не я безпокои. Помня, че караше стар джип. Това, че си актьор, не означава, че трябва да се откажеш от ежедневието си. За мен това беше важно. Обичам да ходя в супермаркет. Обичам да правя всичко сам. Обичам да съм сред хората. Обичам това, което съм. Гледам да живея живота си съвсем нормално. Срещата с нея ми даде последния тласък да вляза в този бизнес и да съм спокоен, че дори да получа малко слава, все още мога да водя нормален живот. Всичко зависи от мен. Аз съм този, който решава какъв живот ще има. Мерил Стрийп изигра голяма част от живота ми, без дори да знае...

Имахте ли възможност да ѝ кажете „Здравейте“ след това?

- Не, никога повече. Но бих искал да й разкажа тази история. Мисля, че вселената ме благославя от много, много, много години и един ден ще се срещнем с нея отново, или ще работя с нея, и ще мога да ѝ разкажа историята по същия начин, по който я разказах на Клинт Истууд. По същия начин, по който се случи да работя с моя идол от дете – Анди Гарсия... (Анди Гарсия също играе в „Трафикантът“ – бел. а.).

През 2016  г. споделяте, че все още не Ви познават в Аржентина. Това промени ли се?

- Вече не е така... Мисля, че не е... Особено, след като направих няколко представления и след пиесата, която поставих. Участвах в доста телевизионни предавания...

Снимка: Даниел Димитров

Мисля, че много хора не знаеха, че актьорът от Lost in Space (Американски научно-фантастичен тв сериал с участието на Игнасио Серикио, 2018-2021 – бел. а.) е аржентинец или че актьорът от Firefly Lane (Американски драматичен тв сериал, създаден за Netflix, 2022-2023 – бел. а.) е аржентинец.

За мен беше привилегия да се върна в родината си и да се представя. Исках хората да знаят, че има някой, който ги представлява. Винаги съм бил горд със своя произход и винаги казвам откъде съм. Тази популярност в Аржентина ме прави много, много, много щастлив, и ми дава още по-голяма отговорност – да продължавам да представям моята култура и страна.

Как се справяте с лошата енергия на снимачната площадка?

- Като цяло, мисля, че съм човек, който винаги иска да извлече най-доброто от всяка лоша ситуация, или от която и да е ситуация. Ако нещо ме отблъсква или не ми харесва, не се опитвам да избягам или да го игнорирам. Приемам го като предизвикателство. Задавам си въпроси защо е така, не обвинявам другите, анализирам защо ме засяга... Има една фраза, която обичам, и тя гласи: Хората се променят, когато и ти се променяш. Затова не се опитвам да променя хората, но мога да променя начина, по който ги възприемам...

Говорите за работата, така ли е и в живота?

- Така е. Всичко зависи от твоето отношение. Мисля, че едни от най-големите дарове, които имаме, са свободната воля и изборът. Сами избираме как да се чувстваме към нещо или някого. Сами избираме дали това ни засяга. По този повод се сещам за една случка с моя племенник, който е един от най-добрите ми приятели и голям фен на Lost in space. Той беше тормозен в училище и аз му се обадих, за да поговорим. Питам го какво става, той ми разказва как го обиждали, нарили го боклук, тъпънар и прочие дивотии. След като го изслушах, му казах едно изречение на испански, което той не разбра, но започна да се смее. Попитах го защо се смее, а той: „Защото говориш много смешно“. Обясних му, че това, което съм казал, е доста обидно. Ето, казах му, единствената причина да се засегнеш от онези хора е, понеже си пораснал и разбираш думата тъпънар, която за теб има смисъл.

Снимка: Даниел Димитров

Но ти можеш да се научиш да слушаш говоренето на тези хора като чужд език, и това ще те кара да се смееш, както се случи преди малко. Аз ти наговорих куп лоши неща, но ти не трепна, не се натъжи, а просто се изсмя...

Продължавате ли да свирите в група? Какво стана с Three And A Half?

- Това беше доста отдавна, но все още поддържам контакт с част от групата. От години имам нова банда. Все още свирим, връщаме се заедно в Америка и правим шоу, с което искаме да повишим осведомеността за психичното здраве. Аз съм посланик на Active Minds – организация, която насърчава психичното здраве. (Active Minds е основана от Алисън Малмон през 2003 г., след като нейният по-голям брат се самоубива през 2000 г. Организацията с нестопанска цел е посветена на насърчаването на психичното здраве, особено сред младите хора, чрез диалог и взаимодействие между връстници. Игнасио Серикио губи малкия си брат след самоубийство – бел. а.). С моята група свирим, за да накараме хората да дойдат да говорят за психично здраве, с надеждата, че им помагаме...

Продължавате ли да ходите на танци всяка сряда?

- Е, не чак всяка сряда, но се опитвам да ходя поне два пъти седмично.

Говорите пет езика, учите ли шести?

- Говоря английски, испански, френски, италиански и португалски, както и езика на жестовете, така че съм с шест езика. Засега нямам намерение да започвам нов език, защото това е моята граница за момента. Но това, което правя, е да поддържам нивото на останалите шест езика – непрекъснато практикувам, подобрявам, развивам.

Снимка: Даниел Димитров

Ако мине седмица или две, в която не съм говорил на някой от тези езици, правя упражнения вкъщи. Гледам видеоклипове, за да съм сигурен, че мозъкът ми все още работи. Но нов език не искам, стига ми толкова (Смее се – бел. а.).

Има ли дума, каято най-добре Ви описва като човек?

- (Замисля се – бел. а.). Мисля... Издръжлив (Игнасио Серикио използва думата resilient, която означав още устойчив, еластичен – бел. а.).  

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Хората.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK