Тя познава емоционалното състояние на децата. Достатъчно е само да ги види, за да разбере от какво се нуждаят. Познава и родителите. Самата тя е майка на три деца и заедно преминават през трудния процес на израстване.
Анна знае какво се корени в пълноценното общуване и как се изгражда търпение, така че детето да расте с усещане за обич, разбиране, но и с отговорност.
В поредицата ни „Жените на България“ Анна Влаева дава ценни съвети за добрите отношения между родители и деца. И под добри имаме предвид истински, искрени, онези, които ги превръщат в личности.
Професионалният път на Анна започва от логопедията до момента, в който вижда отраженията от работата си.
„Родителите споделяха, че детето им се затваря за комуникация вкъщи и така усетих, че проблемът се корени в общуването между тях“, казва Анна.
Именно това променя фокуса и посоката й на развитие се насочва към консултирането. Да си консултант по ранно детско развитие все още не се припознава като професия у нас, но терминът започва да се налага и се превръща в разпознаваем за съвременните родители.
Родителят днес е изправен пред огромното предизвикателство да отсее информацията, която извира отвсякъде. Тези, които току-що са усетили магията на новия живот, лесно попадат в капана – влизат в дребни и излишни детайли за родителството.
Факт е, че всеки от нас може би има поне един родител в обкръжението си, който е прочел всички книги за процеса, посетил е всякакви курсове и лекции с единствената идея да бъде перфектният родител. Само че такъв няма.
„Маркетингът дебне! Вие сте удобни, защото ще си купите всичко необходимо, за да бъдете добрият родител“, казва Анна.
А какво значи да си добра майка или добър баща?
Замислям се съществува ли формула за успешно родителство.
„Добрият родител е автентичният – когато е ядосан, да каже на детето си, че е. Когато е уморен или щастлив, също да го изрази. Общуването между тях трябва да се крепи на доверие и искреност“, отговаря ми Анна.
Факт е, че много родители сдържат емоциите си, оставят чувствата настрана, сякаш не е нормално да показват слабост, уязвимост или прилив на радост. Това обаче ги сближава с децата им, защото те виждат, че мама или татко са истински в общуването.
Не по-малко съществено е да не ги лишаваме от правото на избор, да приемем от самото начало, че детето е отделна личност и не бива да натрапваме очакванията си за развитието му.
„Когато му позволяваме да избира дрехите си не е същото като да приемем, че то не желае да ходи на уроци по английски“, казва Анна.
По-големите сблъсъци се случват в по-зряла възраст, затова е важно да бъдем осъзнати, че детето ни има своите виждания и ценности. И няма нищо лошо да се различават от нашите, стига да върви в правилната посока.
Кога се къса нишката между родител и дете
Отношенията са крехки. За тях трябва да полагаме грижа, както правим за всичко останало. Когато детето не получава разбиране или се старае продължително време да бъде чуто, но родителят отказва, за да наложи своята визия, това е моментът, в който се разпада връзката между тях. За щастие, процесът е обратим, но родителите носят голямата отговорност.
„В момента, в който видя едно дете, аз знам от какво има нужда. Опитвам се да покажа на родителите как да чуват детето си. Общуването се случва вкъщи, моята работа е да предам метода, който да се прилага у дома“, споделя Анна.
За себе си тя е намерила прекрасен и ефективен начин да поддържа здрава връзката с децата си. Най-голямата опора в личен план е съпругът й. Въпреки че и двамата работят до късно и са отдадени на ангажиментите си, те намират време за тях.
„Всеки месец си правим среща с децата. Това е изключително ценно за тях, защото им показваме колко значими са за нас“, казва тя.
Да, истината е, че няма значение колко време прекарваме с родителите си, а как го изживяваме заедно. За нас, децата, това е много по-ценно. Емоцията е тази, която ни остава и която ни държи...а може да ни държи с години.