„Международният” пресцентър снощи беше доста странно място. Слагам думичката „международен” в кавички, защото един от малкото наистина „международни” екипи, този на „Ал Джазира”, трябваше да напусне залата за пресконференции, защото журналистите нямали право да снимат в нея.
За сметка на това Октай Енимехмедов имаше пълен достъп до пресцентъра, гарантиран му от статут на кандидат-депутат и решение на Апелативния съд, че може да напуска дома си по време на кампанията. В ефир ми каза, че „трябвало да си тръгне” до полунощ, за да не нарушава мярката си.
Дипломатическият корпус отсъстваше. Посланикът на Франция Ксавие дьо Кабан и този на Палестина Ахмед ал-Мадбух бяха сред малкото ръководители на мисии, които се разходиха из коридорите на мястото, от което политиците трябваше да застанат пред обществото. „Тръгвам си, тук нищо не се случва”, каза ми първият секретар на една от държавите-членки на ЕС, след като разбра, че половината партии, които прескочиха бариерата от 4%, изобщо нямат намерение да се появят пред избирателите си в изборната нощ.
На първия етаж обаче нещата изглеждаха малко по-различно. Представители на социалистите влизаха в НДК със сериозни и угрижени лица и мънкаха, че предстои анализ и да сме изчакали до пресконференцията на Михаил Миков. На другия полюс бяха от ДПС. Победоносно и с усмивка, в НДК се появиха Йордан Цонев и Камен Костадинов, които обясниха на репортерите, че в тяхната партия си имало йерархия и не можело да говорят преди своя лидер.
Появи се и Кристиян Коев, флейтист, който от деен протестиращ срещу монополите през 2013-а, вече свири на политическите струни на Движението за права и свободи.
- Не е ли странна метаморфозата от протестиращ към политически деец от ДПС? – попитах го аз.
- Защо да е странно? То се протестираше срещу точно определени неща.
- Говорим за барикадата. Нали сте чували за двете страни на барикадата?
- Да, говорим за барикадата и (протестите) нямаха нищо общо с политика тогава. Ако си спомняте или ви е къса паметта? – попита Коев.
- Как опознахте ДПС? Какво е ДПС в едно изречение?
- ДПС е партия, която наистина мисли за хората. И не обещава празни приказки. Когато обещае нещо, го свършва.
- Гласовете на българските турци или гласовете на българските роми са в основата на този изборен резултат?
- И на много българи-християни. Което вие го пропускате нарочно, между другото... – завърши Коев и тръгна към щаба на партията си.
След около половин час, в пресцентъра влезе и Лютви Местан. Още на входа той заяви, че е „изпълнен с гордост”, че ДПС е първа политическа сила сред ромите и хората с ниско образование. Посланията в кампанията на ДПС били насочени към „малкия човек, без конотация*”.
„Каква е тази конотация?” – вероятно са си казали много от новите избиратели на партията в този момент - „Да не би да ни взимат конете, тия?”, са се почудили други в ромските махали из България и са изпитали страх да не бъдат „кон-о-тинирани” от своите нови политически любимци.
Малкият човек? Наистина ли г-н Местан използва това словосъчетание? Кога един политик решава, че един човек е „малък”? Вероятно тогава, когато самият политик има интерес от все по-голяма и все по-маргинализирана група в обществото, която лесно се манипулира.
„Малкият човек” е новият избирател, а неговият в много случаи купен глас, е израз на сериозните демографски промени, които претърпя нашето общество в последните десет години. Населението застарява, хората, които наистина работят, ще бъдат все по-натоварени и все по-малко.
На този фон новият избирател е просто един клетник, върху чийто гръб ще стъпват скъпите обувки на кандидатите за власт на всички следващи избори и ще го наричат все така – „малък човек”. А върху неговата дреха ще остава мръсното от подметките на тези, които той изпраща в парламента срещу някакви мижави 40-50 лева.
Нима „големите хора”, които се сменят във властта, нямат вина за „малкия човек”. към когото уж били насочени техните послания? Това е реторичен въпрос и вярвам, че всеки от вас има своя отговор.
В края ще ви споделя нещо лично. Лютви Местан беше мой гост в „120 минути” преди няколко седмици. Получи се интересен разговор, в който лидерът на ДПС много искаше да говори за срещата си с турския президент Ердоган. В началото на интервюто го попитах за „малкия човек” в Момчиловци, където китайците заснели „Сървайвър”. Защо според г-н Местан точно там е снимано това шоу? Защото там живеят оцеляващи? И кои всъщност оцеляват – политиците чрез хора като тези в Момчиловци или хората чрез политиците тук?
След това поговорихме за някои особености на срещата му с Ердоган. Попитах го защо е нямало нито един човек с българско име в делегацията, отпътувала към Анкара? Дали турският президент се е поинтересувал за поуките от участието и ролята на ДПС в кабинета Орешарски? Дали го е попитал за Пеевски? С какво е толкова ценен Пеевски за ДПС?
Снощи, непосредствено преди пресконференцията на ДПС, след като се разминахме в коридорите на НДК, г-н Местан иронично подхвърли: „Какво интервю! Минута и половина за важната тема, а десет минути за Момчиловци и сървайвърите... Великолепно! Аз такова интервю не съм давал, вие сте голям журналист!”.
Отговорих на тази неочаквана за мен ехидност с просто „Благодаря ви за интересния разговор”. Но пък си представих „малкия човек”, който по думите на лидера на ДПС бил в центъра на партийните послания. Колко малък всъщност е той пред големите и силните на деня. И кое ги прави толкова силни?
Тези избори родиха още едно странно словосъчетание. То се нарича „корпоративен вот”. В нормалните държави думата корпорация се свързва с бизнес, но тук е синоним на манипулация пред очите всички – малки и големи.
*Според тълковния речник конотация е субективното, произтичащо от определена културна среда, както и емоционално или свързано с опита асоцииране с определено значение или привнасяне на такова към дадена дума или фраза, и е значение, което се реализира в контекста, като се отличава в определена или дори съществена степен от речниковото значение на думата или нейната денотация.
**Разбрахте ли изобщо какво е конотация?
